Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Възможно ли е част от личната дреха на Христос да е била в България?

Иконограф и историк твърдят, че се е съхранявала в Ивановския скален манастир край Русе през XIII век

Сцената „Подялба на Христовата дреха“ е била нещо като маркировка за наличието на реликвата, твърдят учените. Снимка: Д-р Александър Стойков - Възможно ли е част от личната дреха на Христос да е била в България?

Сцената „Подялба на Христовата дреха“ е била нещо като маркировка за наличието на реликвата, твърдят учените. Снимка: Д-р Александър Стойков

Част от хитона, с който Христос е бил на кръста, може би е била съхранявана в Ивановския скален манастир, гласи тезата на д-р Александър Стойков, представена на Международната научна конференция „Евтимиеви четения“, състояла се във Великотърновския университет в края на януари тази година и презентирана в Русенския регионален исторически музей в началото на март.

До този извод иконографът д-р Александър Стойков достига след реконструкция на сцената „Възнесение Христово“ от западната стена на наоса в „Черквата“ в нейния автентичен вид и на нейните отражения в историята на скалната църква и на целия манастир. Тезата му е подкрепена и от историка медиевист проф. д-р Пламен Павлов.

Реконструкцията на автентичната сцена показва, че първоначално е съществувал само наосът на „Черквата“. Почти цялата му западна стена е била заета от сцената „Възнесение Христово“. Липсващите днес 9 апостола и архангел Михаил са били изобразени върху скална стена на мястото, на което сега се намират широкият проход и прозорецът между наоса и нартекса.

Между двете групи апостоли е била оформена скална ниша с ширина между 0,78 и 0,89 м. Тази ниша е представлявала западна апсида, в която е била съхранявана много ценна реликва. Според тезата на д-р Стойков, това е била част от хитона на Христос от кръста.

Основанията за твърдението му се крият в рисунките, заобикалящи нишата. Една от сцените е „Подялба на Христовите дрехи“. Всички храмове през Средновековието са били длъжни да обозначават притежаваните от тях реликви чрез надписи и чрез изображения. Сцената „Подялба на Христовите дрехи“ е служела за етикет на реликвата, съхранявана в западната апсида на „Черквата“. Важната роля на тази иначе маргинална сцена, е ярко подчертана от нейните размери, които са най-големите на цялата западна стена. Тази сцена има по-големи размери дори от сцената с възнасянето на Христос.

При разпъването му на кръста в Йерусалим, Христос е носел две дрехи – туника и хитон. Туниката е била разделена между пазачите, а за хитона те са хвърлили жребий, тъй като не са можели да го разделят.

През средновековието хитонът на Христос е бил една от най-ценните реликви, съхранявани в императорската катедрала „Света София“ в Константинопол. Той е бил пазен в сребърно ковчеже, завит в червен плат.

Според двамата учени, частицата от хитона е донесена в България от св. Йоаким Ивановски –  основател на Ивановския скален манастир. Това се случва около 1233 г., когато започва връщането на България  в лоното на православието, след като се отказва от договореностите с папата. През 1233 г. най-ценните реликви на Константинопол са били изнесени в Никея, за да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 г. Същата година в Търново е свикан църковен събор, който да утвърди православната същност на на българската църква. Очевидно безценната реликва на част от Христовия хитон е била дадена на св. Йоаким в Никея при неговото ръкополагане като български патриарх от константинополския патриарх в изгнание Герман II – сакрален дар, който да съпътства връщането на България към православието.

Единственият пласт живопис в наоса на „Черквата“ и проектираната заедно с него западна апсида предполагат, че безценната реликва вече е била в манастира, когато е започнало планирането на „Черквата“. Тоест – „Черквата“ най-вероятно е била изсечена, за да съхранява една от най-ценните реликви в целия християнски свят. Огромна е вероятността някъде, може би през втората половина на 1233 г., наосът на „Черквата“ да е бил осветен именно с тази реликва, смятат двамата учени. Това означава, че наосът на „Черквата“ е бил оформен като своеобразен трезор за фрагмента от Христовата дреха. Не случайно за тази цел е било избрано вътрешно помещение, към което няма пряк подход. Местността около „Черквата“ е била подготвена като крепост. Единствената пътека към храма е била прекъсната от дълбок скален ров, върху който е имало изграден подвижен мост. Всичко това датира наоса на „Черквата“ най-рано към втората половина на 1233 г., евентуално първата половина на 1234 г.

Век по-късно хранилището на реликвата очевидно вече е било празно, казват историците, защото при цар Йоан (IX) Александър (1331 – 1371) в средата на XIV век са изсечени нартекса и есонартекса, при което е била унищожена значителна част от сцената „Възнесение Христово“. Това би било възможно, единствено ако ценната Христова реликва вече не се е намирала в наоса на „Черквата“. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска вещ, не е известно.

Днес сцената „Подялба на Христовите дрехи“ и сюжета с възнасянето на Христос от сцената „Възнесение Христово“ във втория пояс живопис, следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, съседната фигура на св. Богородица Оранта и особено северният кант от нейната скална колона, който всъщност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оцелели материални свидетелства не просто за присъствието в скалната църква на вероятно най-ценната християнска реликва, а за каноничния ред, по който България се е завърнала към Константинополската църква през 1235 г., и за главната роля, която е изиграл в тази духовна революция Ивановският скален манастир.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС