Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Вълчите митове

„Трънски разкази“, Петър Делчев

 - Вълчите митове

Кой да знае, че трънският край бил магически?

Че има собствена вселена? Че по дните наоколо ходят вълци, които понякога имат повече душа от людската, а по нощите върлуват хора, чийто мозъци са изпити от злоба, завист, простотия и гняв?

Кой да подозира, че по бърдата там и до днес се качват сенките на „мултикултурни“ любовници, които нарушават политическата коректност на традиционната омраза между поробител и мома от народа (ако може да се опише с езика на един изсушен бюрократ-критик)?

Е, сега знаем.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Петър Делчев е създал главното, за което бленува всеки писател (и за което трепери скритом душичката му): свят и герои, които водят собствен живот, а не претенциозен или импотентен напън за такъв.

Едно съмнение човъркаше мозъка ми през цялото време: че авторът има поне няколко еднакви хромозоми с пера като Хайтов, Ивайло Петров, може би дори и малко Радичков, но в същото време си е напълно „свой“. Не имитира, не подражава, не пунтира или зорлем създава „автентична българска класика“ според техния модел.

И колко приятна изненада е да откриеш това, особено след първата му книга „Кастинг за месия“, към която изпитах повече от противоречиви чувства. Не бяха еднозначно негативни, но в „Кастинга…“ беше много от всичко и някак си не се получаваше накуп. И своеобразната сходност с поетиката на „Воден свят“ беше само част от проблема. Известно време си мислех, че подобна мащабна идея звучи леко недостоверно заради българския автор и език, та ако трябва да „лекувам“ книгата му в опит да я превърна в световно четиво, първо бих я издала на друг, „универсален“ език – английски или руски, като я доразработя, разширя и превърна в сага. Нейсе, това бяха размишлениятами за „Кастинга…“.

Докато „Трънските разкази“ нямат нито един от тези заподозрени тогава дефекти: имат си собствена, автентична поетика, красива достоверност, изящна и проста линия.

Ако трябва да сипя капка газ в цистерната с мед на Петър Делчев: аз бих преподредила и свързала още повече в своеобразна многология разказите му, в които виждаме Гьоко Цветния, убиеца му Страхил и техните потомци и поколения. Има такава вътрешна връзка и възможност.

И непременно бих дописала в отделна история Икония – вдовицата, насилствена повторна-булка, убийцата на децата си и пр. Много важна, интересна и сложна може да е тази жена и линия. Зачената е и зее недовършена, а толкова много драма има само в нея.

Да не говорим, че корицата ми се видя… старомодна. Предсказуема. Досадна. Не на нивото на магията вътре.

Красивата (духовно) малка книга на Делчев, незнайно защо, ме подсети за една друга много истинска книга, трилогия дори, която не съществува на челно място в българската литература: „Банскалии и Джолевата щерка“ на Магда Колчакова. Не помня имената на следващите й части, но тази малко позната българска сага имаше поетиката и качествата на Димитър-Талевите книги. Колко жалко, че отдавна се изгуби от българската литературна памет.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди повече от 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Тя публикува мненията си за различни книги на личната си Фейсбук-страница, както и в групата „Какво четеш“. Пускаме „рецензията“ й от Фейсбук с нейното съгласие, но с изричното уточнение, че това е личното й мнение, напълно безкористно забавление за свободното й време. То отразява личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и няма никаква връзка с професията и институцията й. В плановете й за лятото, според Фейсбук, са дълго литературно „пътуване“ и рецензии на книгите на Петър Делчев, Иво Иванов, Радослав Парушев, последният Захари Карабашлиев и дори Наталия Кобилкина, измежду много други.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах