Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Вандализмът като художествено средство

Произведенията на изкуството са нападани по политически, религиозни или психически причини. Но понякога унищожението на чужда творба изглежда като способ за създаване на своя

Картината на Иля Репин „Иван Грозни и синът му Иван на 16 ноември 1581 г.“ след нападението на 25 май. Снимка: Държавна  Третяковска галерия - Вандализмът като художествено средство

Картината на Иля Репин „Иван Грозни и синът му Иван на 16 ноември 1581 г.“ след нападението на 25 май. Снимка: Държавна Третяковска галерия

На 17 юни 2011 г. фигурите в скулптурната композиция от западната страна на Паметника на съветската армия в Княжеската градина осъмнаха оцветени като американски комиксови и попкултурни герои, а под тях бе изписано „В крак с времето“. Това ново произведение (дело на анонимните по онова време художници от групата „Дистрактив Криейшън“) стана най-отразяваното събитие от българското изкуство в световните медии от десетилетия. Вместо да го приветства и да нареди да бъде запазен в този му вид, министърът на културата Вежди Рашидов нарече акта на преобразяването „вандализъм“.

Предлагаме Ви поглед към по-слабо познатата страна на това явление – вандализмът като художествено средство, от сайта „The Art newspaper“.

Най-честата причина за нападения срещу произведения на изкуството е изразяването на политически протест. Поне така твърдят извършителите. На 25 май Игор Подпорин удари три пъти със стойка от ограждението платното на Иля Репин „Иван Грозни и синът му на 16 ноември 1581“ заради несъгласие със съдържанието на картината, изложена в Третяковската галерия, в която руският цар е представен като луд тиранин. През 1914-а Мери Ричардсън наряза гърба на „Венера с огледало“ на Веласкес в Националната галерия в Лондон, за да привлече вниманието към правата на жените. През 1985 г. Брониус Майгис заля с киселина „Даная“ на Рембранд в Ермитажа и се обяви за литовски националист. През 2009 г. рускиня хвърли сувенирна чаша по „Мона Лиза“ в Лувъра – и тя се разби в предпазното стъкло – според една от версиите, причината за нападението била отказът да получи френско гражданство.

На второ място сред вандалите явно са тези с оскърбени религиозни и етични чувства. Очевидно те подтикват преди сто години Аврам Балашов с вик: „Стига кръв!“ да забие нож в същия „Иван Грозни и синът му“. С обидени религиозни чувства обясниха действията си хора, наричащи ​​се православни активисти, разгромили през август 2015-а изложбата на Вадим Сидур на московския Манеж. През 2016 г. снимки на Джок Стърджис във фотоцентъра „Братя Люмиер“ в Москва бяха заляти с урина от активисти, заподозрели автора в педофилия. А през 1972-а един психически нестабилен геолог се нахвърля с чук върху „Пиета“ на Микеланджело в „Свети Петър“ в Рим, крещейки: „Аз съм Исус Христос“.

Такива случаи има безброй. Съществуват обаче и примери за унищожаване или повреждане на картини с цел създаване ново произведение на изкуството. Така да се каже, вандализъм като художествен прийом.

Най-блестящият пример е известният „Изтритият Де Кунинг“ на Робърт Раушенбърг. През 1953 г. Раушенбърг, един от основателите на попарта, показва в изложба произведение, наречено „Изтрита рисунка на Де Кунинг“. Всъщност това е лист с изтрита скица на молив от Вилем де Кунинг (която Раушенбърг е получил като подарък от автора). Значението и стойността на този експеримент отдавна са обяснени: това е опит да се оспори традиционната идея за изкуство.

Робърт Раушенбърг, „Изтрита рисунка на Де Кунинг“, 1953. Снимка: Галерия „Боб Раушенбърг“

Писоарът или прахосмукачката, влезли в музея, могат да се превърнат в изкуство. Но може ли творбата на един художник, разрушил произведение на друг художник, да бъде самостоятелно творчество?

Руският художник Александър Бренър си е позволил много по-радикален жест: през 1997 г. той нарисува със зелен спрей знака за долар върху емблематичния за супрематизма „Бял кръст“ на Казимир Малевич. Тъй като картината на Малевич струва няколко милиона и това се случва в амстердамския музей „Стеделийк“, художествената общност осъди тази акция и отказа да признае появата на ново произведение с двойно авторство Малевич-Бренер. Боята бе измита, а Бренер арестуван.

„Супрематизм“ („Бял кръст“) след „диалога“ с Александър Бренер. Снимка: Музей „Стеделийк“

Но идеята се оказа жизнена: преди няколко години някой си Владимир Уманц подписа с името си платно на Марк Ротко в музея „Тейт Модърн“. Ай Вейвей нарисува върху древна китайска ваза логото на „Кока-кола“, после, по време на изложба в Маями, доминикански художник разби ваза от инсталация на Ай Вейвей.

Съвременните британски художници братя Чапман имат прочут проект с „подобрени“ портрети от неизвестни (и незначителни) художници от XVIII–XIX век от собствената им колекция — върху изобразените на тях персонажи те дорисуват странни носове и уши, като по този начин вдигат цените им десетки пъти.

„Подобрен“ на Джеймс и Денис Чапман – портрет от неизвестен художник от XVIII–XIX век. Снимка: Courtesy of the artists

Анекдотичен е случаят с „пухкавия Исус“ – в испанската провинция възрастна доброволка така поднови главата на Христос в местна църква (в композицията „Ето човека“ на художника Елиас Гарсия Мартинес), че той заприлича на рошава маймунка. Изображението стана много популярно (дори се появи отпечатано върху тениски), а Мартинес – забравен художник, работил на границата между XIX и XX век – неочаквано се сдоби с популярност.

Съвместна живописна работа на испанския художник Елиас Гарсия Мартинес и 80-годишната доброволка Сесилия Хименес (вдясно). Храм на Милосърдието в Борха, провинция Сарагоса, Испания. Снимка: Roman Catholic Diocese of Tarazona

Изкуството, особено доброто, винаги предизвиква тревога. Но някои творби се оказват беззащитни пред вандалите, независимо от целите им. Въпреки, че са искрен акт на любов, следите от червило на почитателка на творчеството на експресиониста Сай Туомбли така и не бяха изтрити от едно негово платно, изложено в Музея на съвременното изкуство в Авиньон.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg