Валсът „На хубавия син Дунав“ най-после полетя в Космоса

Валсът „На хубавия синия Дунав“ на Йохан Щраус, увековечен във филма на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“, бе излъчен в изпълнение на живо в Космоса, разказва „Евронюз“. Макар да е смятан за неофициалния химн на космическото пространство след филма на Кубрик, той е бил отхвърлен при подборката на „Златните плочи на Вояджър“ – колекция с най-големите постижения на човечеството, изпратена от НАСА през 1977 г., за да установи контакт с потенциален извънземен живот.

С обединените усилия на престижния Виенски симфоничен оркестър и в тясно сътрудничество с Европейската космическа агенция, на 31 май „На хубавия син Дунав“ беше успешно излъчен с изпълнение на живо до най-отдалечените краища на Вселената, създавайки вечен музикален мост между човечеството и потенциалните форми на живот.

Изпълнен от Виенския симфоничен оркестър в MAK (Музей за приложни изкуства) във Виена, Австрия, химнът на Космоса беше предаден към „Вояджър 1“ от антената за дълбок Космос на ЕКА, разположена в Себрерос, Испания.

Радиосигналите, обикновено използвани за комуникация с европейската мисия, изследваща нашата Слънчева система, след това ще пътуват със светлинна скорост в необятността на Космоса. Сигналът ще продължи да се движи безкрайно, пътувайки с 299 792 км/с – скоростта на светлината и най-бързата възможна скорост в нашата Вселена. Пътуването му към края на Вселената отнема:

– 1,34 секунди за достигане на орбитата на Луната

– 4 минути и 20 секунди, за да достигне орбитата на Марс

– 37 минути до достигане на орбитата на Юпитер

– 4 часа, за да достигне орбитата на Нептун

– 7 часа, за да се достигне пояса на Кайпер

– 17 часа, за да достигне най-отдалечения край на нашата Слънчева система (Хелиопауза)

– 23 часа и 3 минути, за да изпревари „Вояджър 1“ (на над 25 милиарда км. от Земята)

– Над 4 години, за да достигне най-близката звездна система, Алфа Кентавър.

Концертът на Виенския симфоничен оркестър, който изсвири комсическата версия на „На хубавия син Дунав“, включваше още няколко произведения като Симфония „Юпитер“ на Моцарт и Симфония „Из новия свят“ на Дворжак.

Селекцията за двете „Златни плочи на Вояджър“, изстреляни от Кейп Канаверал (Флорида, САЩ) през 1977 г., представлява ограничена колекция от музикални и културни артефакти. Те включват 116 изображения, природни звуци от Земята, гласови поздрави на 55 езика и 27 от най-великите песни в света, включително „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска.

Излъчен през 1968 г., във филма си Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“ изобразява изследването на Космоса от човечеството, озвучено с легендарната композиция на Йохан Щраус – „На хубавия син Дунав“. Емблематичната сцена бързо се превръща в част от историята на киното и препратка към попкултурата, като дори се появява в епизод на „Семейство Симпсън“ и служи като звуков фон по време на действителни маневри за скачване на Международната космическа станция.