Вапцаров като македонски писател обсъждат в Скопие

„Българската битка е изгубена”, смята директорката на Института по македонски език Елена Йованова-Груйовска

„Никола Вапцаров е писал на български език, което е напълно разбираемо, но заради съдържанието на поезията си той е свързан и с македонската литература“, обясняват от Института по македонски език. - Вапцаров като македонски писател обсъждат в Скопие

„Никола Вапцаров е писал на български език, което е напълно разбираемо, но заради съдържанието на поезията си той е свързан и с македонската литература“, обясняват от Института по македонски език.

Неизвестен ръкопис на Блаже Конески, създателя на македонския език, посветен на Никола Вапцаров, бе показан за пръв път по време на Дни на отворените врати на Института за македонски език „Кръсте Мисирков“, съобщават медиите в Северна Македония.

Заглавието на тристраничното есе е „Вапцаров сред македонските писатели“. Ръкописът е бил намерен в архивите на Перо Коробар, първия директор на първото държавно издателство на Народна република Македония. Текстът е подписан от Конески като председател на Асоциацията на писателите на Македония и няма дата, но според езиковите особености се предполага, че е написан през 1947 г., пет години след разстрела на Вапцаров в София.

Непубликуваното есе на Конески завършва с думите:

„Вапцаров със сърцето си преживяваше романтиката на македонското национално пробуждане, така че той е сред нас, сред македонските писатели“.

Текстът бе представен от д-р Мария Коробар-Белчева, член на Института по македонски език. В речта си за Вапцаров тя заяви:

„Той е писал на български език, което е напълно разбираемо, но заради съдържанието на поезията си той е свързан и с македонската литература“.

Дните на отворените врати на Института за македонски език тази година отбелязват един век от рождението на Блаже Конески и 95 години от смъртта на патрона на Института – Кръсте Мисирков, както и 30 години от независимостта на страната.

Директорката на института Елена Йованова-Груйовска подчерта във встъпителната си реч, че македонистиката днес има същите предизвикателства, които Блаже Конески е имал през 1948 г., когато се е „борил за македонския език“.

„Българските езиковеди, които твърдят, че няма македонски език, нямат шанс, защото на наша страна са науката и истината“, каза Груйовска, цитирана в македонските медии. Тя смята, че „българската битка“ е изгубена.

98-годишният Никола Стояновски, първи председател на Асамблеята на Независима Македония през 1991 г., при откриването на събитието в Института заяви, че е израснал по време, когато трябвало да говори сръбски, след това – български, и тъй като говорел на македонски, бил изгонен от гимназията.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах