Музей на виенския акционизъм приема ценители в австрийската столица от 15 март. Изложби до 31 януари 2025 г. поетапно ще представят най-голямата колекция от произведения на представители на виенското движение – Гюнтер Брус, Ото Мюл, Херман Нич и Рудолф Шварцкоглер. Включени са 17 000 експоната, сред които снимки, филми, скици и графики, създадени между 1957-а и 1973 г., съобщават от „Нойе Цюрихер Цайтунг“. Инициативата за музея е на шестима частни колекционери от Австрия и Германия.
Виенският акционизъм е най-важният принос на Австрия към международния следвоенен авангард. Като най-важното, но често и най-противоречивото движение в местното изкуство след 1945 г., той е радикална и вълнуваща художествена конфронтация с държавата, църквата и обществото в Австрия през 60-те и 70-те години на ХХ век. В центъра са човешкото тяло и психика, които вече не са табу. Художниците от това течение виждат себе си като продължители на модерните течения от 1900 г. Експресионизмът на Кокошка, Шиле и Герстл може да бъде открит в Брус, Мюл и Нич, а мистичната символика и постоянният стремеж към пречистване занимават Шварцкоглер.
„Виенският акционизъм има огромна художествена стойност. Кръвта, страданието и насилието винаги са били важни теми в изкуството, например през Ренесанса или при Рембранд“, казва директорката на музея Джулия Мобус Пък.
Откриващата изложба „Ото Мюл 7“ е посветена на съоснователя на движението и ръководител на социален експеримент във Фридрихсхоф Ото Мюл, който цели да наложи нов модел на съвместно съществуване в световен мащаб. Колажите и скулптурите на художника показват постепенното откъсване от панелната живопис и очертават пътя към изкуството на трансгресията.
Ото Мюл започва своя социален експеримент, известен още като „Аналитична организация на действията“, през 1970 г. с цел да покаже модел на съвместно съществуване. Експериментът постулира връщане към природата и свободно изразяване на любов между хората, а неговият ръководител описва принципите си като „нов хуманизъм“. За теоретична основа на експеримента Ото Мюл си служи с идеите на Жан-Жак Русо, Карл Маркс, Вилхелм Райх („Анализ на характера“), Артър Янов („Първичен писък“) и студентстките лозунги от сексуалната революция през 1968 г.
„Осъзнатото изкуство е в крайна сметка подривно. От една страна то представя социалната либидна сфера на удоволствието, от друга, провокира и преекспонира полиморфната извратеност на обществото“, казва Ото Мюл.
Целта е чрез действията си в тази общност хората да стигнат до един вид прераждане и по-високо съзнание. За известно време членовете на комуната дори са номерирани според тяхното „ниво на съзнание“. Амбициите на Ото Мюл са да наложи вижданията си в световен мащаб. В различни германски университети се появяват екипи на организацията, които популяризират каузата на Ото. Членовете са разпознаваеми по униформените си дрехи, гащеризоните и късо подстриганите коси, което е много необичайно за младите хора по онова време.
В допълнение към сексуалната разкрепостеност организацията настоява и за премахване на частната собственост. С присъединяването си членовете трябва да дарят всичките си активи. Дори децата, които се раждат в общността, се считат за общи.
„Ако искате да премахнете войната, първо трябва да премахнете семейството“, казва Ото Мюл.
Хората в комуната се занимават със земеделие, а по-късно, когато отчасти им връщат правото на частна собственост, някои отварят магазини и кафенета, но управлението на приходите се решава от всички. През 1979 г. принципът за споделeна собственост отпада, отменя се и униформеното облекло и постепенно организацията залязва, докато през 1986 г. Ото Мюл не решава да започне отново. Той емигрира на канарския остров Ла Гомера с около 200 последователи, къса с предишния принцип на сексуална разкрепостеност и обявява Клаудия Вайсенщайнер за своя „първа“ съпруга, а сина им – за бъдещ наследник на създадената от него „империя“.
Пет години по-късно срещу Ото Мюл са повдигнати обвинения и на 13 ноември 1991 г. той е осъден на 7 години затвор. Обвиненията включват някои от практиките в неговата организация, блудство и сексуален контакт с непълнолетни, злоупотреба с наркотици и власт.
Мюл се признава за виновен, а според негови по-късни изявления, излъчени по баварската телевизия, много от членовете на организацията са били замесени в сексуално насилие, за което има доклади. След окончателното произнасяне на присъдата групата се разпада, но експериментът става вдъхновение за бъдещи такива, например ZEGG на Андреас Шлотхауер – екоселище в покрайнините на Бад Белциг, Германия, целенасочена общност и международен семинарен център, целящ да разработи и приложи практически модели за социално и екологично устойчив начин на живот.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение