Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Адвокатът на класиката

Как се прави културна политика в „Арена Армеец“

Дванайсетте хиляди зрители на Васко Василев бяха участници в ключов за най-новата ни история момент - триумф на филхармоничното изкуство, което в най-голяма степен е носител на ценностите на европейска култура. Снимки: Емил Георгиев - Адвокатът на класиката

Дванайсетте хиляди зрители на Васко Василев бяха участници в ключов за най-новата ни история момент - триумф на филхармоничното изкуство, което в най-голяма степен е носител на ценностите на европейска култура. Снимки: Емил Георгиев

Оставена от държавата на произвола, симфоничната музика у нас е нежелан лукс от масовата публика. От култура за елита, която властта преди 1989 г. не разбираше, но демонстративно величаеше, по време на прехода класиката се превърна в зона за комфорт за все по-стесняваща се група от зрители, девствена за съвременната политическа класа. Затова увлечението на масовата публика по един от големите майстори на цигулковото изкуство безсъмнено е факт от изключителна ценност за националната ни култура, защото има силата да предизвика обрат в страстите български по попфолка.

На 29 февруари 12 хил. души присъстваха на концерта на Васко Василев в „Арена Армеец“ – най-голямата българска зала. Те не бяха просто зрители на едно вълнуващо шоу – защото събитието не беше обикновен концерт, а шоу със симфонична и оперна музика, аплодирано като рок, поп или може би чалга концерт.

Васко Василев дирижира темпераментно.

Васко Василев дирижира темпераментно.

Музикантът представи откъси от прочути опери, балет, поп музика, салса и фламенко, в които ариите и соловите партии бяха въплътени от неговата цигулка. Шоуто започна с „Турандот“ на Пучини, където китайската принцеса имаше гласа на неговия музикален инструмент. Сюжетът бе представен и театрално от дългогодишната сценична партньорка на Васко Василев Памела Никълсън – облечена в китайска дреха, тя разказа част от историята на Турандот и гатанките, които задава на своите кандидати.

25361478796_2539440815_z

В началото бе принцеса Турандот, в ролята – пианистката Памела Никълсън.

Музикалните сили на сцената бяха разпределени между малък симфоничен оркестър, дирижиран от Василев, хор с още един диригент в другия край на сцената, пред тях – испанската група „Чамбао“, в дъното – ударните инструменти, които задаваха обединяващия двете секции ритъм, а в средата – роял за Памела Никълсън и диригентския пулт за Васко. Пред самия ръб на сцената от двете й страни бяха разположени два подиума за балет.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

След пищното начало с „Турандот“ Васко направи една кратка музикална експлозия с парчето, което събира всички техники, които може да покаже един голям цигулар – „Капричио № 24“ на Николо Паганини. Василев го изпълни с удивително темпо – но по-нататък в концерта бързината на пръстите му задмина всякаква представи за скорост и виртуозност.

24756924514_eab617b109_z

Васко Василев в изпълнение на „Капричио № 24“ на Паганини

Другата опера, в която водещият женски глас бе заменен с цигулка, отново бе на Пучини – „Мадам Бътерфлай“. Съвместно с хора Василев изпълни някои от най-красивите сопранови арии на японската гейша Чо-Чо-сан.

Влиянието на Япония върху музиканта бе изразено в много от избраните произведения и изпълнители в шоуто – в дуетите на Василев с пианиста буги-вуги Кейто Сайто, от участието на диригент, дошъл от страната на изгряващото слънце, за да дирижира в кимоно изпълнение на една популярна японска песен… Василев показа и страстта си към испанската музика с фантастични изпълнения с гостите от „Чамбао“ – заедно те изпълниха теми на Пако де Лусия и от филми на Педро Алмодовар, които ще влязат в предстоящия албум на Васко и групата.

Васко Василев и пианистът Кейто Сайто

Васко Василев и пианистът Кейто Сайто

Цигуларят счупи лък при едно от изпълненията.

Цигуларят счупи лък при едно от изпълненията.

