Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ван Гог жертва на убийство?

Невероятни хипотези за художника, изложени в новия филм на Джулиан Шнабел (видео)

Уилям Дефо в образа на Винсент ван Гог във филма на Джулиан Шнабел „На портите на вечността“ - Ван Гог жертва на убийство?

Уилям Дефо в образа на Винсент ван Гог във филма на Джулиан Шнабел „На портите на вечността“

Новият филм на Джулиан Шнабел „На портите на вечността“ за последните мигове от живота на Ван Гог дебютира миналата седмица във Венеция и развълнува артистичните среди. Продукцията изследва хипотезата, че художникът не е отнел сам живота си, а е станал жертва на убийство от местен младеж. Представена е и още една хипотеза: за откритите преди две години 65 скици, приписвани на Ван Гог, описани за пръв път в книга от канадката с български произход Богомила Уелш-Овчарова.

Мартин Бейли от „Art Newspaper“ е автор е на няколко книги за творчеството на Ван Гог и поддържа седмична рубрика за художника в онлайн изданието. Той изразява категоричното си несъгласие с изразените от Шнабел твърдения.

Предположението, че Ван Гог не се е самоубил, а е бил застрелян от 16-годишния Рене Секретан, се появява за пръв път в биографична книга на двама писатели – Стивън Найфе и Грегъри Уайт Смит. Трудът от 953 страници е плод на щателни разследвания и дългогодишни проучвания, но едно от приложенията – „Бележка за фаталната рана на Винсент“, поражда сензационни заглавия. Без категорично да се твърди дали убийството е извършено непредумишлено или целенасочено, авторите смятат, че Секретан е изстрелял куршума на 27 юли 1890-а, станал причина за смъртта на Ван Гог два дни по-късно.

Детайлно опровержение на тази теория предлагат в статия двама специалисти от музея на художника в Амстердам през 2013 г. – Луис ван Тилборг и Тео Мийдендорп. Те анализират задълбочено наличните доказателства и изследват връзката между Ван Гог и брат му Тео по време на последните седмици от живота на живописеца. Позовавайки се и на намереното предсмъртно писмо върху тялото на художника, двамата просто затвърждават вече исторически приетата версия, че смъртта е настъпила след самоубийство.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Но за Бейли е напълно достатъчно да се позове на спомените за Ван Гог на Тео и колегите му – пред тях художникът откровено е изразявал желанието си да сложи край на живота си. Това твърди и един от най-верните му приятели Емил Бернард. Два дни след погребението Бернард пише писмо до критика Албърт Орие:

„Самоубийството му е абсолютно преднамерено и е извършено с пълна яснота“.

Същото е потвърдил и Тео по-късно. Допълнително доказателство е опитът му за самоубийство няколко месеца по-рано, докато е в клиника в Сен Реми. Освен това, по онова време самоубийството е било смятано за греховно деяние и поради тази причина църквата в Овер не е позволила да се използва нейна катафалка за транспортирането на трупа му до гробището. А и защо иначе Тео би приел смъртта на брат си, ако не беше умишлен избор, а убийство?

Другото противоречиво предположение, изразено в „Пред портите на вечността“, е така нареченият „Скицник от Арл“, който Шнабел посочва като автентичен във филма. Смята се, че 65-те рисунки са били притежание на Мари Жину, собственичка на „Кафе дьо ла гар“ в Арл, където Ван Гог живял за кратко под наем. Книгата на изкуствоведката Богомила Уелш-Овчаров излиза от печат през 2016 г.

През февруари 2010 г. с Мартин Бейли се свързва човек, за да говорят за въпросните скици. Три години преди да се намеси Уелш-Овчаров с книгата си, експертът смята, че доказателствата за авторство са недостатъчни и не може да се докаже, че рисунките са на художника. След като през 2016 г. томът излиза на пазара, от музея в Амстердам вземат отношение по случая и заключават, че скиците „не са създадени от Ван Гог“ и са „много по-късна имитация на рисунките на Ван Гог от човек, вдъхновен от репродукциите“.

От музея изтъкват разликите в използваното мастило – и очевидното му обезцветяване, във вида туш или четка, които са използвани, в  стила и дори начина на подредба на скиците, както и редица други фактори, които доказват, че рисунките не са дело на Ван Гог.

В края на статията си Бейли все пак напомня, че това са две различни изкуства – в киното няма причина режисьорът да не използва въображението си, за да изрази нова идея за историческа фигура, но е важно зрителят да е запознат с фактите, за да не възприема всичко на екрана за чиста монета. Шнабел сам признава, че филмът му е „фикция“ и просто интерпретация на живота на Ван Гог.

За режисьора-художник

Джулиан Шнабел не твърди, че филмът „На портите на вечността“ е биографичен – още повече, че съществуват поне тридесет други такива продукции. Разкрива обаче, че е рисувал част от картините, които се виждат пред камерата. Пресъздава например популярния автопортрет на Ван Гог с отрязаното ухо, като променя леко чертите на художника така, че лицето на платното да заприлича повече на актьора Уилям Дефо, който е в ролята на Ван Гог.

Шнабел първоначално се развива като художник, познат е на ценителите с рисунките си върху парчета порцеланови съдове. Познавал се с Анди Уархол, били са в общи компании.

По-късно Шнабел навлиза в киното. „Пред портите на вечността“ не е първият му филм за човек на изкуството, друг негов проект е посветен на Жан-Мишел Баскиа.

Когато вече нашумява като филмов режисьор след втория си много успешен филм „Скафандарът и пеперудата“, Шнабел нескромно казва за себе си:

„Аз съм най-близкото нещо до Пикасо, което ще видите в този ш***н живот“.

Джулиан Шнабел е избрал виолетова пижама за премиерата на новия си филм „На портата на вечността“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Режисьорът е добре познат в холивудските среди със своите ексцентрични прояви и най-вече с носенето на пижами на публични събития. Преди дни той се появи в лилава пижама на червения килим във Венеция за премиерата на новия си филм. Според познатите му, той използва черните копринени пижами за по-официални събития. Навикът му е увековечен във фотопортрет, заснет от Ани Лейбовиц в студиото му през 1995 г.

Самият Шнабел никога не е давал обяснение на фиксацията си в пижамите. На два пъти е забелязван на събития с поли, но не шотландски кариран килт, а шарени, дълги до земята фусти.

В Манхатън през 2008 г. е поставена негова статуя, която той сам си направил по ренесансов модел.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах