Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Валентин Танев: Не ме пускат в НАТФИЗ, защото съм ученик на Азарян

Актьорът Валентин Танев - Валентин Танев: Не ме пускат в НАТФИЗ, защото съм ученик на Азарян

Актьорът Валентин Танев

В 25 роли влиза Валентин Танев в най-новия спектакъл на Театър „Българска армия“ – „Швейк“. Актьорът лети по сцената като с двигател на скъп немски автомобил. Той мени образи на свещеник, таен агент, хазяйка, казак, грузинец, немска овчарка и още две породи кучета… като виртуоз и въртиос! Някои от тези метаморфози са достойни за бис – в театъра няма такава практика, но публиката без задръжки прекъсва представлението с аплодисменти. Преображенията му във второстепенните роли са толкова впечатляващи, че доминират над главния герой. До хамелеона Танев Швейк е само един – Герасим Георгиев-Геро. Постановката е на Бина Харалампиева, драматургията – на Юрий Дачев.

С Валентин Танев разговаряме защо никога не се „дозира“ в актьорството, защо протестите с театър на жълтите павета не дадоха резултат, защо си отиде огорчен неговият учител и колега Тодор Колев, който почина на 15 февруари точно преди една година.

– В “Швейк” играете 25 роли, това е тежък физически труд, как се оцелява след такова усилие?

– Тежко е да издържиш физически в това представление, въпреки че е час и 45 минути. Все още не сме си преценили и силите – къде можеш да спреш и да си поемеш дъх. Чувствам се като в напрегнат футболен мач – тичаш по терена, но не можеш да сменяш темпоритъма. Това се случва при отбори, които не са тренирали много, защото и ние с Геро репетирахме малко на сцена преди премиерата.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– Чувствате се като във футболен мач, кой е голмайсторът в „Швейк“ – Геро в образа на Швейк или вие с 25-те роли?

– На когото му подадат топката, той забива.

– Колко пъти се преобличате зад сцената?

– Имам поне 30-40 събличания, ха-ха. Успявам, благодарение на девойките от гардероба, които ми помагат отзад и може би знаят пиесата по-добре от мен, защото по време на спектакъла съм в едно емоционално възбудено състояние и губя представа коя сцена следва. Момичетата ме чакат отзад, обличат ме и казват: “Това е, давай”, при тях също е много интересно да се наблюдава, защото те треперят повече от нас.

– Колко момичета ви събличат и обличат зад кулисите в “Швейк”?

– Ха-ха, как звучи! По две са на представление – по едно от двете страни на сцената в първата част, във втората от едната страна вече стават две момичета, защото динамиката се увеличава. Отзад може да чуете такива реплики, че някой може да си каже: “Какъв вертеп!” Излизам отзад и гардеробиерката вика: “Смъквай гащите”.

Герасим Георгиев-Геро (вляво) и Валентин Танев в сцена от спектакъла "Швейк".

Герасим Георгиев-Геро (вляво) и Валентин Танев в сцена от спектакъла „Швейк“.

– Стресът очевидно доминира в живота ви в момента, кога ще го определя думата “спокойствие”?

– Да, в живота ми е стрес, но само в момента. При мен екстремните моменти са кратки. Навремето като питах дядо ми, който почина на 100 години, как е доживял до тази възраст, той ми каза нещо много важно: “Вале, като се уморя и спирам”. Та и аз така – като се уморя много, имам начини да се укротя. На сцената се изразходвам емоционално докрай и като свърши представлението, не ми остават никакви чувства.

– На сцена сте вероятно от 25 – 30 години, за толкова време не се ли научихте понякога да се дозирате, както казва спортната министърка?

– През 1957 година съм роден, значи съм на 56, трудно ги смятам…, а на сцената съм от 1984-а, значи от 30 г. Дали се дозирам – то има и такова тарикати, защото е тарикатлък да се пестиш, да се дозираш в актьорската работа. Първо започват да се залъгват по по-лесното, това са първите стъпки към…

– Към телевизионна кариера ли?

– Е, телевизионната кариера има и добри страни. Дозирането е първата стъпка към мисленето, че актьорският занаят е лесен. Всъщност, този занаят е много труден. Забелязали ли сте Ал Пачино, Робърт Дениро, те са на по 70 години, да се пестят?! Както казва Дениро: “Или носиш big balls (бел. а. – големи топки), или не ги носиш”.

– Успявате ли да се погледнете отстрани, за да анализирате играта си?

– Успявам да се водя отстрани и за немалко неща се срамувам, за други си казвам, че съм голям глупак. Много съм критичен към себе си.

– Има ли роли, в които смятате, че сте добър?

– Не бих употребил думата “добър”, но да – имал съм роли, които много са ми прилягали, в които дишам леко. В сливенския театър имах две роли, в които ми е било леко – Осип в “Ревизор”, постановка на Слави Шкаров, и Хаджи Смион в “Чичовци” на режисьора Борислав Чакринов, така се чувствах и като Естрагон в “В очакване на Годо” на Театър “Ла страда” и може би като Тарелкин във “Веселите Разплюеви дни”, но там беше по-тежко, носех много неща на гърба си.

– Как бихте дишал в ролята на Швейк?

– Не е за мен тази роля. Швейк носи философия, която е различна от моята. Разбирам я, хващам я, но ще я играя, няма да ми приляга.

– В някои от образите ви в “Швейк” ми се стори, че “изскача” Тодор Колев. Нарочно ли е или неволно?

– Не е нарочно. Но да, възможно е, той е мой учител и двамата сме работили много време заедно.

– Като негов ученик и колега вие сте били до него до последно, играли сте много. Какво го вълнуваше, преди да си отиде?

– Беше много огорчен… Бяха ни поканили да играем “Умирай трудно” в Израел. Той вече знаеше, че е болен. Разхождахме се и той страшно се впечатли как са превърнали пустинята в рай. Гледа, гледа и по едно време каза: “Вальо, ние живеем в кочина!” Това да ти мине животът в спор с кучето, както казва Радичков, е отчайващо и тъжно. Затова не желая да говоря за политиците, просто ненавиждам голяма част от тази пасмина, от тази шайка, която се опитва единствено на краде. Това Тодор го беше прозрял доста отдавна.

– В последните години Тодор Колев за всичко казваше “няма смисъл” с една усмивка на горчивина. Уви, той не доживя да види, че се появи някакъв “смисъл” – неговото погребение съвпадна с първия голям митинг срещу безобразията на властта…

– Да, но вижте колко време живя “смисълът” – шест месеца. Имало ли е смисъл от тези протести? Сигурно е имало някакъв вътрешен. Най-лошото е онова, което ти казват управляващите: “И да протестираш, и да не протестираш – смисъл няма, ние решаваме, ти си г-н Никой“! С Тодор много сме пътували заедно и сме имали дълги разговори за политика.

– Тодор Колев имаше много причина да се чувства доволен от живота, той беше истинска звезда, публиката искрено го обичаше. Но това като че ли не го радваше, защо?

– Защото Тодор беше изключително почтен в отношенията си, честен. Той една стотинка в повече не можеше да прибере. Ще ви кажа един факт, който е много показателен за начина му на мислене – двамата играем в спектакъла “Умирай лесно”, той е суперзвезда, но заяви: “Какъвто хонорар получавам аз, такъв ще взима и Вальо”. Трябва да знаете, че му е коствало страшно много да съхрани своята чувствителност и честност!

– Още по-трудно вероятно му е било в последните години, когато телевизионните продуценти се пазарят с актьорите, без да показват какъвто и да е респект към авторитета и таланта им? С него също са се опитвали да провеждат подобна търговия.

– Да, било е точно търговия! И това от хора, които нямат представа как трябва да изглеждат нещата. Това, което движи телевизиите днес, са рейтингите и парите. Изключения са случаите, в които ги движи качеството. Направиш един качествен продукт, изработиш го, хората започват да го гледаш, тече първи сезон… Тогава по стар български обичай продуценти, сценаристи, екипът, си казват: “О, ама ние сме жестоки, бе! От тук нататък каквото и да им пуснем, те ще ни гледат”. Не, няма да ви гледат, дами и господа! Отговорността е всеки път. Затова театърът е толкова важно и сладко нещо, но и много трудно – защото всяка вечер излизаш пред публиката като за пръв път. И като за последен!

– Мислил ли сте да преподавате в НАТФИЗ?

– Мен никой няма да ме пусне в НАТФИЗ, защото съм ученик на Крикор Азарян (бел. а. – през 2005 г. ръководството на Театралната академия отне правото на проф. Крикор Азарян да преподава в нея)! Не страдам от това. Но има азбучни истини, които трябва да се знаят от актьорите. Жалко е, че бе прекъснат потокът на предаване на знания от Крикор Азарян и Тодор Колев натакък. На нас те ни дадоха много. Наш дълг е да предадем тези знания на по-младите. Но както и да е, понякога обществото не иска да научи някои истини.

– Да се върнем на протестите. Защо актьорите избраха късно чия страна да заемат – на държавата, която им плаща заплатите, или на българите, които искат промяна?

– Аз съм на протестите от първия ден. Много популярни актьори обаче излязоха късно на улицата не от лоялност към държавата, а заради друга икономическа зависимост – те работят в медии, които не подкрепят протестите. Това е едната страна. Другата страна според мен е по-страшна – те си казват: “Абе, мен тези неща не ме интересуват. Важното е да си правя паричките…”.

Стоян Алексиев (от ляво на дясно), Христо Мутафчиев и Валентин Танев (в образа на свещеник) "погребват" държавата на протестите. Снимка: Теодор Елмазов

Стоян Алексиев (от ляво на дясно), Христо Мутафчиев и Валентин Танев (в образа на свещеник) „погребват“ държавата на протестите. Снимка: Теодор Елмазов

Личният бизнес е по-важен от обществения – това е в основата на нашата народопсихология и обуславя липсата на успехи на българската държава. Не се припознаваш като част от гражданското общество, ако не е засегнат личния ти интерес. Защо Бенковски е подпалил къщите на хайдутите си? За да въстанат, иначе ще продължат да си стоят на топло под юргана. Така беше и преди 10 ноември.

– Защо по онова време у нас не се появи фигура като Вацлав Хавел, защо и най-смелите ни дисиденти бяха някак умерени в смелостта си да се противопоставят на властта?

– Знаете ли какво пише Стефан Цанев в пиесата си “Духът на поета”? Стамболов казва на Захари Стоянов по повод Ботев: “Ще му дадем всичко – къщи, вили, земя, всичко…” Захари отговаря: “Ето това е най-страшното – ако му дадем, защото за целия народ той е поетът – бедният, гениалният, войводата. Хайде – войводи имаме много, но поетът след това вече няма да е поет“. Същото е сега в държавната политика – дайте им малко на артистите, лекинко, не ги стискайте много за гърлото, по малко. Културата у нас е държавно занятие, защото зависи от държавата, от министъра на културата.

– Какво можете да си купите на цената на един билет за театър?

– Две кутии цигари. Но само на цената на скъпите билети. Изкуството си го продаваме евтино.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах