Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Вапцаров като дойна крава

Най-новата история на рода на поета, за която той и днес би казал: Разровиш ли я – ще мирише...

Никола Вапцаров (1909 - 1942) - Вапцаров като дойна крава

Никола Вапцаров (1909 - 1942)

Тук няма да стане дума за поезията на Никола Йонков Вапцаров, защото всички го доят както им е изгодно: политиците използват името му за политически цели, роднините му – за икономически, а това, че той е бил и поет, е последна грижа и на едните, и на другите.

На 29 април „Стършел” обърна внимание на факта, че собственици на търговски обекти в Банско не плащат данъци. Списъкът на некоректните платци се оглавява от наследника на Никола Вапцаров – Никола Б. Вапцаров. Той е собственик на хотел „Шато Вапцаров” и дължи на общинската хазна 26 137 лева от неплатени данъци. Родата на поета стана известна с битката, която поведе срещу кметството за това кой да стопанисва къщата-музей „Н. Вап­царов”. Неговите наследници хем искат от общината 500 000 лева за пропуснати ползи, хем обещават, че ще стопанисват музея безплатно. Стопанисването на „Шато Вапцаров” обаче показва как родата на поета разбира думата „безвъзмездно” – като не плаща данъци. Но това е само един дребен щрих от картината за битието на един известен род, която остава недорисувана до края. Защото продължава да бъде допълвана с различни нелицеприятни детайли от човешката лакомия.

Шато „Вапцаров“

Шато „Вапцаров“. Снимки: БГНЕС

muzei-vaptsarov4

Шато „Вапцаров“

Историята започва миналия век. През 1952 г. къщата на Йонко и Елена Вапцарови – родители на Никола, Борис и Райна, е купена от държавата – за музей. Наследниците са получили: майката на Никола – баба Елена: 8185 лева. Синът є Борис и дъщеря є Райна – по 4911. Съпругата на поета – Бойка Вап­царова – 1146. Или общо – 19 648 лева. Страхотна сделка за Вапцаровия род – по онова време средната заплата не е надхвърляла 30 лева. А през 1981 година Банско преотстъпва на сина на Борис Вап­царов – Никола и на сестра му Мая, право на строеж върху общински парцел от 750 кв. м.

Къщата-музей „Никола Вапцаров“

Музеят „Никола Вапцаров“ в Банско

Интериор в Къща-музей „Никола Вапцаров“

Интериор в музея „Никола Вапцаров“

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Точно на това общинско място по-късно те построяват своя частен хотел – „Шато Вапцаров”.

Вапцарови харчат тихо получените от държавата пари до 1989-а. А щом идва лошата демокрация, започват да я съдят. Не за поетични идеи, а за пари. Никола и Мая завеждат дело, за да станат собственици на къщата-музей. Те казват, че са върнали на държавата сумите, получени през 1952 г. Това са само празни твърдения, по-кухи и от сапунени мехури, защото не са предоставили никакъв документ в потвърждение на своите думи. Въпреки това, на 28 декември 1998 г. Върховният административен съд, председателстван от съдия Румяна Бакалова, се произнася в полза на наследниците. Според решението те стават собственици на 5,5 дванайсети от имота, а общината – на 6,5 дванайсети. Тоест, приходите от къщата-музей вече трябва да се делят на две – между Банско и Вапцарови. Общинарите обаче, по отдавна наложила се нашенска демократична традиция, отказват да изпълнят съдебното решение. В момента се водят различни дела, като наследниците не спират да искат половин милион от общината, на която не искат да дадат дължимите над 26 хиляди от неплатени данъци.

Нечистоплътна история. Тя обаче неочаквано се оказа още по-нечиста. Един непознат за широката публика роднина на Никола Вапцаров – Теодор Вапцаров, внук на сестрата Райна, намерил изненадващ документ в семейния архив – неизвестна до днес нотариално заверена декларация. Тя обезсмисля безкрайната Вапцарова сага. Декларацията е от брата на поета, Борис, по времето на Тодор Живков – депутат, посланик в Алжир, в Испания, първи заместник-министър на образованието. През 1974 г. той отива в Районния съд в град Разлог и писмено обявява:

„Другари народни съдии, декларирам, че доброволно се отказвам от наследствения имот, намиращ се на площад „Никола Вапцаров” 9, оставен от покойната ми майка Елена Вапцарова, починала на 29 март 1969 година.

С уважение: Борис Вапцаров, 7 септември 1974 година, жител на гр. София, бул. „Антон Иванов” 24.”

Декларацията е предоставена от Теодор Вапцаров в община Банско и ще бъде приложена към делата. Конфузното в случая е: преди 64 години държавата купува къщата на Вапцарови и ги обезщетява повече от солидно, преди 42 години Борис Вапцаров писмено се отказва от претенции към къщата, а синът му и внукът му сега претендират, че тя е тяхна собственост. Това е най-новата история на рода Вапцарови. За нея поетът и сега би казал: „Разровиш ли я – ще мирише…”.

Нотариалният документ за отказ на Б. Вапцаров вече е заверен нотариално от Теодор и в Районен съд – Разлог. Сега се очаква той да даде друга посока на съдебните спорове, като накара Върховния административен съд да ревизира своето решение 6210 от 1998 година. И най-после да сложи окончателно точка на тази четвъртвековна наприятно намирисваща съдебна сага, която кара всички нормални хора да бръчкат гнусливо нос, с изключение на онази част от Вапцаровия род, която иска да богатее още и още на гърба на своя роднина.


Източник: в. „Стършел“

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах