Въпросите след края на „Игра на тронове“

Лебедовата песен на сериала можеше да предложи повече, но ще остане в историята

Ключовият момент от финала на „Игра на тронове“. Снимка: IMDb - Въпросите след края на „Игра на тронове“

Ключовият момент от финала на „Игра на тронове“. Снимка: IMDb

ВНИМАНИЕ! Този текст разкрива съдържанието на финала на „Игра на тронове“.

„Ако мислиш, че това може да свърши щастливо, значи не си внимавал достатъчно.“ Тези думи на Рамзи Болтън се оказаха концептуални за финала на „Игра на тронове“ – едно от най-чаканите събития в историята на телевизията. Болтън излезе пророк и за публиката на сериала – последният епизод удари дъното на рейтинга, получавайки 4,4 точки в IMDb. Рейтинг, какъвто имат най-евтините продукции, правени в някое американско студио в Източна Европа.

„Игра на тронове 8“ можеше да предложи толкова повече… И все пак, оставаме с доброто чувство, че злото е победено – тронът, докарал толкова смърт, бе разтопен, Северът получи така желаната от Санса автономия, а владетел на (вече) Шестте кралства е Брандън Старк. Мечтата на Варис се сбъдна – под управлението на Бран Несломения народът ще просперира. Врагове като че ли не останаха, но и населението на Вестерос е в тежка демографска криза. В течение на сезоните бяха затрити цели родове, от Старките убиха много – но сред четирите най-важни домове в кралството от тяхната, в крайна сметка, останаха най-много живи (и сред роднините им).

Джон Сняг, „копелето на Старките“, издържа на страданията осем сезона. Два пъти трябваше да държи в ръцете си тялото на издъхващата си любима, само че вторият път – той бе този, който заби кинжал в сърцето ѝ. В крайна сметка, възцари се някаква поетична справедливост и неговата история ни отведе там, където започна възходът му – в редиците на Нощния страж.

Но останаха да висят редица въпроси. Първо, с какво ще се занимава занапред Нощния страж? Преди функциите му бяха да охранява Севера от настъпващите орди на диваците. Диваците обаче вече няма от какво да бягат, след като Белите бродници бяха разгромени и очевидно нямат претенции за парче земя на юг – доброволно се върнаха оттатък Вала.

Сцената, която озадачава най-много, може би бе гласуването на лордовете за нов монарх. Първоначално Тирион е пленник на Неопетнените, Сив червей не му разрешава дори да говори – а след няколко (дори не толкова убедителни) думи на Джуджето изведнъж приема Бран за крал и дори се подчинява на волята му. И всичко това предвид, че кралицата му е била убита скоро.

Яра Грейджой също не е от най-сговорчивите персонажи, но гласува доверие на Старките, заради които брат ѝ се жертва. Когато Санса поиска свободата на Севера, Яра не последва примера ѝ за Железните острови, а зрителят преди време остана с впечатлението, че железнородните също искат да се отцепят от Седемте кралства.

Мнозина продължават да се питат какви бяха мотивите на Нощния крал и защо така целенасочено желаеше масовото изтребление на вестероската популация – без отговор останаха теориите дали е Таргариен, Старк или представител на друг от старите домове. Въпросът, който лично на мен не ми дава мира, е къде се варгна Бран в разгара на битката за Зимен хребет? Очаквах отговорът да е толкова важен, че да промени баланса в играта на тронове, но явно е поредната дупка в сценария.

Доста претупана изглеждаше историята и на Джон. Освен че в осмия сезон бе превърнат от сценаристите в сляпо подчинен на Денерис, дълго пазеният му в тайна произход бе просто захвърлен настрана. Обезсмисли се цялата връзка на Регар Таргариен и Лиана Старк, дала началото на Бунта на Робърт и довела до преврата, в който Баратеон сяда на трона. Именно неговият персонаж изглеждаше най-решаващ за играта на тронове, но вероятно Бениоф и Уайс са знаели за очакванията на зрителите – затова в последните два сезона Джон бе превърнат в кух претендент, който просто разсейва вниманието на зрителите от истинските играчи.

Разбира се, могат да бъдат зададени още десетки въпроси: забравиха ли дотраките, че този, който убие водача им, става хал; защо не се сбъдна докрай пророчеството за Церсей – да бъде убита от брат си; не се изпълни и пророчеството на Мелисандра за Аря, че ще затвори нечии зелени очи; какво стана с Азор Ахай; защо след като Северът се отцепи, Джон Сняг не се върна като крал на Зимен хребет, а бе заточен; нелепата смърт на Рикон Старк; как е възможно комарджията Брон да остане жив, че на всичкото отгоре и да е финансов министър…

Липсата на повратни моменти в последния епизод отне много от удоволствието – до последно очаквах, че на север от Вала ще светнат нечии сини очи или че Дрогон ще се върне да отмъщава за майка си. Неслучайно критиците коментират, че най-изненадващата смърт в „Игра на тронове“ бе смъртта на самия сериал. Надеждата е, че някои от въпросите ще намерят своите отговори в един от четирите проекта, които НВО готви като продължения и предистории на най-хитовата си продукция.

Въпреки всичко, което се изписа за лебедовата песен на „Троновете“, тази продукция ще остане в историята, обединявайки огромно количество зрители пред екрана, сред тях дори с най-претенциозен вкус. В някои университети се появиха специалности, занимаващи се с фолклора, политиката и дори икономиката на Седемте кралства – измислени от писател! Съдбите на героите дадоха повод за политолози и анализатори да търсят политическа логика и аналогии в историята, но зрителите получиха най-важното: чиста магия, макар и леко несръчна в края.

ДС