МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Васко Василев: Отпорът срещу Валери Гергиев е справедлив, но той е голям музикант

Какви нацисти, президентът на Украйна е евреин! Путин или е съвършено болен, или просто си е повярвал, казва прочутият български цигулар

„Срещу Путин говорят само творците, които не живеят в Русия, защото ако го направиш в Русия, може да  изчезнеш“, казва цигуларят Васко Василев. Снимка: Светослав Караджов - Васко Василев: Отпорът срещу Валери Гергиев е справедлив, но той е голям музикант

„Срещу Путин говорят само творците, които не живеят в Русия, защото ако го направиш в Русия, може да изчезнеш“, казва цигуларят Васко Василев. Снимка: Светослав Караджов

Някои от най-големите звезди от руската музикална сцена бяха подложени на остракизъм от западния свят заради близостта си с руския президент Владимир Путин, след като Русия нападна Украйна. Диригентът Валери Гергиев е от най-обсъжданите случаи на отхвърляне, след като остана лоялен към Путин и отказа да заклейми руската военна инвазия и в резултат бе провалена цялата му международна кариера. Той бе отстранен от програмите на Ла Скала и „Метрополитън опера“, от Фестивала във Вербие, Швейцария, където той бе музикален директор, уволнен бе и от Мюнхенската филхармония, където бе главен диригент, от Гергиев се отказа дори мениджърът му. 

Кенсъл културата спрямо Гергиев провокира много коментари сред публика и творци. Затова поканихме на разговор цигуларя Васко Василев, концертмайстор на оркестъраа на Кралската опера в Лондон. Българинът познава Валери Гергиев и е работил неведнъж с него.

Разговаряме с Василев по Скайп малко след завръщането му от концерт в Израел. Васко е в Лондон; паралелно с работата си в „Ковънт Гардън“ той се подготвя за концерт на 22 април в Испания, който ще бъде посветен на Украйна. Василев планира да се завърне в България през лятото, когато му предстои турне – на 30 юни ще свири във Варна, на 2 юли в Бургас и на 5 юли в София.

– Войната в Украйна се отрази в необичаен аспект върху културата – творци, афиширали близостта си с Владимир Путин, получиха отпор от Запада и се наложи да прекратят ангажиментите си. Намирате ли за справедлив този развой на нещата?

– Отговорът на този въпрос е много сложен. Ако Русия беше демокрация… но Русия в момента не е демокрация, днес Русия е това, което беше по време на социализма. При социализма културата винаги се приемаше от Запада, имаше достатъчно руски артисти, както и български, които пътуваха и представяха по света тази култура. Сега обаче наблюдаваме нещо съвършено различно, защото някои артисти са повече политизирани, отколкото едно време.

– Какво ще кажете за диригента Валери Гергиев, активен поддръжник на политиката на Владимир Путин, който дори бе част от инициативния комитет, издигнал кандидатурата му за президент.

– Аз лично познавам добре Гергиев, работил съм с него, но той не е руснак, той е осетинец, Осетия е малка република. Никога не сме говорили за политика. Той подкрепя Путин, който е купил инструменти за милиони долари за оркестъра на Мариинския театър. Огромен бюджет отива в тази опера. Помните, че Гергиев и музиканти от Мариинския театър направиха концерт в Сирия, след военната операция на Русия през 2015 г. Валери Гергиев има възможността да остане на Запад, да не се връща в Русия, но нека да не забравяме, че в Русия ако протестираш, може да отидеш в затвора. И това не е шега, наистина може да се случи, хората ги е страх. В Русия няма демокрация, а военна диктатура. Но от друга страна мисля, че няма нужда да афишираш толкова, че си голям съпортър на Путин. Така че аз мисля за правилно това, което се случва с Валери Гергиев.

– Смятате за справедлив отпора срещу него?

– Да. Но има хора на изкуството, които нямат избор да останат на Запад, нямат финансовите възможности на Валери Гергиев, и те, щат или не щат, трябва да се подчиняват на Путин, не могат да кажат нищо против него. Аз имам приятели в Русия, които в момента се опитват да напуснат страната, защото положението е много сериозно и страшно. Това, че протестират 3000 души, е капка в океана за тая огромна страна. Девет години съм живял в Москва и прекрасно знам другата страна на монетата – тази страна може да ти забрани абсолютно всичко, да те прати в Сибир и ти да не знаеш къде си въобще. Тези дни говорих с мой приятел руснак, който е в Харков с родителите си, те не могат да излязат от вкъщи, защото долу се стреля.

– Желанието да избягаш от родината си – каква по-показателна оценка би могло да има за живота в тази държава! Ако не могат да избягат, някои руснаци пращат децата си в чужбина, за да не ги мобилизират в армията, да не участват в братоубийствената война на Путин.

– Това е най-страшното. На 22 април имам концерт във Валенсия, „Васко и приятели“, който ще посветим на украинците. Това наистина е братоубийствена война, защото не само украинците са против руснаците, но и руснаци са против руснаци.

– Социлистическа България някога беше затвор за своите граждани, а как беше в СССР, когато учехте там?

– В Съветския съюз бях между 10 и 18-годишна възраст, но мога да кажа, че когато се прибирах в България, се чувствах все едно отивам в Западна Германия. Ние не можехме да напускаме Москва на разстояние повече от 60 километра без специално разрешение. Освен това имаше затворени градове, в които нито руснаци, нито българи, никой не можеше да припари. Аз понеже бях избягал от вкъщи се оказах в един такъв малък град. Хората бяха като крепостни. В моето училище имахме случай с един съученик, ако не се лъжа той даже беше украинец, който нарече „дебел“ Ким Ир Сен, като го видя на значката на един севернокорейски ученик. Дете на 11 години каза „Този е много дебел…“ и на другия ден това момче изчезна, задето се присмя на значката.

– Вашето училище всъщност е било много елитно, за даровити деца – Централното музикално училище към Московската консерватория…

– …Откъдето ме изгониха. Получих три точки за лошо поведение. Едната точка беше на изпит по история на КПСС, питаха ме кога е бил Петият конгрес и аз ги смятах през пет години след 1917 г., а той бил 1907-а. Получих друга точка, когато заминах за някакви концерти във Франция без разрешение, защото трябваше да имаш разрешение, за да напуснеш. А после вече беше перестройка и заминах за Лондон да уча. Освен това напсувах деканката, защото искаше подарък от мен. Тя беше супер нацистка.

– Като казахте „нацистка“, как приемате това основание за нападението над Украйна – „денацификация“?

– Това е пълна, пълна… измислица, аз познавам хора от там – в Харков, в Донбас, помните ли Макс Рисанов, с когото сме имали концерти в България, той е от Донбас, от тази част на Украйна. В момента там са родителите му, приятелите… Това твърдение е напълно е изфабрикувано, всичко е изфабрикувано. Какви нацисти, президентът на Украйна е евреин! Путин или е съвършено болен, или просто си е повярвал. Това е на нивото на Северна Корея! Не вярвах, че ще нападнат Украйна и че въобще ще се стигне до това в XXI век, в тази страна, където съм изнасял концерти – в Одеса, в Лвов, в Харков.

– А в Русия имали ли сте концерти, след като приключихте обучението си?

– Концерти – не. Ходил съм само за участие в един документален филм с моята учителка. Имах и планове да свиря с Вадим Репин, понеже сме приятели с него, но той също е на Путин човек, така че не знам какво става с него сега, не сме се чували. Тряваше да свирим с един руски музикант, но се оказа, че той не може да пристигне сега, защото не пускат руснаци… Най-жалкото е, че страдат обикновените хора, при тях ситуацията е различна от случаите с Гергиев и Нетребко.

– Истина ли е, че в момента всички руски творци,  не само приближените на Путин, са нежелани за концерти по света?

– Другият концертмайстор в оркестъра на „Ковънт Гардън“ е руснак – Сергей Левитин, той всяка вечер свири украинския химн, преди да започне представление, така започват представленията в „Ковънт Гардън“. Той е бивш концертмайстор на Мариинския театър, аз го „откраднах“ от там. Мариинският театър наистина има изключителен оркестър, в последно време няколко пъти идваха в „Ковънт Гардън“.

Огромни пари отидоха в Мариинския театър – не знам дали знаете, но те имат сателитни Мариински театри и в други градове. Валери Гергиев има империя от театри, не е само един. Досега Западът си затваряше очите за Путин и нещата, които ставаха, но когато прекрачи границата, вече се виждат тези неща. И все пак, както казах, там свирят прекрасни музиканти и кой в края на краищата пострада – както обикновено става, не звездите, страдат по-малко известните хора.

Сега не знаем дали да свирим Чайковски… Това е най-страшното.

– Главният диригент на Болшой театър напусна и в откритото си писмо заяви, че Западът отказва да изпълнява руска музика. Това не е ли абсурд, невъзможно?

– Това е абсурд, разбира се. Говоря за друго – когато правим концерт за Украйна, тогава предпочитат да не свирим руска музика.

Но е важно да се отбележи, че всички известни артисти на Русия, които се обявиха срещу Путин, са само хора, които отдавна живеят на Запад. От останалите, които са в Русия, никой не е казал нещо срещу Путин.

Когато аз учех в Москва, бяха годините на Брежнев, тогава режимът беше много по-мек в сравнение с военния комунизъм на Сталин, когато никой не смеел и гък да каже, а Ойстрах спял под кревата през нощта. Днес при Путин срещаме нещо, което е точно както при Сталин или при феодалните царе на Русия – живее се много по-жестоко и трудно, отколкото при Брежнев, Черненко или Хрушчов.

– Вие бяхте пратен да учите в СССР от тоталитарната власт в България, но след промените кариерата ви се развива така, че никога не сте ставали обект на критики, винаги сте се радвал на любовта на публиката. Как си го обяснявате?

– С късмет. Аз никога не съм се обвързвал с политически партии или строй. В Англия сме свирили за кралицата, за президента на Америка, в България съм свирил за японския премиер, самият той поиска да свиря за него. Бойко Борисов тогава беше министър-председател и са попитали японците: „Какво искате да видите – нестинарки, художествена гимнастика, фолклорен аснамбъл…“, японският премиер казал „Васко Василев“, защото ме е слушал в Япония.

– Бойко Борисов вероятно се е зачудил: „Кой пък е тоя Васко Василев?“

– Той ми се обади и каза: „Може ли да говоря с българския Паганини?“. Но това не беше първото му обаждане – той ми се обади първо една година преди това, бях в такси, на път за една пицария. Обажда се и ми казва: „Гледах те по телевизията и много ми хареса, сега откриваме нова зала в Пловдив – тогава откриваха „Колодрума“ – можеш ли да дойдеш дасвириш, стига само спорт, искаме малко култура. Но преди концерта ние ще спретнеме едно волейболче. След това ще направиш концерта“. Отказах да правя този концерт. Но след това японският премиер знаеше кой съм и затова приех поканата.

Връщам се към въпроса за тоталитарната власт. Имал съм голям късмет, че съм бил малък, когато съм свирил за Тодор Живков, за Чаушеску, за Горбачов, вече не помня за кого още – и това са решения, взимани от моите родители, които, разбира се, какъв избор имат, ако ти звънят от резиденция Бояна и ти кажат „Идвай тук да свириш“. Никой не търси сметка от едно дете, че е свирило за Чаушеску. В съзнателния си живот никога не съм свирил за диктатори. Ако ме покани сега Путин, разбира се, че няма да отида да свиря.

– А преди войната? Известно е, че Путин е меломан.

– Ами, как да ви кажа, ако беше ме поканил преди 8 години на концерт, да, щях да отида, защото той беше демократично избран за президент на Русия и се смяташе, че всичко е окей. Но не бих приел, след като анексира Крим.

– Мнозина казват, че руската музикална школа, на която сте възпитаник, е най-добрата. Вярно ли е твърдението, че руските класически музиканти са най-добрите в света?

– А коя е най-добрата школа за тенис? Всички добри музиканти са последователи на някаква школа. В Русия просто  средното ниво на музикантите е много високо. Но ако говорим за солистите – Ане-Софи Мутер е германка, Жаклин Дюпре е англичанка, Найджъл Кенеди също няма общо с руската школа, Павароти като певец е италианец… тоест руската школа за кое е най-добра? Ако вземем българската школа, ние колко известни оперни певци имаме в сравнение с руснаците, колко милиона сме ние, колко са те… Макар да съм възпитаник на руската школа, ще кажа, че всичко зависи от личните качества – за големите таланти няма значение коя е школата. За Паганини са казвали „Свири и с краката си, ама свири“.

– Понякога и вие сте склонен към подобни атракции, публиката вероятно обича подобни неща. Веднъж например свирихте Бах и след това „Despacito“ – не е ли унизително за музикант на вашето ниво?

– Като артист аз непрекъснато експериментирам и някои експерименти са добри, други – не толкова. Ако вземеш един композитор като Чайковски, аз съм му свирил всичките симфонии, Първа, Втора, Трета, понеже има балети по тях – не всичко е гениално, даже и Бетовен има посредствени неща. Но смятам, че когато музиката, особено класическата, е прекалено елитарна, твърде малко хора я слушат. И парчета като „Despacito“ помагат да се разчупят нещата, да се намали дистанцията. Да, „Despacito“ е много простичка песен, но както казах, и на Паганини някои от пиесите, песничките, са също много примитивни, не са като музиката на Бетовен или на Бах. За всичко си има място и време.

– Редно ли е творци като Гергиев и като Нетребко, които се афишират като привърженици на Путин и неговата политика, да се ползват от западния комфорт и хонорари, като презират същевременно ценностите на Западния свят?

– За Гергиев мога да кажа, че няма нужда от пари. Той получи наследство от една японка – Йоко Нагае Ческина, някъде около 150 млн. долара. Притежател е на едно от четирите най-скъпи чели „Страдивариус“ в света. Купил го е за 25 млн. долара. Тази жена му беше фен, пътуваше навсякъде с него. Тя беше меценат, а наследството ѝ е било оставено от съпруга ѝ, италиански граф. Познавайки Гергиев, ми се струва, че той не се интересува от коли, от богатство, за него всичко беше този театър, Мариинският.

– Вероятно занапред ще му остане единствената грижа.

– Преди години искахме да му предложим да работи при нас в „Ковънт Гардън“, но за него беше абсурд да напусне своя театър. Откъдето и да го изгонят, според мен не му пука, за него Мариинският театър е най-важното. Винаги съм го харесвал, работил съм с него… а и в края на краищата има ли значение кого съпортва, не е изпратил танкове никъде, нито е убил някого.

– Лично Гергиев не е убил никого, но Путин убива. Гергиев го легитимира, той е блясъкът на тази мракобесна политика.

– Разбира се, но той все пак е музикант, говорим за музикант, а той е страхотен музикант. А това, че го и ползват политиците и че той се е поддал на това, това е вече друг въпрос. Както казах, смятам за правилно, че са го спрели да гастролира в тези страни, които са против Путин, тоест ще гастролира само в Китай, освен в Русия, и може би в Северна Корея. Но не трябва да се стига и до крайности, защото, както казах, тези, които не са живели в Русия, Северна Корея или Китай, не знаят какво може да ти се случи в тези страни, човек може да изчезне.

– Според някои тази война ще остави неизличимо петно върху цялата руска нация за десетки години напред, както се случи с германците след Хитлер. Какво бъдеще виждате за руската симфонична музика?

– Както виждате, въпреки Хитлер навсякъде свирят Вагнер, дори в Израел. Не виждам някой да е спрял да свири Бетовен или Хайдн, Херберт фон Караян свиреше докрай. За мен тази война няма да окаже негативно влияние върху музиката. В момента се вдига голям шум, но немските оркестри пет, десет години след ВСВ са отново едни от най-търсените, свирят навсякъде. Не виждам как е повлияла войната на немското изкуство – нищо не е спирало да се свири. Определени композитори – да, като Фицнер или някои, които са поддържали нацизма, но, как да кажа, те не са и чак толкова добри композитори.

Другото е, че Валери Гергиев е диригент. Колкото и гениален да е, един диригент не е творец като Чайковски и Шостакович. И той, и аз, сме изпълнители, а истинските гении за мен са композиторите, те остават в историята. Това, че един диригент или директор на някаква си Петербургска опера няма да го има – какво от това, в Санкт Петербург има и по-добри диригенти от него – Мравински, Янсонс. Така че това не е проблем.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах