Възхвала на жената, която знае как да се бие

Проф. Христо Руков завещава ръководство за самоотбрана на жената

Джулия Робъртс и Патрик Бърджин във филма за домашното насилия от 1991 г. „Врагът в моето легло“ - Възхвала на жената, която знае как да се бие

Джулия Робъртс и Патрик Бърджин във филма за домашното насилия от 1991 г. „Врагът в моето легло“

При подреждане на книжата ми у дома намирам една малка книжка, която не знам как и откъде е попаднала при мен, но ме поразява.Най-напред със заглавието – „Самоотбрана на жената“, отнесено към автора, мастития преподавател в НАТФИЗ и бивш ректор проф. Христо Руков (починал е през 2001 г.). Казвам „малка книжка“, защото е наистина малка – 15 на 10 см, 62 страници. Издател е варненското издателство „Ателие 89“, годината е 1998-а. С картинки в нея се обяснява как една жена може да се справи с нападнал я крадец, как да се защити при физическо насилие и в опасна среда като гора, басейн, пред пропаст, на балкон, във влак или автобус, в лек автомобил или трамвай. Отделна глава предлага защита на жената при сексуални ситуации. Безценно четиво.

Според доклад за домашното насилие, представен в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), в края на 2008 г. в България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Така погледнато, цифрата не е впечатляваща. Обаче ако пресметнем колко жени влизат в тази черна статистика, получаваме ужасяващата цифра 944 499 жени (според данните от преброяване през февруари 2011 г. жените в България са 3 777 999). Значи близо милион жени, които трябва да бъдат уважавани, милвани, целувани, обичани, ухажвани, са били удряни, разкървявани, ритани, изнасилвани, унизявани, дори убивани. Това са официални данни, получени при анкети с признания. Не са пресметнати стотиците случаи на насилие, когато жената си затрайва от срам и унижение или заради надеждата, че побоят е инцидент и няма да се повтори.

Бях потресен, когато прочетох статия на колежка журналистка, интелигентна и мила жена, талантлив автор на статии за човешката психология, която споделяше, че в продължение на дълго време е била малтретитирана у дома и е извинявала тези прояви, премълчавайки ги заради срама и обидата. След поредна агресия тя се обажда във фондация, която приютява жени, претърпели насилие. На телефона ѝ отговаря психолог от фондацията, който я пита дали не смята, че вкъщи се държат с нея жестоко. Може би изговарянето на агресията, която тази жена до този момент извинява в поведението на съпруга си, ѝ помага да осъзнае истината за своето положение и да го преодолее. Добросърдечна и контактна, тя е имала подкрепата на приятели. Тази подкрепа на роднини и приятели е много важна за възвръщане на душевното равновесие на пострадалата, според експерти на неправителствени организации.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

Не знам какво осигуряват на пострадалата жена в убежището на съответните организации. Те самите сигурно крият адресите си, за да не усложняват спасението на пострадалите. Експертите, които работят в тази сфера, изтъкват, че случаите на домашно насилие у нас се увеличават, макар че няма точна статистика. Защото много българки не признават, срамувайки се или страхувайки се от усложняване на ситуацията. Представата за развод и съпътстващи формалности с разделяне на деца и имоти е спирачка спрямо позитивно развитие за измъчваната жена. Освен това жените по-трайно и по-дълбоко помнят следите от любовта, предшествала омразата и насилието. Те се надяват, че отношенията ще се изгладят, готови са да простят. Как е възможно, мисли малтретираната жена, този мъж да ме изтезава след годините на всеотдайна любов и след раждането на две деца!Но начинът на мислене на насилника е патологичен, той приема жената като враг. Обаче полицията не се намесва, защото според нея проблемът е частен, третиран като домашна разправия.

Проф. Христо Руков не заема забележително място в театралния пейзаж у нас. Но ето, като преподавател по сценическо движение, сценичен бой и каскади в НАТФИЗ – важни ресурси на представлението, често с по-голямо значение от вербалните отношения, проф. Руков създава това ценно ръководство за самоотбрана на жената. И не знам дали в Русе през 2018 г. щяха данамерят трупа на пребитата и изнасилена тв журналистка Виктория Маринова, ако тя познаваше ситуациите, описани в „Самоотбрана на жената“! Въпросът не е риторичен.

През 90-те години на екран излезе филмът „Врагът в моето легло“ (1991) с Джулия Робъртс, който показа, като за модел, самозащита на жена, непрекъснато пребивана у дома от съпруг, насилник по природа. В ролята му беше ирландският актьор и певец Патрик Бърджин. В една от началните сцени съпругата грижливо подрежда хавлиени кърпи с различна големина на въжето за простиране. Мъжът наблюдава внимателно и изведнъж цапардосва жената по лицето с опакото на ръката. Ударът е злобен, много силен и жената се претъркулва на леглото. Оказва се, че мъжът е обсебен от фикс идеята за подреденост и се разярява, ако види разхвърлени вещи. Съпругата му без задна мисъл подрежда внимателно кърпите по големина, но той си помисля, че тя го иронизира. Именно поради негативния сценарий в неговите мисли, с който той подозира и намразва жена си, се стига до боя като наказание.

Тя търпи, търпи, но най-после измисля план за спасение. Оттук започва интригата на филма. Мъжът ѝ знае, че тя не може да плува, но тя тайно отива на учител и се научава да е като риба във водата. В една буря, когато двамата са в лодка край къщата им на брега, подхвърляна от вълните, тя инсценира падане във водата и изчезва, така че той да помисли, че се е удавила. Под повърхността се добира до къщата им, прибира предварително подготвения минимален багаж, хвърля брачната халка в тоалетната и взема такси. В градчето, където се приютява, завързва приятелство с приятен мъж и за първи път в бавното връщане към нормалността се появява усмивка на лицето ѝ. И най-важно – посещава курс по близък бой.

Съпругът ѝ открива захвърлената брачна халка в тоалетната, усъмнява се в искреността на жена си, разбира от нейни приятелки, че е изкарала курс по плуване и наема детектив, за да я открие. Намира я в далечния град и един ден, когато жената се връща у дома и отваря шкафа с подправките, за да готви, вижда, че са подредени с аптекарска точност. Разбира, че насилникът е в дома ѝ. Сцената е жестока и въздействаща. Той изскача и се нахвърля върху нея. Обаче е посрещнат от съкрушително кроше. Бият се и при една атака той се подхлъзва, срутва се през дървения парапет на балкона и падайки, умира. Явно сценарият не допуска жената да е замесена в убийство.

Като гледаш филма, чувството ти за справедливост е страшно уталожено. Обучението по близък бой дава на малтретираната жена усещането за свобода, която зависи от самата нея. Тя най-после открива собствената си значимост, открива как да живее без да се страхува, срязвайки отровната връзка, оставила я да съществува с физическа и психическа болка. Обучението на самозащита е единственото място, според мен, в което е невалиден призивът на христянското смирение „ако те ударят поедната буза, подай и другата“. Ясно е, че контра призивът за разплатата, характерен за обществото на мафията, е по-практичен. В описания пример с насилието над жени този принцип ще е продуктивен и оправдан.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах