Вася Ложкин – големият художник, който не може да рисува

Има една особена категория художници, чиито произведения не влизат в галериите, но трудно се намира човек, който да не ги е виждал. За тях обикновено никой не пише монографии, но всички веднага познават картините им. В платната на един от тях е пълно с котенца, зайци и бабички, но нямат нищо общо с кича. Твърди, че рисува човекоподобни маймуни, но на нас ни изглеждат като маймуноподобни хора. Котенцата му са мили, но знаят как да се погрижат за себе, зайците са кръвожадни, а бабичките… ще ги видите сами.

Ако още  не сте го направили, запознайте се с Вася Ложкин, въпреки че той не се казва така – това е неговият псевдоним. Роден е под съвсем друго име на 18 август 1976 г. в град Солнечногорск, край Москва, където живее и до днес. Но сякаш познава добре цяла Русия и отвъд. Сам казва, че изобщо не може да рисува, но за щастие не спира да го прави. Защото все пак осъзнава, че е художник в по-важния, широк смисъл на думата.

Русофоби

Платната му са колоритни, често зловещи и психеделични, но и винаги някак добродушни – могат да предизвикат както радост, така и ужас – последователно или едновременно. Или пък да зарадват някого и да ужасят друг. Важното е, че не оставят никого безразличен. Художникът определя сам стила си като пост-примитивизъм или руски наивизъм, но арткритиката мълчи озадачена. Затова пък интернет обича Вася Ложкин – там почитателите на всяка негова картина са десетки хиляди. И Ложкин обича интернет – или поне го предпочита пред галериите:

„В галериите никой не ходи. А ако някой отиде, то е защото е видял нещо в интернет.“

Усмихни се на този свят – и той ще ти се усмихне в отговор.

Картините му имат много фенове сред хората, които се определят като русофоби, но и много отрицатели. Същото е и с русофилите. Всеки вижда в тях какво иска да види – или обратното. Самият той твърди: не обичам обощенията, затова в моите картини всичко е конкретно – освирепялата бабичка с брадва е – както казва и Рене Магрит – просто пура – или в този случай – просто бабичка с брадва. А не някакъв си там събирателен образ, метафора или обобщение. И все пак едни го мислят за изобличител на руската действителност, а други за истински руски патриот.

Може ли да си поиграя с вас?

Лично той твърди, че винаги изобразява един приказен, измислен свят, пълен с психози и всевъзможни гранични състояния – и никога не е критикувал обкръжаващата го действителност. Но всеки сам трябва да избере на кого да вярва – дали на художника или на картините му.

Добри хора! Помогнете, ради Бога! Дайте за хляб, мама умря, трябват ни за операция.

Освен художник (който не може да рисува), Вася Ложкин е и музикант, който признава, че няма слух и не може да свири на никакъв инструмент. Освен това има проблеми с изговарянето на буквата „Р“ (а след като се е сдобил с изкуствени зъби – и с буквата „С“ ) – явно си струва, освен да видим картините му, да чуем и песните му. Досега е бил в рокгрупите с прекрасни имена „Мертвый товарищ“, „Чорный пиздец“, „Корявый паралич“, „Паника в лифте“, „Противотанковые ежи и несгораемые шкафы“ и наречената по-стандартно „Вася Ложкин Рокындроль Бэнд“. Но това е друга история…

Шегите свършиха.

Той започна пръв.

А ти защо не ядеш мухоморки?

Модерните хлебарки попаднаха в главата на Петрович по погрешка.

Женското месо е по-нежно.

Масони прошепват на Менделеев рецептата на водката, за да погубят руския народ.

Хванахме казаха в дерето, смучеше руски нефт.

Дама във вечерен тоалет

Само вярата, любовта, трудът и медикаментите могат да излекуват този страшен недъг – хомосексуализмът.

Бедните нямат прислуга!