Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ван Гог и решението, което промени историята на изкуството

През 1878-а холандецът е мизерстващ проповедник. Когато стига дъното, той започва да рисува

Rue à Auvers-sur-Oise, 1890 - Ван Гог и решението, което промени историята на изкуството

Rue à Auvers-sur-Oise, 1890

През пролетта на 1878-а Винсент Ван Гог става на 25. Хвърляйки поглед към краткия си живот, холандецът установява, че няма за какво да празнува – мижава кариера, за която и без това не полага много усилия. Според стандартите на средната класа той е пълен провал.

Краткият му престой в къща за търговия с изкуство първо в Хага, а после в Лондон и Париж е чиста загуба на време: срамежлив и непохватен, Винсент не усвоява професията и пред 1876 г. е уволнен. След това се пробва няколко пъти като учител в Англия, работи за кратко в книжарница в Дордрехт и накрая се мести в Амстердам, за да стане протестантски проповедник като баща си, разказва Би Би Си.

Ван Гог обаче няма нужните търпение или усърдие да усвои учебния материал и през 1878-а, няколко месеца след 25-ия си рожден ден, заминава за Брюксел, за да се запише в по-кратко траещото училище за евангелисти. Но дори и то се оказва отвъд възможностите му. След тримесечен изпитателен срок, в който резултатите му са повече от посредствени, рижият холандец получава съобщение, че обучението му няма да бъде продължено.

По онова време семейството на Ван Гог вече започва да изпада в отчаяние. Той не е обуздал социално неприемливото си поведение, което става още по-трудно поносимо за околните заради странната му склонност да се облича с преднамерено развлечени дрехи. Как изобщо особняк като Винсент успявал да свърже двата края? Баща му дори почнал да се чуди дали да не прати най-големия си син в заведение за психично болни.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ван Гог обаче все още бил обзет от религиозен плам и продължавал да вярва, че ще си намери работа като евангелист. В края на 1878-а той се отправя към угнетяващия миньорски район Боринаж, западно от белгийския град Мон, твърдо решен да се реализира като проповедник на работническата класа.

Създаването на майстора

Ван Гог остава в Мон до края на октомври 1880 г., след което се връща в Брюксел. Макар че в крайна сметка амбициите му да стане проповедник са попарени (материалното положение на Винсент се влошава толкова много, че сестра му му предлага да се обучи за пекар), Боринаж се оказва преломна точка в живота му. Именно там добродушният му брат Тео го окуражава да се пробва като художник. Животът в този унил район изглежда полага основите на много от сюжетите и мотивите, които вълнуват Ван Гог като художник през следващото десетилетие до самоубийството му с изстрел в гърдите през лятото на 1890-а.

Както може да се очаква, животът на Винсент в Боринаж не е порядъчен. Той живее в мизерна барака, наемът за която изяжда по-голямата част от доходите му, и сменя чудатите си дрехи с по-практичното работническо облекло на „боринажците“. Ван Гог не е изкусен оратор и проповедите му не се радват на особено внимание. Неспособността му да завърже контакт с местните миньори е усложнена допълнително от една трудно преодолима езикова бариера. Той почти не разбира бързото им плямпане на жаргона, известен като „валонски френски“, а те са озадачени от странния му френски, който в ушите им звучи прекалено формално и предвзето. През юли 1879-а, само половин година след като пристига в района, Винсент отново е застигнат от беда: властите прекратяват правата му на евангелистки проповедник и той потъва в дълбока депресия.

Стигнал дъното, отчаяният и изпълнен със съмнения в себе си 26-годишен Ван Гог предприема първите си колебливи опити в рисуването. Религиозният му плам угасва и бившият евангелист започва да се обучава за чертожник.

„Често ме обзема носталгия по земята на картините“, пише той на брат си Тео през лятото на 1880-а, намеквайки вероятно за времето, когато всекидневно е имал допир до художествени произведения в къщата за търговия с изкуство. През есента Винсент напуска завинаги Боринаж и се отправя към Брюксел, за да учи рисуване от натура в Кралската академия за изящни изкуства.

Полагането на основите

Кое в Боринаж е вдъхновило Ван Гог да стане художник? От една страна той съчувства на миньорите от работническата класа.

„За първи път в живота си идващият от средната класа Ван Гог се сближава с бедни хора от работническата класа“, обяснява Сирар Ван Хойтен, куратор на изложба в Боринаж, посветена на гениалния холандски художник.

„Копачи“, 1889

„Копачи“, 1889

„Хората били бедни и неграмотни, работата им била трудна и опасна. И все пак Ван Гог открива повече смисъл в техния начин на живот. След като става художник, той търси сюжетите си там. Подобно на майсторите, на които се възхищава – като Жан-Франсоа Миле, той иска да изобрази хората от работническата класа и постоянно прави това през първата половина от кариерата си. Но тази тема винаги остава важна за него“, допълва Ван Хойтен.

Освен общата му загриженост за ежедневието и провинциалната беднотия, определени теми от Боринаж ще присъстват постоянно в изкуството му. Както споделя в свое писмо: „В Боринаж започнах за пръв път да работя от природата“.

„Простите къщурки, в които живеят миньорите, са добър пример – обяснява Ван Хойтен. – На две от първите му картини са изобразени въпросните къщурки и тези мотиви са важни за него през цялата му кариера – някои от последните му картини са с къщурки. Тъй че има доста теми в шедьоврите му, които се директни препратки към Боринаж“.

La veillée, 1889

La veillée, 1889

Друг отзвук от престоя му в миньорския квартал е начинът, по който Ван Гог се учи да рисува – като прави черно-бели копия на прочути произведения на изкуството.

„През 1889-а в Сен Реми (в южна Франция, където Ван Гог се установява в края на живота си) той се захваща отново със старото си занимание – само че този път прави цветни копия. Така се връща към първоизточника на кариерата си“, допълва Ван Хойтен.

Малко картини на Ван Гог от боринажкия му период са оцелели, защото той унищожава повечето от тях, както обяснява в едно писмо до свой приятел. Вероятно е смятал, че са твърде нескопосани или пък са пропити със спомени за трудните времена, когато все още е развивал собствения си стил. И все пак престоят му в Боринаж е съдбоносен за формирането му като художник, защото там полага основите, върху които по-късно гради шедьоврите си.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах