Васил Михайлов: Не се сърдете, че не играя – зрителите са мъртви

Българската нация се обедини три пъти през моя живот, казва големият български актьор Васил Михайлов в интервю пред Георги Лозанов за БТА. Според него първото обединение е било при излъчването на сериала „Капитан Петко войвода“, второто – по време на Световното първенство по футбол през 1994 г. и третото, когато са се опитали да забранят ракията.

Повод за разговора е 30-годишнината на наградите „Аскеер“, неразривно свързани с кариерата на Васил Михайлов като водещ актьор в трупата на Театъра на армията. Интервюто обаче засяга много повече теми. Останалият завинаги в сърцата на българите като Капитан Петко войвода актьор потъва в спомени за детството си, за мечтата си да стане оперен певец, но най-вече за начина, по който целият народ прие превъплъщението му в националния герой.

След повече от половин век кариера в театъра 83-годишният днес Васил Михайлов се изказва повече от категорично за някои от проблемите на сценичните изкуства. Според него днес няма режисьори, които да заместят поколението на Крикор Азарян, Асен Шопов, Младен Младенов… Актьорът се връща в спомените си от самото начало на кариерата си. Първият му спектакъл е с Леон Даниел, но по-късно не е работил с него много, защото Даниел „обикновено канел само близки хора за водещи роли“, „хора, които го четкаха“, отбеляза Васил Михайлов. Днес обаче подобни режисьори няма, казва той.

„Говорих с Иван Добчев, питах го – ти от колко години си професор? От 20, казва. Изброй ми, викам, трима големи режисьори, създадени от теб за това време. Каза един. След колебание“, заключва тъжно Михайлов.

Спомените му засегнаха и политическите промени. Сподели, че е бил партиен секретар на Театъра на армията преди 10 ноември, защото „генералите настояваха“. Когато започнала да се усеща промяната, в театъра често идвали хора от партията и само Васил Михайлов, Стойко Пеев и Стоян Стоев си позволявали да задават въпроси.

„Тогава не беше лесно, след това стана лесно”, обобщава актьорът.

Той отказа да сподели какви са политическите му пристрастия днес, сподели единствено, че на никого не вярва. Не приема патриотичните формации, нарече възгледите им „глупости“, но изпитва лични симпатии към Красимир Каракачанов. Отказа да спомене името на Слави Трифонов, но намекна, че от този тип лидери един ден израстват диктатори.

„Да не ми се сърди никой, че не искам да играя“, заявява в края на разговора Васил Михайлов. Причината според него е, че публиката – с маски, на по два метра разстояние – е мъртва.

„Науката театър – казва той, – не позволява да се играе пред мъртви зрители.“