Валентина Радинска и Ламята Топлофикация

Кратка „страшна приказка“ разказва поетесата Валентина Радинска във Фейсбук. В нея няма нищо измислено и злото не е банално, а реално. Историята започва с едно старо лозе, което ще бъде „изядено“ от ламя на име „Топлофикация“. 

Предлагаме ви „приказката“ на Валентина Радинска.

„Ще ви разкажа една история с главен герой Ламята, наречена Топлофикация.

Имах едно лозе, изоставено, към 1 декар. Не се и надявах някога да го продам, но се намери един човек, чужденец, на когото му трябваха лозя, та купи и моето лозе. За 700 лева. Получих ги в разплащателната си сметка и си казах – е, сега най-после с тези пари ще мога да откупя за вечни времена гроба на съпруга си (бел. ред. – режисьора Крикор Азарян). Днес реших да проверя сметката и разбрах, че парите ги няма! Паникьосах се, звъннах в банката, и от там любезната служителка ми каза, че на 21-и въпросната сума е изтеглена от… „Топлофикация“!

Аз плащам цяла година равни месечни вноски от по 140 лева и след изравняването се оказа, че дължа още 400 лева – защо и как, не знам.

Но бяха изтеглени 700! Звъннах на Ламята. Оттам ми съобщиха, че тъй като явно потребявам повече, отколкото мога да покрия с тези 140 лева на месец, са решили да вдигнат равната ми месечна вноска на… 230 лева! И тях са притурили към онези 400. Сложили са сигурно и ДДС. Но как са ги докарали до 700, засега не съм разбрала. И така, вместо да откупя гроба на съпруга си, аз нахраних Ламята.

Та искам да попитам: докога „Топлофикация“ ще бъде тотален монополист на пазара, докога милиони хора ще й бъдат заложници? Докога парното, токът и водата ще поскъпват, при липса на индексация на доходите? Как така „Топлофикация“ ще решава колко пари да тегли на месец от сметката ми без мое знание, съгласие и разрешение?! Как така ще опразва тази сметка, когато си поиска, без знанието на титуляра?

Е, премахнах я от директното банкиране, вече няма да ми опразва сметката.

Но, господа управляващи, недомислията, безхаберието и безобразията във всички сфери на живота ни в тази държава станаха прекалено много! Те ни удрят не само по джоба, но и тровят и вгорчават ежедневието ни! Карат ни всеки божи ден да съжаляваме, че сме се родили тук и сме останали тук!

Замислете се за това, когато пак започнете предизборно да се биете в гърдите и да ни убеждавате колко успешен е бил поредният ви мандат!“