Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Ванга пред „Площад Славейков“: Ке го слушате повеке Морфовиот

Авторитетна прогноза за българската 2023 г. (Поради непредвидимост на процесите се наложи да прибегна до древното гадателско изкуство)

Снимки: Виктор Гилтяй и Емил Георгиев. Колаж: Пенко Гелев - Ванга пред „Площад Славейков“: Ке го слушате повеке Морфовиот

Снимки: Виктор Гилтяй и Емил Георгиев. Колаж: Пенко Гелев

Като некъпан и соросоиден тулуп, станах късно и пуснах телевизора. За малко щях и статус да напиша. Издържах пет минути, изключих говорещата на мьекичко кутия, взех си аспирин с кафето и седнах да помисля как да оправя националните бакии. Очевидно се налага да предвидя развоя на събитията, за да знам какво да променя. Но как да предвидя? Не съм аналитично, а синтетично, даже синкретично настроен. Следователно пред мен имаше две възможности: или да се разходя с такси и просто да се вслушам в народната мъдрост, бликаща като из чист извор от устата на шофьора, или да ида на врачка. Реших, че в това с врачката има известен здрав разум (хората масово го правят, не може всички да грешат) и се задълбочих в тази посока. Оставаше ми да подбера правилната врачка.

Разбира се, голям принос в прогностиката, профетологията и предсказването на резултати от мачове имат комшиите ми от хоремага на партера – хора опитни, врели и кипели в безброй изчисления на правилния метод да се уцели шестица от тотото. Те обаче си имат и своите недостатъци – например винаги гласуват за новия, пореден кандидат-месия, не са ваксинирани (уви, това доведе до намаляване на бройката им) и вярват, че Земята е плоска, така че не мога винаги да се доверя на тяхната преценка. Знам, че това ме прави елитист и наврежда на либералната ми аура, но какво да се прави, всеки си носи кармата. И щом недоверието от моя страна към джентълмените от хоремага блокира чистия поток на познанието, то ми е нужен друг източник на висша правда. Както виждате, описвам простия си научен метод подробно, за да позволя на всички да се възползват от него.

Позвъних на г-жа Робева. Казах ѝ:

– Скъпа госпожо, имам нуждата да съставя точна прогноза за българските събития от идващата 2023 г. Вие имате пряка връзка с баба Ванга, продължавате да публикувате посмъртните ѝ опуси така, както Кристофър Толкин публикуваше нови и нови произведения, писани от мъртвия му баща, тъй че ще Ви помоля за помощ.

Г-жа Робева винаги е била щедра по отношение на своите свръхестествени познания, а и Ванга продължава упорито да удря по масата от отвъдното, тъй че си уредихме тристранна среща. Точно в полунощ бях на върха на хълма (няма да ви кажа кой хълм – хората, които знаем такива места, умеем да изчисляваме къде се пресичат лей-линиите), с развяващо се черно наметало, подходящо за случая. Като исторически риенактър, патриот и човек с театрални контакти притежавам нужния гардероб. Няколко млади дами от балетен или гимнастически състав, не разбрах точно какъв, подреждаха богато украсени окултни принадлежности и обещаващо изглеждащи астрономически пособия върху маса, доста подобна на олтар. Мисля, че мернах не само телескоп и жертвен кинжал, а също и кози череп, астролаб, секстант, както и рядък екземпляр от старобългарския превод на „Некрономикон“ с посвещение от автора. Наблизо беше паркирана елегантна метла „Нимбус“, модел от 2021 г. Сцената се осветяваше не само от светлината на звездите, които всеки момент щяха да ни проговорят, а и от една удачно подбрана Ръка на славата. Осмелих се да попитам дали очакваме компанията на знатни и вещи дами като мадам Де Мео и Л. Филипова, но г-жа Робева с властен жест ме накара да запазя свещено мълчание. Покорно сведох глава и скоро чух настройването на първите заклинания.

Оттук нататък следва достоверна стенограма на онова, което Ванга произнесе чрез вдъхновените устни на своя оракул. Четете и благославяйте.

***

– Плам пламти, котел бълбукай… така, момент, еклиптиката преминава през Козирог… ало, чуваме ли се?

– Е, мори, чувамо се, како да се не чувамо. Ко е тоа мо́мче, дека си ми га довела, мари?

– Ти всичко знаеш светице, и това знаеш.

– Е, знам яз, како да не знам, ма сум стара, вехта сум веке, малко сум умрела, та мое да съм заборавила… Ти не ли беше от Глишевите, бре?

(Тук трябваше някак да отговоря, но суровият поглед на г-жа Робева ме следеше, така че само се поклоних възпитано. Щях и да се прекръстя, но лек серист дъх из въздуха ме накара да се въздържа. Огромен чер котак ми кимна, докато преминаваше покрай мястото на действието. Намигнах му, а той ми се оплези и отпи юнашки от бензиновия примус, който си носеше.

Сеансът продължи. Кой знае защо, благословеният глас на пророчицата, излизащ из устата на г-жа Робева, някак си ми напомняше на Руси Чанев като Дилбер Танас в „Мѣра споредъ мѣра“.)

– Слушай съга, дечко. Во Народнио ке се оправат работите. Во театрото, думам ти. Ке се оправат они, коги иде пиарката да стро́и филиал на Народнио на Марс. Нали ви го рекна́ Карадайъто – депесарите на Марс да ги заселите. Е, те тава коги стане, тогай ке я опраите културата.

Па и астрономията ке я оправите, затоа що от Марс се видат дзве́здите по-арно. Там нема млогу воздух, нема изпарения и затоа не́бото се види ясно. Ем ке я опраите астрономията, ем ке сте първиот на́род, стъпѝл на Марс. Ке турите един купол там. Ке го наста́ните депесето под куполот. Па мое и возражданьето па́ там да га турите. Да са си дружка, оти да им не е самотно, що е инак самотѝя у Космосот. Може и още партии да им добавите. Да си направат те там и Народно театро по вкус техен, и Народно собранье да си собе́рат. Па да си се гласуват. Малко язък става за Марс, де, ама нищо, то марсианци и преди немаше, сега па е́птен нема да има. Па и там они депесари и возрожденци, и прочие партийци ке си го найдат лебот, оти има матрял за крадене от марсоходите.

(Мъдростта на казаното ме порази и продължих да слушам в захлас.)

– Ке го слушате повеке Морфовиот. Он не е чак пиарче, ма е режисьор, се́ си ги разбира работѝте. И яз, дека сум пророчица, ти го кажувам преко: у театрото повеке требат режисьори, по-малку пиари. А па депесари ич не требат, ако ми я фащаш мислата. И те така, от Народнио, от културата, леко-полеко ке я оправите и целата ваша страна. Оти яз ве знам. От съдо никоги нема да почнете.

(Кимнах почтително.)

– Стига клима, ми слушай още. Вазе правителство, влада де, веке ви не требе. Вие доказа́хте, дека и без ньега можете да си живеете. То вашто не е баш живот, де, ама яз по таа тема нема да се разпростирам, оти и яз не́ сум баш жива веке. Ми поне се отървах от бугарските оправии. Карайте си без влада. Добре сте си така. Он резидентот ке ви назначава гълъби, мисирки, цел курник. Ке стане Министерскиот совет цел у пух и перушина како гълъбарникот на Софийскио универзитет. Накраа може некой орел да ви тури. Лешоед. Ем двуглав. И ке биде славно! Нема нищо да се върши. Ке си я карате как досъга. Нема оружие да пратите на украинците. Виж, на руснаците може да пратите. Оти без Русийка сте я закъса́ле. Без Русийка току-виж сте стана́ле джендъре. Па ке земете и да четете нещо, да се информирвате, да мислите. А то, мисленьето – зловредно. Пречи да му се радвате на животот, до ваксини води. Та – дайте им оружие на руснаците. Да побе́дат. Да са ве благодарне. Да ве имат за бракя. Да ве дават нефт без кинти, как и досъга даваха. Даваха, нали? Ей, не давале досъга… Нищо. Вие им пратете оружие, сичко ке се оправи. Може юш едан път да додат да ве ослобо́дат. И да земете да ге изгоните тея украинки и украинчета от Бугарско. Да си викнете рускинки. Да има на богато. Они су оправне, сички ке ве оправат. Редовно. После мое па́ре да немате да се усмихнете, ама па́рете не су сичко на тоа свет. Па тука, на оня, ич ги и нема, а то и вие насам сте се запътѝле.

(Преглътнах притеснено.)

– Не́мой да се плашиш, не́мой да мяцаш, не́мой да леле́цаш. Сичко ке се оправи. Само мене слушай и леля ти Нешка. Повеке майки ви требат. Майки против войната, майки против корупцията. Ако ги не изселите на Марс сите, они ке я земат работа́та и ке я оправат, ама арно ке я оправат. Мая Манолова, те. Она ви требе. И е те тука мойта Нешка, дека през нея ти зборувам, како преко телефон.

Накраа ке ти кажувам и друго. Ке го решите най-важниот, животрептущиот вопрос, дека ви волнува повеке и от Народнио, повеке и от тоа, дека немате влада, и от цела кос коджа ми ти война во Украйна, дека ви е до газот и юш мало, ке ви я подпали и на вазе чергата. Ама нищо. Вазе ви сърби другаде: е ли отборот на Францата фра́нцузки или камерунски.

(Тук от вълнение припаднах и не помня финала. Но мисля, че и тази прогноза е достатъчно ясна.)

От върха на хълма:
Мануилям Глишекспир

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС