Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Варайъти“ хвали „процъфтяващото“ българско кино

Поводът - панорама с наши филми на фестивал в Румъния, където не познавали културата ни, а само Черноморието ни

Васил Василев-Зуека в кадър от „Посоки“ - филм на Стефан Командарев, чийто фестивален живот продължава повече от година.  - „Варайъти“ хвали „процъфтяващото“ българско кино

Васил Василев-Зуека в кадър от „Посоки“ - филм на Стефан Командарев, чийто фестивален живот продължава повече от година.

Текст, пълен с положителни факти и възхитени мнения за новото българско кино се появи в едно от най-популярните издания за шоубизнес, „Варайъти“.

„През есента на 2010-а, изправени пред орязване на финансирането, българските кинематографи заляха столицата София с вълна от протести срещу суровите мерки, предложени от дясната управляваща партия – пише „Варайъти“. – По това време новоизлюпената филмова индустрия на страната е в период на криза. Но осем години по-късно „ситуацията е напълно различна – казва Жана Караиванова, директор на Националния филмов център (НФЦ) пред американското издание. — Българското кино процъфтява.“

Селекция от съвременни български филми ще бъдат показани тази седмица на Международния филмов фестивал Трансилвания (TIFF), като осем игрални и документални филма ще представят страната ни в програмата „Фокус България“. Започвайки с „Посоки“ на Стефан Командарев, чиято световна премиера беше в „Особен поглед“ на фестивала в Кан, програмата представя филмовата продукция на страна, която изгражда индустрията от нищото, пише Кристофър Вурлиас в статията, озаглавена „Процъфтяващият български филмов бизнес под светлината на прожекторите в Трансилвания“.

Невъзможно е да не отбележим, че българското кино присъства все по-често на повечето големи фестивали“, споделя пред изданието директорът на румънския фестивал Михай Кирилов.

Кирилов сравнява раздвижването в родното кино с новата вълна в румънското, зародила се преди десетина години. Подобно признание, според него, „не е просто мода. Това е знак, че нещо се готви там“.

Публиката на фестивалите също е белег за това. „Посоки“ – изпълненият с черен хумор филм на Командарев към българската дисфункционалност, разказана през погледа на таксиметрови шофьори с променливи нощни тарифи – си партнира в програмата „Особен поглед“ с „Уестърн“ на германската режисьорка и сценаристка Валеска Гризебах, сниман в България в копродукция с местната компания „Чучков брадърс“. В същото време „Безбог“, дебютът на Ралица Петрова, за медицинска сестра, която продава на черния пазар личните карти на възрастните си пациенти, болни от Алцхаймер, взе „Златен леопард“ в Локарно през 2016-а. Филмът ще се излъчи във „Фокус България“ тази седмица заедно с друга продукция, отличена в Локарно с първа награда в селекцията „Режисьори на настоящето“– „3/4“, режисьорски дебют за Илиян Метев, който разказва за деликатния баланс в променящата се връзка между баща и двете му деца.

Въпреки признанието от различни места в Европа, „румънската публика не знае много за българското кино“, казва Кирилов. Той описва двете държави като „братя по оръжие“, споделящи обща граница и „общо съветско минало“ и шеговито отбелязва, че братството най-често се изразява в почивки на Черноморието.

Иронията е, че повечето от румънците не ходят на румънското крайбрежие, те ходят по българското Черноморие – казва Кирилов. – Там е по-секси, по-чисто и по-евтино. Това е може би единственото нещо, което румънците знаят за България.“

А има толкова много да се научи, смята американското издание. С население само с една трета от това на Румъния, България произвежда същото количество филми, но печели два пъти повече в боксофиса. Въпреки успеха на румънската нова вълна, едно от най-впечатляващите развития в киното на страната в новия век, „нямаме комерсиално румънско кино“, обяснява Кирилов.

Имаме филми за фестивали, но хората в Румъния не ходят в кината, за да гледат всички тези награждавани филми“, казва той.

„Не е само до комерсиалното съдържание – коментира в отговор Караиванова. – Много доброто артистично заснемане спечели сърцата на публиката в кината.“

Българските кинаджии получиха финансово увеличение от правителството. Годишният бюджет е средно 7,7 млн. долара за финансиране на производството на филми, дистрибуция и реклама, като Караиванова отбелязва лек спад във финансирането на по-малки копродукции. Ако преди десетилетие НФЦ получава около 25-30 запитвания за финансиране, днес те са над 100.

Центърът активно работи по заздравяването на споразуменията за копродукции и търси нови партньори, „за да стане по-лесно и по-продуктивно“ за местните филмови продуценти да работят с чуждестранните си колеги, казва Жана Караиванова. Българските продуценти са „много енергични в създаването на копродукции със съседните ни страни и с други европейски държави“, допълва тя.

Тази година НФЦ подписа договор с филмовото студио „Ню Бояна“ за продуциране, разпространение и реклама на филмите, подкрепени от Центъра – споразумение, което според Кариванова „може да издигне някои от проектите на съвсем ново ниво“.

Трябва да бъде окуражавано – казва тя за развитието на филмовата индустрия в България. – Много е важно да имаме успех както на национално, така и на международно ниво.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90