Валери Петров и вълшебното му бисерче за добрини

Подводна приказка за надводни неща ни поднася режисьорът Анри Кулев на голямата сцена на Софийската опера и балет. Детската (но може да се гледа и от големи!) опера „Лили и вълшебното бисерче“ е по приказката на Валери Петров „Пук!“, музиката е дело на Любомир Денев, а в спектакъла участват оркестър, певци и балетисти на Софийската опера, деца от балетната школа на Маша Илиева, както и детска вокална група „Пим-пам“.

„Подготвяме един празник за окото за децата”, коментира сега Анри Кулев в предаването „Тази сутрин“ на Би Ти Ви.

По думите му спектакълът носи послание за добрина, за силата на приятелството и за това, че животът е прекалено къс, за да го прахосваме. Това е силата на голямата поезия на Валери Петров, обясни Кулев – че не е еднодневна.

Анри Кулев не за първи път се занимава с текста на „Пук!“ на Валери Петров. В края на 2015-а режисьорът представи филма си по приказката – първият български пълнометражен анимационен филм от близо 30 години насам.

Вижте още: АНРИ КУЛЕВ: ХОДЕТЕ НА КИНО С БИЛЕТ, ИНТЕРНЕТ УБИВА ИЗКУСТВОТО

Премиерните спектакли на „Лили и вълшебното бисерче“ са на 25 (от 18 часа) и 26 февруари (от 11 часа).

Сюжетът

Малката Лили слуша от телефонната кабина на плажа приказка, която я отвежда на морското дъно. Там тя среща грозно чудовище – рибата Хрили – и заедно тръгват да търсят вълшебното бисерче, което:

„Свети във морето
на детските игри
бисерче , което
ни прави по-добри.“

Но за тази добрина под водата се плаща и всеки бърза да прибере своето. Срещите на Лили с морските обитатели стават все по-опасни, защото и Медузата, и Калканът, и Октоподът, и Мидата искат само едно – да похапнат… с нея. А тя, преследвайки неотстъпно мечтата си – бисерчето – с лекота се измъква от сложните ситуации, в които попада.

И навсякъде внимателно и тактично и помага Хрили – страшната и бодлива риба. На пръв поглед зла и начумерена, тя се оказва с мек и романтичен характер. Копнеещият за приятелство Хрили е всъщност скритият герой на приказката. Разбира се, че се намесва и Набръчканият човек, с неговата смешна носталгия по младостта (но това е само за да не скучаят и по-възрастните зрители, довели децата си в Операта).