Васил Михайлов: Откакто съм на половин щат, съм изгубил 42 хил. лева

„Не му минава на българина! Не му минава… раната. А според мен трябва да му минава“, заявява актьорът Васил Михайлов пред „Труд“ на въпрос за „Време разделно“ – провъзгласен наскоро за любим филм на българите. Според него филмът е политически, правен е с такава идея и няма изненада в избора в класацията на БНТ.

„Аз бях един от 30-те, дето дадоха ДПС-то под съд, когато бе създадено – казва Михайлов. – Така, както твърдя, че не съм си вземал заплатата от Великото народно събрание, така казвам, че нямат право да правят партия на етническа основа. А сега гледам турски сериали и виждам колко сме се всмукали едни в други, всичко ни е еднакво. Да, раната кърви, ама и ние малко като на гол тумбак чифте пищови – казвам го аз, който съм изиграл 10-11 българи, поставени на паметници. Светът стана друг. Турците могат да работят с нас и да ни помагат. Разбира се, трябва да внимаваме…“

77-годишният артист изразява възмущението си от събирането на 4 хиляди души в Нова Загора или пък други 3 хиляди души с тонове ядене за рекорд на Гинес:

„Вместо тези 3000-4000 души да посадят по десет дървета, 40 000 дървета да пораснат там, където е изгоряла гората. Или да се върнат при земята ни… Господ ще ни накаже за това!“

Михайлов споделя и несъгласието си за огромното българско знаме на събора в Рожен (7 дка).

„Абе, хора, викам, полудяхте ли? Ами преди няколко години 40-метров паметник на Левски щяха да правят при Свиленград, да плашат турците. Дреме им на турците колко метра паметник ще вдигнем! Те бяха миналата година на трето място по икономически растеж, а ние ще им турим 7 дка знаме! Хора, Родопите свършват! Вече сме изпуснали влака.“

Васил Михайлов отново коментира отказа си да получи социална пенсия от държавата. Според него в това има обида – след като властта го кара да играе на половин бройка, въпреки че той има силите са участва в пет представления в три театъра.

„Те ме карат мен да играя в театъра на половин бройка, а ще ми дават социална пенсия! – отсича актьорът. – Да си ми дадат парите, които ми се полагат. Откакто са ме свалили на половин щат, съм изгубил около 42 000 лева. Старият директор, който ме накара да се пенсионирам, за да пенсионира други 10, ме държа една година на цяла, а след това, без да ме предупреди, ме свали на половин бройка. Повярвайте ми, ако нямам основанията да кажа, че не съм за половин бройка, няма да го кажа. Още не съм изкукуригал.“

Михайлов смята и че е все едно дали държавната субсидия за театрите ще е според броя продадени билети, или на броя спечелени пари. Отказва да говори на тази тема, откакто се е разбрало, че ще се гони количество в театъра.

„Когато го обявиха преди няколко години, казах: „Театърът свършва!” Големият театър свършва, не тоя, в който си показваме задниците пред публиката… Да дават на ония театри, които са изявени творчески, а не на тези, които са си показвали задника, и след две години зрителите започват да викат: „Ама и нашите задници са същите – какво ни разправяте!” Какво значение има дали е билет, или лев – едно и също е. Гонят се пари! Просто властта трябва да реши ще има ли държавни театри и колко.“