Вълшебният шлем на Милтиад

Когато откриват великолепен шлем сред руините на храма на Зевс в Олимпия, изследователите не вярват на очите си. По-скоро е рядкост да бъде открит шлем, принадлежал със сигурност на прословут гръцки герой и пълководец, отбелязва Грация Теренци в блога за история и археология  Le Nebbie del tempo.

Битката при Маратон (490 г. пр. Хр.) е едно от най-известните събития на Античността и дори днес остава повод за гордост за гърците. А историята на Милтиад Млади, който постига тази победа, не е легенда, а поредица от исторически факти за способен стратег, принадлежащ на влиятелно атинско семейство, дало на града си държавници и пълководци.

Милтиад, син на Кимон, е роден около 550 г. пр. Хр. Баща му е аристократ и има успехи в престижните (и скъпи) състезания с колесници на Олимпийските игри. Самият Милтиад има интересна политическа кариера: като роднина на знатни хора, той има връзки с гръцки колонисти в Тракия и прекарва част от живота си като тиран на тракийския Херсонес (днешният полуостров Гелиболу в европейската част на Турция). В 513 г. пр. Хр. той приема върховенството на персийския шах Дарий Хистасп и охранява понтонния мост на Дарданелите, по който персийската войска се връща в Азия след неуспешния си скитски поход по западния бряг на Черно море. Всъщност в този момент гръцките васали спасяват Великия цар от последиците на поражението му в Скития.

Толкова по-интересен е обратът на съдбата, който донася на Милтиад неговата вечна слава. Няколко години по-късно той се намира обратно в родната си Атина – явно вече не е владетел на тракийския Херсонес, защото е избран за член на архонтската колегия. Срещу него са повдигнати и обвинения в опит да свали демокрацията и да установи тиранска власт над атиняните: античните републики като Рим и Атина са особено чувствителни към властта, концентрираща се в ръцете на богати и влиятелни хора. И народът, и аристокрацията като правило се отнасят с недоверие към прекалено успешните политици. Милтиад обаче се оправдава на процеса и влиянието му нараства неимоверно.

През 490 г. държавникът е включен в съвета на десетимата атински стратези – военачалниците на града. По същото време персийският цар Дарий тръгва към Елада, за да накаже атиняните, задето са се опитали да окажат помощ на гръцките градове в Мала Азия при техния бунт срещу персийската власт. Милтиад взима нещата в свои ръце и уверява колегите си, че персите могат да бъдат победени. Според историка Херодот Атина изправя девет хиляди свои въоръжени граждани и хиляда съюзници от съседното градче Платея срещу многократно превъзхожащ ги противник. Стратезите Милтиад и Калимах приемат сражението на откритото поле Маратон и нанасят унизително поражение на персийския пълководец Датис.

Вижте още: НЕ ЗА ЗЛАТО, СЪСТЕЗАВАМЕ СЕ ЗА ВЕНЕЦ

Куражът и познанието за персийската тактика позволяват на Милтиад да спаси Атина. Персийските жертви са хиляди, докато атиняните и платейците дават около двеста убити, погребани с почести в братска могила на бойното поле. Милтиад праща войника Фидипид на бегом обратно до Атина, за да извести победата: това е и началото на маратонското бягане. Фидипид, който е участвал в битката, тича 42 километра от Маратон до града, пада в краката на архонтите и ги поздравява:

„Радвайте се, атиняни, ние победихме.“

След което издъхва от изтощение.

Скулптурна глава на Милтиад, римско копие на гръцки оригинал от V в. пр. Хр.

На следващата година все по-популярният Милтиад убеждава народното събрание да му повери командуването на флот, с който да покори Цикладските острови. Кампанията обаче се проваля на остров Парос и самият пълководец е ранен. Принуден да се върне в града, той е подложен на съд, плаща огромна глоба за подвеждане на гражданите в непопулярна война и скоро след това умира от раните си.

Една от малкото археологически находки, които могат да бъдат свързани с конкретна историческа личност, е шлемът, посветен от Милтиад на Зевс в Олимпия. Върху бронзовия шлем има надпис, който го идентифицира като дар за върховното божество по случай щастливата победа при Маратон. Това прави предмета невероятно ценен. Антични текстове също потвърждават, че военачалникът е посветил шлем в дар на бога от общогръцкото светилище.

Един от мотивите на Милтиад за такъв подарък може да е благодарността за успехите в миналото. Възможно е шлемът обаче да е поръчан още преди битката при Маратон и в такъв случай да представлява молба за божествена помощ в предстоящото изпитание. Част от екипа на археологическия музей в Олимпия изказват хипотезата, че шлемът, предложен от Милтиад на храма, трябва да е бил същият, който героят е носел на бойното поле. Ако това е вярно, значи шлемът е изпратен в Олимпия едва след битката като знак на благодарност.

Херодот, който лично е познавал ветерани от Маратон, пише, че през 490 г. флот от 600 персийски кораба довежда неизброими конници и пешаци, готови да завладеят Атина, а след нея – и цяла Елада. Атиняните разполагат едва с десет хиляди души. Двете войски се срещат на Маратонското поле, на 42 километра от стените на града, който тогава още не е придобил величествения си вид, разпознаваем и днес. Милтиад, който вижда, че гръцките хоплити се боят от броя на враговете, заповядва хората му да се подредят в редица, дълга точно колкото и персийския боен ред, макар и с много по-малка плътност. Сетне дава знак за атака тичешком с надеждата, че в бързината се крие победата. И се оказва прав.

Вижте още: ЗАЩО ГУБИМ НА ОЛИМПИАДАТА