Валери Петров и читалнята Фейсбук

Как една смърт може да предизвика чудеса – тези дни станахме живи свидетели на феномена, за който обикновено се доверяваме на писаното в Библията.

Откакто стана ясно, че големият поет Валери Петров е някъде между Небето и Земята, целокупната фейсбук България беше завладяна от чудото на четенето. Само на негови стихове. Към момента социалната мрежа е безкрайна читалня, в която между посетителите хвърчат рими, фрази и куплети, тук-там се прокрадне някое „Копче за сън“, кадър от филм по сценарий на Валери Петров, интервю.

Прекрасно е. Почти.

Защо го направихме чак сега, когато него вече го няма? Колцина от днешния милионен български читателски фен клуб се вълнуваха от хвърчащата му душа приживе?

Нека си го кажем честно – винаги се сещаме за великите, когато си тръгнат от нас. Сякаш сме гузни да издържим на погледа им приживе.

Само седмица преди Валери Петров да си отиде, сегашната фейсбук читалня беше сцена за други герои. Като един млад меринджей или рапър с мйек говор, или поредния политически аватар. Така ще е и седмица след смъртта на Валери Петров. Тогава ще се е родила друга кампания.

Но дотогава има време, да се отдадем на момента сега – когато все още сме в чудото, омагьосани от стиховете на Рицаря.