Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Вълшебна приказка за смаляване и оцеляване на човека

Кристен Уиг и Мат Деймън в „Малък голям живот“ - разказ как бива използвано едно изключително научно откритие. - Вълшебна приказка за смаляване и оцеляване на човека

Кристен Уиг и Мат Деймън в „Малък голям живот“ - разказ как бива използвано едно изключително научно откритие.

СОЛУН, специално за „Площад Славейков“

Феновете на американското кино със сигурност знаят името на талантливия кинематографист Александър Пейн, който за своите 56 години има забележително творческо портфолио: 13 режисьорски филма, 12 като сценаристи 15 като продуцент. Но навярно малцина знаят, че той е роден на 10 февруари 1961 година в Омаха, щата Небраска като Александър Константин Пападопулос в семейство с гръцки корени и само 25% немска кръв (по линия на бащата).

Първоначално учи испански език и история в Станфорд, после кино във филмовото училище UCLA. Известна е и стремителната му кариера с поредица от успешни филми, повечето от които редовно са сред отличените или номинирани за наградите „Оскар“ на Американската академия за киноизкуство и кинонаука или „Златен глобус“ от Асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд. В тази забележителна поредица са двата оскара за адаптираните сценарии на „Отбивки“ (2005) и „Потомци“ (2011), двата „Златни глобуса“ отново за сценариите на „Отбивки“ и „Относно Шмид“ (2002), както и безброй подобни номинации, плюс награди от Британската академия за кино и телевизия БАФТА.

Режисьорът Александър Пейн

И това на е случайно, защото Александър Пейн и като автор, и като режисьор умее да разказва ненатрапчиво, дори малко отстранено, като че ли просто наблюдава персонажите и събитията, без да участва пряко в тях. Тази негова „невидима режисура“ се откроява винаги, но върхът бе в деликатния човеколюбив разказ „Небраска“ с 6 номинации „Оскар“, в т.ч. за режисураи за забележителния възрастен актьор Брус Дърн в главната роля.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Като гръцки потомък Александър Пейн много често е гост на големия световен фестивал в Солун – четири пъти със свои филми и два пъти като член и председател на международното жури. Тази година отново бе край брега на Бяло море, за да представи новия си филм „Малък голям живот“ („Downsizing“, 2017) като специално събитие в официалната програма на 58-то фестивално издание (2-12 ноември 2017).

Спокойно можем да определим „Малък голям живот“ като вълшебна приказка за буквалното физическо смаляване на човека с цел неговото оцеляване при ускорено нарастващата земна популация, ограничени хранителни ресурси, намаляващи обитаеми територии, екологични замърсявания и куп други застрашаващи бъдещето на хората. Но филмът не би бил американски, ако в сюжетната мотивировка няма и конкретна изкусителна примамка за по-добър земен живот. Норвежки учени постигат удивително смаляване на човешките размери около 20 пъти (!). А това научно постижение бързо става търговски анонс на предприемчиви инвеститори. Те обещават рязко повишаване на жизнения стандарт на клиентите си, ако доброволно се подложат на сложна медицинска процедура, за да попаднат във вълшебно устроена страна на малки хора със съвършени битови и житейски условия.

Въобще не си мислете за асоциации с литературния шедьовър на Джонатан Суифт „Гъливер в страната на лилипутите“ (1721), не защото пропорциите между минихората и нормалните им събратя не са същите. А защото при Гъливер „фантастичият реализъм“ на Суифт, освен прикрита политическа сатира, пародира наивното желание на писатели от епохата да представят своите фантастични истории като реалистични и достоверни, особено в адаптирани детски версии. Докато филмът на Александър Пейн, без да се свени от фантазното начало, е в действителност вълшебна приказка върху вечната тема за цената на щастието и изкушенията при неговото постигане, ала във футуристичния контекст за бъдещето на планетата и съдбата на нейните земни обитатели. Любопитно е, че в гръцки превод заглавието „Downsizing” звучи като „Микрокосмос“.

При внимателно взиране във филма, веднага се налага възможен паралел с още една американска „вълшебна приказка“ от тази година – „Окджа“ (2017) на корейския режисьор Джун-хо Бон. Тя се появи през май на фестивала в Кан и проблемният възел пак бе изхранването на нарастващото човечество, но с тематичен уклон срещу вредните ГМО-храни. Защото сюжетното решение бе завъртяно около ново поколение генно-модифицирани прасета с размерите на слонове, които да гарантират храна за цялата земно човечество. „Малък голям живот“ предлага обратния вариант: създаване на минихора, които лесно да се изхранват само с една торба храна. И в двата филма намигането е ясно, но при Алексанъдр Пейн е много по-артистично и приемливо като ненатрапчиво послание за деликатно отношение към човека.

Естествено, при подобен сюжет специалните визуални ефекти са решаващи и безспорно много впечатляващи. Най-вероятно ще бъдат в конкуренцията в тази категория на следващите оскари. Смалените жени са с размерите на кукла Барби, а мъжете – като оловни войници. Но само в общите планове при съпоставка с нормалните земни хора. Иначе смалените персонажи са звезди като Мат Деймън, Кристоф Валц, Удо Киер и други знаменитости.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах