Софийски международен панаир на книгата

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Васил Михайлов: Някой лъже Рашидов, че реформата работи

Трупи умират. В провинцията - масово. В София се броят на пръсти тези, които имат публика, казва актьорът

„Някои театри официално са на „червено“. Но взимат от нас - идиотите, които търчат из цяла България да играят. Какво е това безобразие?!“, гневи се Васил Михайлов. - Васил Михайлов: Някой лъже Рашидов, че реформата работи

„Някои театри официално са на „червено“. Но взимат от нас - идиотите, които търчат из цяла България да играят. Какво е това безобразие?!“, гневи се Васил Михайлов.

„Някой лъже Вежди Рашидов, че реформата в театрите работи – а това въобще не е истина. Трупи умират. В провинцията – масово. В София се броят на пръсти тези, които имат публика. Другото е „мижи, да те лаже“, казва Васил Михайлов в интервю за „Стандарт“. Актьорът от Театър „Българска армия“ е доайен в трупата, която преди дни раздаде наградите „Аскеер“.

„Знаем, че няма пари – продължава Михайлов. – Мога безплатно да застана пред министерството и да го обяснявам на всеки, който дойде да иска. Някои театри официално са на „червено“. Но взимат от нас – идиотите, които търчат из цяла България да играят. Какво е това безобразие?! Кой си прави майтап с артистите! Къде е изкуството? Да не говорим за заплащането и за мафията на продуцентите.

Шест институции бълват актьори. А те няма къде да се изявяват. Сума ти професори напомпват децата, че са окей, а те не могат да се преборят нито със себе си, нито с материала. Не завиждам никому. Много пъти са ме канили, но знам – отида ли да преподавам, край със сцената. Все си обещавам да не се ядосвам. Но когато сложат за знаме парата, кой ще се погрижи за духа?“

Михайлов разказва как навремето трупата на „Армията“ имала достатъчно актьори, при това много добри, за да направят спектаклите „Време разделно“, „От земята до небето“, „Делото Дантон“: „В онези години трудно се намираха 40 човека на едно и също високо ниво. Взимахме акъла на чужденците. Днес пак играем, но поради административни тъпотии нещата са различни. Целият български театър се е юрнал да пътува, за да изкара бройки за така наречения делегиран бюджет, който го измисли… Да не споменавам имена! Мирослав Пашов, още като зам.-директор каза: „Не мога да плащам за качество, а само за количество“. Тогава се провикнах с пълен глас: „Театърът свърши!“ Е, някъде ще изплува нещо, но…“

Според Васил Михайлов българският театър страда и от липса на добра режисура. „Има няколко талантливи момчета, но нищо повече – казва той. – Абсолютният парадокс е, че най-големите нямаха ученици режисьори. Във ВИТИЗ водеха само актьорски класове. Коко отгледа Лилия Абаджиева, Иван Добчев – Явор Гърдев. И това е.“