Върховният съд на Русия: Ако пишеш „авторка“, вместо „автор“, значи си ЛГБТ

„Характерните признаци“ на членовете на ЛГБТ организациите са описани в 19-странично решение на Върховния съд на Руската федерация, публикувано от „Комерсант“ и „Свободни новости“.

Тъй като в Русия няма официално регистрирана ЛГБТ организация, съдът е изброил кой може да се смята за „екстремист“ по ЛГБТ признак. На 30 ноември 2023 г. ЛГБТ организацията бе призната окончателно за „екстремистка“ и забранена на територията на Русия.

Според официалното решение на съда „от 1984 г. на територията на Руската федерация действа международно обществено движение ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър хора), възникнало в САЩ през 60-те години на ХХ век като част от политиката за ограничаване на раждаемостта, като при това предлага поощряване на нетрадиционните семейни отношения. Политическите дейци в САЩ са се изказвали и са подкрепяли идеите с цел ограничаване на ръста на населението да се преразгледат брачните закони, подкрепата за семейството, възрастта за съгласие и хомосексуализма, да се легализират и поощряват еднополовите съюзи, да се обяви борбата за права на сексуалните малцинства като приоритет на външната политика“.

В официалния съдебен документ се твърди, че ЛГБТ обществото пропагандира идеологията за разрушаване на традиционните ценности на семейството и брака чрез доказване на пълна морална еквивалентност между нетрадиционните и традиционните сексуални отношения.

Като основен символ на ЛГБТ съдът определя шестцветното знаме. Признаците, които обединяват членовете на движението според документа са „наличие на определени навици, обичаи и традиции (например гей паради), специфичен начин на живот (например при избора на полов партньор), общи интереси, специфичен език (например използване на думи феминитиви като ръководителка, директорка, авторка, психоложка)“.

Решението на съда за обявяване на ЛГБТ организацията за „екстремистка“ отправя обвинения към ЛГБТ хората в Русия, че при международни изяви „умишлено представят страната в негативна светлина, въпреки че няма закони, които да позволяват дискриминация по сексуалност“. Освен това Върховният съд е убеден, че движението за правата на хомосексуалните и транссексуалните хора „се стреми да докаже тяхното превъзходство над останалите“.