Въпреки международните му успехи, зрителите харесаха „Посоки“

„Посоки“, новият филм на Стефан Командарев, направи своята премиера в България и още след първия си уикенд на голям екран се нареди на второ място в родния боксофис. Пред българското заглавие, съвсем предвидимо, е само американският фантастичен екшън трилър „Лабиринтът: Последният кандидат”, който в премиерния си уикенд оглави и американския боксофис.

Изключителното в случая е, че у нас филм с фестивални успехи („Посоки“ беше селектиран в Кан и вече има награди от няколко международни фестивала) успя да събере и и голям зрителски интерес у нас. Защото по принцип българската публика избягва филмите, спечелили международни награди. За много зрители „фестивален филм“ е определение, което (не съвсем справедливо) се е превърнало в синоним на „негледаем филм“.

Дори комедии или драми с висок зрителски потенциал падат жертви на този предразсъдък. Два от най-добрите наши филми напоследък – „Урок“ и „Слава“, продадоха много малък брой билети у нас, по-малко дори отколкото примерно във Франция. През пролетта на 2016-а черно-белият „Каръци“, филм с щастлива фестивална съдба, включваща и „Златен Св. Георги“ от Московския кинофестивал, привлече в дебютния си уикенд 2766 зрители.

Година и половина по-рано, предишният филм на Стефан Командарев „Съдилището”, дебютира едва на пето място в с 2 865 зрители. През 2013-а режисьорският  дебют на Емил Христов „Цветът на хамелеона“ зае четвърто място в българския боксофис с 2609 зрители за първите три дни след премиерата си. На този фон 7420-те зрители на „Посоки“ миналата събота и неделя са наистина много добро постижение.

„Приятно ни е от цифрите и най-вече ни радват отзивите на зрителите и медиите, които не спират да пишат и да коментират. Горди сме от успехите по фестивалите, но още по-горди сме, че „фестивален“ филм може да е и зрителски”, коментира Стефан Командарев, режисьор и продуцент на „Посоки“.

От екипа на филма ще имат още повече поводи за радост, ако зрителският интерес се запази и през следващите седмици, когато тези, които са го гледали, започнат да споделят впечатленията си с близки и приятели.

Вижте още: БАЛАДА ЗА ТЪЖНИТЕ СОФИЙСКИ ТАКСИТА