25387240775_fd559ebbe7_z

Вяско Василев и „Чамбао“

Двама елитни танцьори – балетмайсторът на Кралския оперен балет на Великобритания Стивън Макрей и прима балерината на берлинската Щатсопера Яна Саленко – изпълниха под звуците на васковата цигулка „Чардаш“ от Монти, танца на умиращия лебед от „Карнавал на животните“ от Камий Сен-санс и „Либертанго“ на Астор Пиацола.

25019852559_81bdc0b5e8_z

… с балетиста Стивън Макрей

25268890102_dec0745ed1_z

Стивън Макрей и Яна Саленко

25091552850_c8b2cd0e31_z

… с Яна Саленко

Финалът бе зрелищна и могъща като фойерверк комбинация между „Кармен“ на Жорж Бизе и салса. В изпълнението се включиха камерният оркестър, хорът, „Чамбао“, Памела Никълсън, американският барабанист Фергъс Джеранд и самият Васко Василев. Амбициозни намерения, които биха могли да се превърнат в музикална вакханалия и дори катастрофа, но направиха края на този паметен концерт забележителен. Това, разбира се, не бе краят на шоуто – Васко бе върнат три пъти на бис обратно на сцената и изпълни познати и заобичани от предишни негови концерти парчета.

Васко Василев и Памела Никълсън - последен поклон преди бисовете.

Васко Василев и Памела Никълсън – последен поклон преди бисовете.

Идеята, която стои зад този спектакъл, не е нова. През 1990 г. години Лучано Павароти заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго създават проекта „Тримата тенори“ и постигат баснословен успех извън операта. Чистият, кристален глас, с който Павароти покорява публиката, е като звука на васковата цигулка – той се лее с лекота и създава усещането, че съвършеното свирене на този инструмент е най-естественото нещо на света. А всъщност то е плод на изключителен талант, както и на тежък, непосилен за мнозина труд. Труд, който не е започнал преди седмица – с няколко репетиции за този концерт, а от 5-годишен като ученик в експериментален клас в Софийското музикално училище, след това години под диктатурата на руската школа в Москва, след това в Лондон при прочутия музикален педагог Ифра Нийман…

Пътят до този концерт започна преди години с трио „Лауреат“, младият концерт-майстор на английската опера „Ковънт Гардън“ Васко Василев пристигна не сам, а заедно с още двама виртуозни музиканти – виолистът Макс Рисанов и китаристът Дарио Росети Бонел. В основата на този проект стоеше Памела Никълсън, забележителна пианистка и композитор с размах да прекроява класиката. Днес, в концерта на Васко Василев в „Арена Армеец“, присъствието й във всеки детайл на този спектакъл бе повече от осезателно…

Памела Никълсън в ориенталски костюм

Памела Никълсън има сериозна роля в звездната кариера на Васко Василев.

Но онова, за което заслугата е единствено на Васко Василев, можем да наречем политика – без високомерието на изключителния музикант, на виртуоза, на перфекциониста, какъвто той безспорно е, той представи целия инструментариум от свои умения в достъпен вид – така, че да се хареса на масовата публика.  При това – без да измени на най-претенциозната публика. Но адресът на този концерт бе видим – той бе предназначен за онези зрители, които вероятно никога не са стъпвали на опера или на симфоничен концерт, дошли, пленени от личната харизма на Васко Василев и може би от нещо, по-силно от разума. И сега – още след седмица или може би след месец – същите зрители ще си купят билет за спектакъл на Софийска опера или за концерт на Филхармонията. Възможно е да отложат тази среща и просто да си пуснат радио „Класик ФМ“ и там да открият непозната за тях до този момент сладост – безгрижната лекокрила музика на Моцарт, романтиката у Дебюси…, за да стигнат до вглъбения интелектуалец Бах, патетиката на Бетовен и драматизма на Вагнер.

Този спектакъл в „Арена Армеец“ постави началото на едно пътешествие в света на класическата музикална култура. На хиляди зрители предстоят много такива, а и по-консервативни концерти… Да помахаме заедно с Васко Василев за сбогом на изминалите безпросветни години. А какво предстои на самия него? Вероятно и той е суеверен да го произнесе на глас – затова нека видим първо още няколко такива спектакъла.

А онези, които биха ги нарекли „чалга“ – нека потърсят другаде, примерите са навсякъде.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах