Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Върхът на зимата

 - Върхът на зимата

Между есен и зима

Между есен и зима съм спрял тоя ден.
С небеса във очите ми пъстър се вие –
нито жълт-прежълтял, нито бял и студен
и сърцето му в мен до сърцето ми бие…

Все едно на ръце го люлея и знам,
че без него едва ли съм жив и живея.
Или нямам кураж, нито силица грам
да посрещна нощта, после зимата в нея.

Не е свършил денят ми – още събира, още
люлее на тоя свят всичките дни и нощи.

Преди зимата

Тъгата ли бе връх на есента, когато
гореше лятото и носеше нивята
със пълни шепи в есенните пазви?
А тя в мъгли го чакаше за празник…

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

И връх бе радостта й, не тъгата… Гледай –
как го целува и го милва за последно,
преди криле от вятър да разтвори
и да настигне зимата в просторите…

Върви човекът… И над бездните прелита,
нарамил сладостта и жилото на дните…

 

Пейзаж

Мъгли сред есенния листопад полягат.
На дните пяната бълбука сива.
Замлъкват пътища, затънали във влага.
И виж – животът в ъглите се свива.

Едва пристъпва есента, едва нагазва
във пепелта на лятото, а гледай –
кълве на птиците гласа, издува пазви
и пълни с ветрове простора бледен…

Тя знае – зад гърба й зимата наднича
и само със дъха си гола я съблича.

 

Мъдрецът

Закъснява зимата… Не идват дните,
потопени в снежен пух и лед догоре.
Помежду ни профучават ветровити
дни и пътища, захлупили простора.

Есента не е завършила до края
мисли, сметки, като котка дебне,
още крие в пазвите си гняв – играе
и разресва небесата в своя гребен…

Есента ли? – казва ни мъдрец навъсен. –
Тя ще носи дълга зима на гърба си…

 

Студ

Студено ми е… И не е от зимата,
проходила наоколо… Не е от страх,
че зъзне всичко във дъха на климата
и аз самият съм зиморничав и плах.

Не е от зимата студът ми… Погледни –
тя носи пълни кошници със сняг,
изсипва дни и нощи в бели пелени
и стопля нивите ни хляб да раждат пак.

Студено ми е от човека, свит до мене,
а броди в зимата душата му ранена.

Зимни жребци

Шуми дъждовната вода… Къде отива
посърнала от студ и вятър?… Есента
я влачи мокра до колене и ленива,
додето гази през деня и през нощта.

И няма спиране… Но мигом профучават
на зимата жребците посред тоя дъжд,
неудържимо бели, горди, величави…
Дъждовната вода замлъква изведнъж.

Ще си отиде зимата, ще съблече нивята.
Жребците ще останат да ги язди вятърът.

 

Януари

Видях какво е януари… Дълго взрян
в лицето му, броях, кръстосвах дните –
ту бяла риза вее, ту носи дъждобран
или като пиян нозе преплита…

Защо ми е такъв – с оскъдица на сняг
и без постеля топла над нивята?
Нехаен. Без характер. Безсърдечен знак.
Подсмихва се, като че носи лято…

При нас не е ли същото? Виж януари
капризите си как в душите ни повтаря.

 

Февруари

Обичам февруари… Пълен е догоре
с любов и сватби, с дни нетърпеливи…
Кръжи в крилете му пиян и див просторът
и в дъжд, и в сняг кълбото му се свива.

Виж, краят му е близо, месец март наднича
зад рамото му – знак да си отива…
Изскочило, издига връх едно кокиче
и все поглежда слънцето накриво…

Събрах ли път и песен сам през февруари
или животът пак в главата ме удари…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах