Нещо по-вълнуващо от писането на книги е обсебило Ваня Щерева. Нейният „Образцов дом“ вече не е пълен с думи, а с миниатюрни фигурки, облечени с нейния дух и тяло. Актрисата, писателката и певицата, която досега винаги е била въоръжена със словото, сега се е потопила в безмълвното и кротко общество на куклите. Твърди, че е уморена от писането. Пределът й дошъл след като напуснала сценарния екип на сериала „Под прикритие“.
„Беше изключително тежка и изморителна работа, но безценна за мен, защото се научих да пиша сценарии, при това в най-добрия български сериал. Благодарна съм, че бях част от него, но не бих била отново. Имах цяла една безсънна година. Посред нощ са ми звънили, получавала съм есемеси: „Убиваме еди кой си“ – човекът не дошъл на снимки и ядосал продуцентите. Но в онзи случай отказах, оставихме го жив, защото ми трябваше да убие един друг в следващата серия. Истината е, че някои герои са убити по много прозаични причини – актьорът се е успал, напил се е предната вечер и не е дошъл на работа.“

Един от новите модели на Ваня е балетна рокля.
Мъжкият свят на криминалните сериали вече е далече назад за Ваня. Днес тя се е оттеглила в своята малка къщичка за кукли в столичния кв. „Лозенец“. В тишината на тази работилница най-често се чува гласът на котката Лора, обажда се заровена някъде по рафтовете, посред седенките на готовите кукли и бурканите с глави.

Котката Лора шета в куклената къща на Ваня.

Отчаяни принцеси висят по етажерките.
„Обичам женската публика, но имам няколко страхотни фена-мъже, макар че това да си познаваш почитателите не е за хвалене. Жените са моята по-добра публика и в книгите, и в музиката. Те се впечатляват от повече неща.“

Стискат сърцата в ръце като автомобилни волани.
Ваня Щерева е актриса, завършила НАТФИЗ. Рано осъзнава, че това е зависима професия – стоиш и чакаш някой да те избере. Така на много актьори им минава животът, без да дочакат някой режисьор да съзре у тях своя Хамлет, Ричард Трети, Жулиета, Бланш Дюбоа… Затова Ваня започва да пее, да пише, да се изразява във всички форми на изкуството. Днес с удоволствие би присъствала и в театъра, и в киното, но вече зад кадър. Не желае да е на сцената, нито пред камерата. „Вече няма закога. Има толкова млади и хубави актьори. Макар че сега бих играла много по-добре от някога, защото имам опита, вече знам как. Но не ми се играе, не ми е интересно. Много по-приятно ми е да гледам младите лица и да си ги представям на филм.“
Твърди, че не би изживяла живота си другояче: „Бих върнала на природата малко можения обаче, защото е разпиляващо. При мен всичко идва не от моженето, а от прекаленото любопитство. Като видя нещо, веднага си представям как би могло да бъде направено и веднага се захващам.“

Готови за роли в „Сексът и градът“.
Като малка Ваня мечтаела да тренира художествена гимнастика. Идвали в училището й треньори, но никога не я взимали, твърде висока е за този спорт. Като най-дълга в класа, в строя винаги я подреждали най-отпред. Но от художествената гимнастика са й останали „съчетанията“ – и днес като се събере с приятели Ваня винаги „играе“ с бухалки, и на гостите й никога не им омръзва този номер.
От трети клас Щерева печели конкурси по рисуване на училищно ниво. Искало й се да я изберат за Асамблея „Знаме на мира“, но все никой не я забелязвал. После разбрала, че не може да рисува. Но път дъщеря й днес се занимава с изобразително изкуство.

Кутиите по рафтовете са пълни с неродени кукли, всяка със своя история.
Защо прави кукли? Ами за да шие роклички, както правят малките момиченца. Казва, че навремето не е имала хубави кукли, спомня си парцалените Пенчо и Клавдия с разхвърчани крака, с които играела. Към 7-ми клас с една приятелка открили съкровище – отпадъци от платове в контейнери край текстилния завод във Варна. Още тогава започнали да правят кукли. Първите произведения на Ваня били Морков, Патладжан и още няколко торби „зеленчуци“. Продавали ги на туристите в курорта Златни пясъци и съвсем скоро се оказали най-богатите ученички в училището.
„След това започнах да правя бижута, днес като се сетя – бяха най-грозните на света, от кожа, нагъната и рисувана. Но и тях ги купуваха.“

Никоя не „излиза“ без чанта в ръка.
Във ВИТИЗ я приемат „Куклено актьорско майсторство“, по случайност, защото я скъсали на първи кръг „драма“: „Боньо Лунгов ми е един от големите късмети в живота. Още при първото ми появяване си казал: „Тази ще я взема“. Появила съм се пред паравана и нали съм от спортно училище, с моята височина стърча една глава над него, след което съм казала: „Колко е високо това? 1,70? Това мога да го скоча. Боньо Лунгов решил, че съм луда и ще ме вземе. По-късно ме научи на чувство за мярка, за естетика. След известно време започнах да бягам от часовете… Но не избягах много далече. Останах си при куклите.“
Ваня твърди, че не умее да играе с кукли в театъра, по-силна е в измислянето на етюди. Дори с дъщеря си не е играла с кукли. Но както във ВИТИЗ, така и днес изработените от нея кукли имат истории, описани са на етикетите им. Някои са размахали ръце като отчаяни принцеси, други са грабнали сърце в ръце като волан на автомобил. А най-новите са изработени като медальони, овесват се на врата. Миниатюрните дами имат завиден гардероб, някои са „облечени“ като от „Сексът и градът“. Никоя не се „повтаря“, всяка си има индивидуалност и често не „стоят“ с празни ръце – едни „носят“ дамски чанти, други – кучета, трета е феминистка – размахва диригентска палка.
Ако си окачите кукла на врата, със сигурност ще посегнете и към къщите. Защото Ваня започва серия медальони с къщи. Питате се как ще ви стоят ли? Не като бижута, а като трофеи. Или като актриси, които стоят и чакат някой да ги избере за роля.

В очакване да й дадат роля.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение