Ваня Щерева спря да пише. Обсебена е от куклите

Нещо по-вълнуващо от писането на книги е обсебило Ваня Щерева. Нейният „Образцов дом“ вече не е пълен с думи, а с миниатюрни фигурки, облечени с нейния дух и тяло. Актрисата, писателката и певицата, която досега винаги е била въоръжена със словото, сега се е потопила в безмълвното и кротко общество на куклите. Твърди, че е уморена от писането. Пределът й дошъл след като напуснала сценарния екип на сериала „Под прикритие“.

„Беше изключително тежка и изморителна работа, но безценна за мен, защото се научих да пиша сценарии, при това в най-добрия български сериал. Благодарна съм, че бях част от него, но не бих била отново. Имах цяла една безсънна година. Посред нощ са ми звънили, получавала съм есемеси: „Убиваме еди кой си“ – човекът не дошъл на снимки и ядосал продуцентите. Но в онзи случай отказах, оставихме го жив, защото ми трябваше да убие един друг в следващата серия. Истината е, че някои герои са убити по много прозаични причини – актьорът се е успал, напил се е предната вечер и не е дошъл на работа.“

Един от новите модели на Ваня е балетна рокля.

Мъжкият свят на криминалните сериали вече е далече назад за Ваня. Днес тя се е оттеглила в своята малка къщичка за кукли в столичния кв. „Лозенец“. В тишината на тази работилница най-често се чува гласът на котката Лора, обажда се заровена някъде по рафтовете, посред седенките на готовите кукли и бурканите с глави.

Котката Лора шета в куклената къща на Ваня.

Отчаяни принцеси висят по етажерките.

„Обичам женската публика, но имам няколко страхотни фена-мъже, макар че това да си познаваш почитателите не е за хвалене. Жените са моята по-добра публика и в книгите, и в музиката. Те се впечатляват от повече неща.“

Стискат сърцата в ръце като автомобилни волани.

Ваня Щерева е актриса, завършила НАТФИЗ. Рано осъзнава, че това е зависима професия – стоиш и чакаш някой да те избере. Така на много актьори им минава животът, без да дочакат някой режисьор да съзре у тях своя Хамлет, Ричард Трети, Жулиета, Бланш Дюбоа… Затова Ваня започва да пее, да пише, да се изразява във всички форми на изкуството. Днес с удоволствие би присъствала и в театъра, и в киното, но вече зад кадър. Не желае да е на сцената, нито пред камерата. „Вече няма закога. Има толкова млади и хубави актьори. Макар че сега бих играла много по-добре от някога, защото имам опита, вече знам как. Но не ми се играе, не ми е интересно. Много по-приятно ми е да гледам младите лица и да си ги представям на филм.“

Твърди, че не би изживяла живота си другояче: „Бих върнала на природата малко можения обаче, защото е разпиляващо. При мен всичко идва не от моженето, а от прекаленото любопитство. Като видя нещо, веднага си представям как би могло да бъде направено и веднага се захващам.“

Готови за роли в „Сексът и градът“.

Като малка Ваня мечтаела да тренира художествена гимнастика. Идвали в училището й треньори, но никога не я взимали, твърде висока е за този спорт. Като най-дълга в класа, в строя винаги я подреждали най-отпред. Но от художествената гимнастика са й останали „съчетанията“ – и днес като се събере с приятели Ваня винаги „играе“ с бухалки, и на гостите й никога не им омръзва този номер.

От трети клас Щерева печели конкурси по рисуване на училищно ниво. Искало й се да я изберат за Асамблея „Знаме на мира“, но все никой не я забелязвал. После разбрала, че не може да рисува. Но път дъщеря й днес се занимава с изобразително изкуство.

Кутиите по рафтовете са пълни с неродени кукли, всяка със своя история.

Защо прави кукли? Ами за да шие роклички, както правят малките момиченца. Казва, че навремето не е имала хубави кукли, спомня си парцалените Пенчо и Клавдия с разхвърчани крака, с които играела. Към 7-ми клас с една приятелка открили съкровище – отпадъци от платове в контейнери край текстилния завод във Варна. Още тогава започнали да правят кукли. Първите произведения на Ваня били Морков, Патладжан и още няколко торби „зеленчуци“. Продавали ги на туристите в курорта Златни пясъци и съвсем скоро се оказали най-богатите ученички в училището.

„След това започнах да правя бижута, днес като се сетя – бяха най-грозните на света, от кожа, нагъната и рисувана. Но и тях ги купуваха.“

Дрехи за носене на врата.

Никоя не „излиза“ без чанта в ръка.

Във ВИТИЗ я приемат „Куклено актьорско майсторство“, по случайност, защото я скъсали на първи кръг „драма“: „Боньо Лунгов ми е един от големите късмети в живота. Още при първото ми появяване си казал: „Тази ще я взема“. Появила съм се пред паравана и нали съм от спортно училище, с моята височина стърча една глава над него, след което съм казала: „Колко е високо това? 1,70? Това мога да го скоча. Боньо Лунгов решил, че съм луда и ще ме вземе. По-късно ме научи на чувство за мярка, за естетика. След известно време започнах да бягам от часовете… Но не избягах много далече. Останах си при куклите.“

С такъв гардероб всички ще се обръщат след тези „момичета“.

Ваня твърди, че не умее да играе с кукли в театъра, по-силна е в измислянето на етюди. Дори с дъщеря си не е играла с кукли. Но както във ВИТИЗ, така и днес изработените от нея кукли имат истории, описани са на етикетите им. Някои са размахали ръце като отчаяни принцеси, други са грабнали сърце в ръце като волан на автомобил. А най-новите са изработени като медальони, овесват се на врата. Миниатюрните дами имат завиден гардероб, някои са „облечени“ като от „Сексът и градът“. Никоя не се „повтаря“, всяка си има индивидуалност и често не „стоят“ с празни ръце – едни „носят“ дамски чанти, други – кучета, трета е феминистка – размахва диригентска палка.

А тази мацка е „излязла“ полугола.

Ако си окачите кукла на врата, със сигурност ще посегнете и към къщите. Защото Ваня започва серия медальони с къщи. Питате се как ще ви стоят ли? Не като бижута, а като трофеи. Или като актриси, които стоят и чакат някой да ги избере за роля.

В очакване да й дадат роля.