Валери Гергиев освиркан в Байройт

Прочутият руски диригент Валери Гергиев дебютира на Вагнеровия фестивал в Байройт, смятан за едно от водещите събития в музикалния живот на Германия, с „Танхойзер”. След представлението, с което бе открит фестивалът, вестник „Die Zeit“ публикува разгромяваща рецензия, съобщава новинарският портал „Московский комсомолец”.

Според нейния автор, макар и Гергиев да е всепризнат за един от най-добрите професионалисти в работата си в целия свят и да е сред най-търсените диригенти, публиката е останала разочарована и го е освиркала. Към мнението на критика Флориан Цинекер се присъединиха още няколко издания – BR-Klassik, Deutschlandfunk, Kurier и други медии.

„Вагнер е създал „Танхойзер” с ясни очертания, което я отличава от всички останали негови опери. И ако музикантите не свирят и не пеят както трябва, това се чува – пише критикът. – Под ръководството на Гергиев резултатът беше неточен и размит.“

Изпълнението като цяло е наречено „неуверено мърморене”. Авторът допуска, че вероятно директорът на Мариинския театър почти не е участвал лично в репетициите; критикува го и за това, че успоредно с изявата си в Байройт участва и на фестивалите в Залцбург и Вербие, където ще дирижира оперите „Симон Боканегра“ от Верди и „Жената без сянка“ от Рихард Щраус.

Към края на ревюто германският критик засяга и политическата тематика (факт, който коментаторите в руските издания пропускат):

„В началото на репетициите в центъра на Байройт имаше демонстрация, която не бе никак малка, дори по местните стандарти. Предисторията: известно е, че Гергиев е приятел с руския президент Владимир Путин. От Германия често изглежда, че Гергиев е не само довереник и привърженик на руския президент, но и съветник, а вероятно дори нещо като министър на културата в сянка. Доколко това е вярно, е трудно да се прецени, но Гергиев участваше в предизборните кампании на Путин, публично се застъпваше за анексията на Крим и не се противопостави твърде много на закона срещу гей пропагандата, според който всяка форма на публично положително изявление относно хомосексуалността в Русия е наказуема. Заради което, в качеството си на главен диригент на Мюнхенската филхармония, той беше принуден да се оправдава.

Поради това в Байройт откриването на фестивала беше посрещнато с допълнителни протести. Фестивалната алея е популярно място – там през 1993 г. зрители хвърлиха яйце по Михаил Горбачов, което улучи тогавашния баварски премиер Едмунд Щойбер. Този път имаше спекулации за акция на украинските радикални феминистки от „Фемен“ заради поредния слух: самият Владимир Путин – не като официален гост, а като частно лице и по покана на Гергиев – щял присъства на премиерата. В крайна сметка нито Путин, нито „Фемен“ бяха там, така че поне те бяха пощадени от фиаското, което Гергиев музикално аранжира. Но артистичното му саморазрушение не е политически коментар”.

Да се обвинява прочут диригент за наситения му гастролен график и обширния му репертоар е достатъчно странно, и, ако съдим по отзивите в социалните медии, случващото се прилича на провокация, пише „Московский Комсомолец”.

Изданието се е свързало за коментар с колегата на Гергиев – композиторът, продуцент, художествен ръководител, главен диригент на Академичния концертен оркестър „Ю. В. Силантиев“, Александър Клевицки – в опит да изясни доколко адекватно по принцип може да бъде оценена работата на диригента и съществуват ли някакви общоприети критерии.

Клевицки обяснява, че когато един човек пише за друг, това винаги е субективно възприятие. Дирижирането е сложна синтетична професия и еднозначни критерии за нейното оценяване просто е невъзможно да съществуват. Самият той не е гледал изпълнението на „Танхойзер” в Байройт и затова не може обективно да прецени дали критиката е оправдана – но Гергиев иначе така или е всепризнат много голям диригент.

В интервю за друго руско издание самият Валери Гергиев отговаря, че слабо го интересуват мненията на критиците:

„Аз си върша честно работата, а кой и какво пише ми е абсолютно все едно! – И допълва: – Аз нося отговорност само пред композитора, а не пред някой, който там нещо е написал. Точно така възприемам цялата си работа и целия си живот. Преди около трийсет години големият диригент Джордж Шолти ми каза: „Никога не четете нищо добро или лошо за себе си“. Тогава бях много млад, а той е един от най-големите диригенти на ХХ век. Така че всичко това малко ме интересува”.

Вижте още: НАЙ-ДОБРЕ ПЛАТЕНИТЕ В РУСКАТА ДЪРЖАВНА КУЛТУРА

***

В Русия прочутата опера на Вагнер има сложна съдба. Премиерата на „Танхойзер”, поставена от главния режисьор на Новосибирския академичен театър за опера и балет Вячеслав Стародубцев, се състоя в Мариинския театър в началото на това лято. През 2015 г., отново в Новосибирск, тя бе поставена от младия режисьор Тимофей Кулябин – и предизвика гнева на Новосибирския и Бердски митрополит Тихон, който заведе дело срещу режисьора, както и срещу директора на театъра Борис Мездрих. Въпреки че бяха оправдани, Мездрих бе уволнен, а Кулябин напусна и представленията бяха отменени.

Но и в Германия тази опера предизвиква скандали – през 2013 г. продукцията на Буркхард Космински в „Рейнопер Дюселдорф“ бе свалена веднага след премиерата на спектакъла, изобилстващ със сцени на насилие, когато над десет души се обърнаха за медицинска помощ. Сега, отново заради „Танхойзер”, страда Валери Гергиев. Дали е заслужено? Труден въпрос.

Вижте още: КОНЦЕРТ ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА

ТИШИНА ОТ ВЪЗТОРГ С ВАЛЕРИ ГЕРГИЕВ И НЕГОВИЯ ОРКЕСТЪР