Въведение в Древна Персия: кои са всъщност варварите

В последните няколко години любителите на сериозни, но достъпни исторически изследвания у нас се радват на добри заглавия като „История на катарите” от Мишел Рокбер („Рива”) и „Кратка история на Древна Гърция” от Клод Мосе и Ани Шнап-Гурбейон („Труд”). Добрите заглавия са много повече и хубавата новина е, че има какво да се чете, ако човек иска да си дозапълни пропуските. Сега издателство „Ашур” се е заело с попълването на липси из класическата история и представя у нас книгата „Древна Персия. Кратка история на Ахеменидската империя, 550-330 г. пр. Хр.” от американския историк Мат Уотърс. Преводът е поверен на Бистра Рушкова.

Изложението е сериозно. Представени са оцелелите до наше време извори и е обърнато внимание на разнородния им характер. Навсякъде в текста е демонстрирана разликата между класическия, гръко-римски (и изобщо европейски) поглед към империята на Кир, Дарий и Ксеркс в сравнение с разбирането на самите перси за собствената им история. Читателите, които си спомнят с удоволствие романа „Сътворение” от Гор Видал, ще бъдат очаровани от историята на проф. Уотърс.

Самото томче е привлекателно с твърдите си, но не излишно луксозни корици. Съдържанието е добре балансирано, като не е пропуснат нито един от важните аспекти на съществуването на Ахеменидската империя. Изкусеният читател би могъл да си пожелае само още няколко страници върху рецепцията на ахеменидския период през по-късните епохи на Иран – от партите и Сасанидите до наши дни, защото Иран действително е уникален сред ислямските страни със заслужената си гордост от своето доислямско наследство.

„Древна Персия” на Уотърс може да се чете заедно със „Зороастрийците. Вярвания и обичаи” от Мери Бойнс, както и с първите глави на „История на Иран и на иранския народ” от Жан-Пол Ру. След това припомнянето на съчиненията на Херодот, Ксенофонт и Курций Руф ще поставят класическите автори в съвсем нова и свежа светлина, защото Персия през очите на елините е една, докато погледът на съвременния специалист, опитващ се да ни я представи през разбиранията на самите царе и техните поданици, създава съвсем различна картина на могъщото царство. В края на изложението на Уотърс можем да се запитаме кой е варваринът.

Забавен детайл, свързан с изданието, е, че то е осъществено с помощта на Иранското посолство в София. Ислямската република не е пропуснала възможността за културна пропаганда – и, за щастие, в конкретния случай резултатът си струва.

Преводът не е еднакво добър навсякъде в книгата. Изглежда, че на места са пропуснати неточности и хиперкоректности като „Антиохий” и „Битиния” (вместо правилните „Антиох” и „Витиния”), идващи от непознаване на българската номенклатура на античните имена. Това вероятно означава, че при работата над книгата издателството не е потърсило исторически консултант. Такива пропуски дразнят, но не са грешка на автора и остават на чисто езиково ниво.

„Древна Персия” си струва всяка отделена минута, а след нея един бърз преглед на преведените у нас части на „Шах-наме” могат да доведат до смесване на историческото и литературното удоволствие. Защо да се лишаваме от това?