Вълнуващо, крехко момиче над 70-те

Живеенето в собствената кожа понякога може да бъде доста уморително и притискащо. Сърцето се изхабява, отговорностите тежат, всички съображения задушават и изход няма. Ако имаше възможност да се крадат самоличности, щях утре да се събудя в тялото и човешкото очарование на Вивиан Уестуд!

Не за да бъда вечния пънкар, който се радва на живота си, нито за да създавам красиви дрехи. Това всеки знае за кралицата на модата. Вивиан обаче и до днес е едно вълнуващо и крехко момиче, макар и над 70 г. Дете, което знае как да целува живота право в устата. Дете, което носи толкова много младежка мъдрост на раменете си…

Ако утре се събудя Вивиан Уестуд, ще живея по-лесно. Всички делнични тревоги ще са мъртви и ще се движа с лекота наоколо. Ще бъда силна и няма да треперя за всеки неуспех. Защото Вивиан е безстрашна. Успява да прави дрехи от парцали. „От нищо нещо“. Не се бои да пропадне дълбоко в любовите си и да дава всичко, което има. Ще харча всичко, което имам, макар и да граничи с разума.

„Това е като да бъдеш плъх в ресторант – имаш изобилие от храна наоколо, но все пак си плъх. Затова харчете толкова, с колкото разполагате.“

Ако утре се събудя Вивиан Уестуд, ще стана от леглото, ще изтупам тъгата си и ще пожелая всичко. Да. Дори и онова невъзможното, което казват, че няма как да имам. Няма да се изплаша от това да помечтая, че мога да бъда супергерой. Своят личен. Своят собствен. Ще подчертавам талията си в корсети или ще се разхождам гола, докато се любувам на тялото си. Ще боядисам косата си в оранжево или ще я обръсна изцяло. Ще се превърна в цвета, който липсва на обществото ни. Няма да отлагам нито едно удоволствие за утре. Ще свърша работата си днес. Ще кроя, ще шия, ще танцувам с този живот, докато ме държат краката. Защото „утре“ е добра идея, но какво, ако не дойде? А това е напълно възможно, нали? Няма да оставям думите и мислите ми да се заклещват в ума ми. Не бих допуснала да ги оставя да се боят. Просто смело ще отворя устата си и всичко ще излея.

Ако утре се събудя Вивиан Уестуд, ще се удавя в собствената си любов, вероятно. Ще обожавам себе си толкова много. Ще докосвам всяка част от тялото си с радост. Ще се взирам в огледалото и ще позволявам на удоволствието да се разлива по мен. Вероятно ще се случи и още нещо. Ще потърся лесната любов и само, само нея ще прегърна. Няма да се мъча и да се опитвам да доказвам нещо на някого. Няма да се преструвам и да се боря със зъби и нокти за нещо, което вероятно не е мое. Вивиан обича китайската поговорка „Ако това в твоят кон, той винаги ще се връща при теб“. Бял или не, ще прегърна само и единствено този кон, който се върне при мен. Според кралица Уестуд, единствено лесната любов си струва. Онази, което се случва с лекота.

Ако утре се събудя Вивиан Уестуд… но най-вероятно отново ще събудя себе си. С всичките си тъги и разочарования. Поне мога да си представя, че на тази земя има разкошни и шумни цветни петна, които се борят за своите каузи и живеят със смисъл. Вивиан е среден пръст, стегнат в красив и прилежен корсет. Никакви излишни сантименти. Никакви ограничения и примирено подчинение. Само това, в което вярва. Само нейният личен смисъл. Ще бъде трудно. Утре. Когато се събудя. Но ще се опитам. Да вляза поне в едната обувка на тази толкова дива, толкова непокорна лейди.

„Мой дълг е да разбирам. Да разбирам света. Това е нашата отплата за щастието да сме живи. От хората, живели преди нас, можем да преоткрием различни виждания за света чрез изкуството – това е същинският смисъл на културата – и чрез сравнение изграждаме собствените си представи за свят, по-добър от света, в който живеем, света, който ние объркахме. Можем да променим бъдещето си. Като преследвате идеите, ще започнете да мислите, а това ще промени живота ви. А като променяте живота си, вие променяте света.“

Но знам, че всяка сутрин, когато се събуждам като себе си… до мен поне ще имам „Вивиан Уестуд“ – автобиография, от която има смисъл. За първи път Дейм Вивиан Уестуд описва историята на бурния си живот в творчески тандем с Иън Кели, автор на биографии на дръзки хора.