Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Вълшебните приказки – проследяване на корените им до праисторията

„Красавицата и Звяра“ е създадена преди 4 хилядолетия, а история за Ковач, продал душата си на Дявола, е открита в Бронзовата епоха

„Ковачът и Дяволът“, позната днес като темата от „Фауст“ на Гьоте, е най-старата приказка, оцеляла до наши дни, смятат учени. - Вълшебните приказки – проследяване на корените им до праисторията

„Ковачът и Дяволът“, позната днес като темата от „Фауст“ на Гьоте, е най-старата приказка, оцеляла до наши дни, смятат учени.

Вълшебните приказки като „Красавицата и Звяра“ и „Румпелщилцхен“ могат да бъдат проследени хиляди години назад, до праисторическите времена. Една от тях произлиза дори от Бронзовата епоха, твърдят изследователи, цитирани от британския „Гардиън“.

Като са използвали техники, обичайно прилагани от биолозите, те изследвали общи връзки между 275 индоевропейски приказки от целия свят и открили, че някои общи корени са от далеч по-отдавна, отколкото се смяташе досега и „много, много преди да се появи литературният запис“.

Докато истории като „Красавицата и Звяра“ и „Румпелщилцхен“ са записани за пръв път през XVII и XVIII век, изследователите твърдят, че техният произход е значително по-ранен.

„И двете приказки могат със сигурност да бъдат проследени до обособяването на основните западни индоевропейски подсемейства като отделни групи – преди 2500- 6000 години“, твърдят учените.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Антропологът от Университета в Дърам д-р Джейми Терани, който е работил по изследването с фолклориста Сара Граша да Силва от Нов университет в Лисабон, счита, че изследването – публикувано в журнала Royal Society Open Science – отговаря на ключов въпрос за нашето културно наследство.

През XIX век Вилхелм Грим, един от Братята Грим, казва, че много от вълшебните приказки, които те събирали, се коренят в обща културна история, датирана около рождението на индоевропейското езиково семейство. По-късно обаче двамата променят това твърдение и заявяват, че повечето от историите са далеч по-нови и са преминали в устната традиция покрай първите си записвания на хартия от XVI и XVII век.

Пред „Гардиън“ Да Силва коментира, че произходът на фолклорните приказки е една от „най-големите мистерии“ в изследването им. Неговата реконструкция често е силно затруднена не просто от проблеми в дефинирането на жанра, но също и от богатото взаимодействие между устна и писмена традиция.

Новият метод за „картографиране“ чрез общи езици и географско съседство работи, защото „в устната традиция приказките се предават чрез говоримия език, т.е. може да се предполага корелация; а също и защото и езика, и приказките се предават от поколение на поколение“.

Илюстрация към „Красавицата и Звяра“ на Уорик Гоубъл (1862 – 1943)

Илюстрация към „Красавицата и Звяра“ на Уорик Гоубъл (1862 – 1943)

Терани коментира, че тяхното изследване има сечение с теорията на Грим:

„Някои от тези истории идват далеч преди най-ранните литературни записи и всъщност дори преди класическата митология. Някои версии на приказките присъстват в латински и елински текстове – но нашите изследвания сочат, че са по-стари от тях.“

„Джак и бобеното стъбло“ например попада в група истории, класифицирани като „Момчето, което открадна съкровището на чудовището“ и може да бъде проследена до момента на разделението на индоевропейските езици на източни и западни – т.е. 5000 години назад. „Красавицата и Звяра“ и „Румпелщилцхен“, според анализите, са на 4000 години.

Фолклорната приказка „Ковачът и Дяволът“ пък се смята, че е на 6000 години, от времето на Бронзовата епоха. Историята ѝ е за ковач, който продава душата си на дявола, за да получи свръхестествени способност, а след това изиграва силата на злото. Тази тема е позната днес като „Фауст“ на Гьоте.

Проучването използва филогенетичен анализ, разработен да изследва еволюционни връзки между видовете. Методът в случая използва дървото на индоевропейските езици, за да проследи докъде заедно по него са споделени някои истории и да установи къде се корени генезисът им.

„Забележително е, че тези приказки са оцелели без да бъдат записани – казва Терани. – Те са били разказвани преди да съществуват английски, френски и италиански езици. Навярно са били първо разказвани на самия индоевропейски език.“

Да Силва вярва, че приказките са оцелели до днес, благодарение на „мощта на разказването и магията от незапомнени времена“.

„Мотивите в тях са вечни и универсални – добавя тя, – съдържат дихотомии като добро и зло; правилно и грешно; наказание и възнаграждение; мъжко и женско. Въпреки че често са подценявани като измислица и дори като по-маловажна форма на разказването, фолклорните приказки са платформа за междукултурни сравнения и изследване на човешкото положение, включително сътрудничеството, вземането на решения и т.н.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах