Валери Петров и неговата „Бяла приказка“ за приятелството

„Бяла приказка“ – заклинанието на Валери Петров за приятелство – си има рожден ден. Тази година произведението навърши 40 години по този случай излиза в ново отделно издание – в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”, редом с приказките на Марк Твен, Анатол Франс, Мери Шели, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Даниил Хармс и Гъртруд Стайн.

От рождението си досега творбата е излизала самостоятелно само веднъж – през 1977 г. (изд. „Отечество”, художник Данаил Райков). Срещала се е с читателите и като част от сборника „Пет приказки” (1986), заради който през 1988 г. Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга.

Герои в „Бяла приказка” са тъжен метеоролог, който пише стихове и приказки, черно коте, избягало от палавия Ваньо, любопитно еленче, хитро лисиче, сънливо мече, свраче, което обича естрадата. След куп премеждия в зимните преспи всеки от тях разбира какво е истинско приятелство.

В образа на метеоролога мнозина ще открият самия Валери Петров. Приживе големият поет тъгуваше за човешкото в човека, но се надяваше, че то няма да изчезне.

„Компютризирането на света не се шегува и детските ни книжки водят много трудна битка с приказките на малкия екран и с електронните игри. А те са вредни, защото първите често използват чудесните герои от детската класика, за да правят с тях какво си щат, а вторите хипнотизират децата и непрекъснато ги учат на насилие. Но това са всеизвестни неща… С пиесите си за деца и с някои филми по мои сценарии, в които се появяват малки геройчета, извикващи умиление, аз се чувствам доста голям наивник. Но човек не може да избяга от себе си и оптимизмът ми по въпроса за детското възпитание не ме напуска”, казва поетът в интервю за в. „Монитор” през ноември 2007 г.

Илюстрациите, които са хем изящни, хем закачливи, са дело на художничката Милена Вълнарова и предизвикват не само възхищение, ами и желание и ти самият да рисуваш „Бяла приказка”.