„Върви, народе възродени“ за национален химн?

„Върви, народе възродени“ да замени „Мила родино“ като български национален химн. Това предлага писателят Никола Инджов, инициирал и онлайн петиция за каузата си. До момента в нея има около стотина подписа.

Според Инджов химнът трябва да възвисява България, държава на духа, която олицетворява културното превъзходство като израз на свобода и „вгражда в разума на българския народ култури, религии и езици от отечествените пространства“.

Според текста на петицията най-подходящият химн за страната ни бил „Върви, народе възродени“, на поета Стоян Михайловски и композитора Панайот Пипков – „надживял официалните символни песнопения на три досегашни български царства и една република“.

„Не е ли време за химн, който възвисява народ и държава, сплотява поколенията, закриля трудолюбието и ученолюбието? – пита Инджов. – Химн за всеки един и за всички заедно? Време е!“

„Върви, народе възродени“ е създаден на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия. Девет години по-късно на учителя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. След като известно време не открива подходящ текст, случайно се натъква на стиховете на Михайловски – и се ражда мелодията, която всички сме запявали като деца.

Подписката за нов национален химн е достъпна тук.

Предоставяме ви и текста на „Върви, народе възродени“.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!            

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!