Въпросите, които не можахме да зададем на Вежди Рашидов

„Държавата е платила £20 хил. за изложбата на Рашидов в Лондон“ – този отговор на министъра на културата на депутатско питане от 3 август относно самостоятелната изложба на Рашидов в британската столица (една от много малкото изяви на прочутия у нас скулптор в чужбина) прозвуча особено цинично на фона на закъсалите за пари деца с увреждания и техните майки.

Но понеже знаем, че не винаги това, което звучи цинично, е наистина такова, решихме да питаме самия Рашидов – все пак кой, ако не той, ще знае най-добре дали държавата е дала 20 хиляди паунда за изложбата му в Лондон? Или в този културен център на света го харесват толкова много, че всяка галерия е готова да си плати за честта да покаже негови пластики и акварели? Все пак известен британски критик сравни Рашидов с Микеланджело и Донатело. Има и трети вариант – самият автор да си е платил, но това звучи най-невероятно, особено ако си спомним как Рашидов беше готов да умре, ако не си върне парите, изгубени в КТБ. Слава богу, върна си ги.

Разчитахме на готовността да бившия министър да дава интервюта, но той цял ден не си вдигна телефона. И тъй като държим да му зададем някои въпроси, не ни остава друг начин да стигнем до Вежди Рашидов, освен да се обърнем към него чрез нашия сайт:

Кандидатствал ли е Вежди Рашидов с проект за участие в културната програма на българското председателство на Съвета на Европа?

Има ли конфликт на интереси, предвид длъжността му на председател на парламентарната Комисия по култура?

Колко време след края на българското председателство продължава културната програма по повод председателството? (То приключи в края на юни, а изложбата му бе открита на 10 юли.)

За какво конкретно е платила българската държава по повод изложбата в лондонската галерия?

Кой е платил и колко за задължителната застраховка на произведенията?

На каква стойност са транспортните разходи и от кого са платени?

Подлежат ли експонатите в изложбата на продажба, ако да – кой плаща данъците върху това, каква е печалбата и как се дели тя между галерията и автора?

Ако произведенията са се продавали, има ли сред купувачите престижни институции? (Вероятно всеки голям лондонски музей би бил много щастлив да притежава пластика или поне акварел от автор, сравняван от местната британска критика с Микеланджело и Донатело.)

Има ли творби, които авторът е подарил на галерията? (Този въпрос е във връзка с твърденията на Вежди Рашидов, че Лувърът се е сдобил с негови творби, но по-късно се оказа, че той сам ги е изпратил, но те са били любезно отклонени от директора на френския музей.)

Колко души са посетили изложбата за десетте дни на представянето ѝ?

С извинение, че се позоваваме на слух – вярно ли е, че Кристо, който по същото време (и все още) представя в Лондон своята инсталация „Мастаба“, се е опитал да посети изложбата на Рашидов, но опашката била толкова голяма, че след няколко часа чакане се е отказал?

Оставаме с надеждата, че като види тук въпросите, Вежди Рашидов ще ни отговори – но по-вероятно е да избере студиото на Георги Любенов или Антон Хекимян. Или пък няма да ни отговори – което също е един вид отговор.

Вижте още: БЪЛГАРИЯ ПЛАТИЛА £20 ХИЛ. ЗА ИЗЛОЖБАТА НА РАШИДОВ В ЛОНДОН