Възрожденският учен д-р Петър Берон умира от ръцете на наемни убийци

Възрожденският писател и мислител д-р Петър Берон загива на 21 март през 1871 г. За смъртта му се говори рядко на фона на неизмеримия му принос в българската наука и образование. Авторът на „Рибният буквар“ завършва живота си удушен от наемни убийци.

Доктор Петър Берон живее по това време на ул. „Личеулуй“ № 1 в кв. „Св. Троица“ в гр. Крайова. В 20:00 часа на 21 март в дома му влизат Йон Калин и Николае Тибу – жители на близко румънско селце. Двамата удушават учения с голи ръце. Заловени са много бързо и правят пълни самопризнания, като при това назовават онези, които са ги наели – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.

Причината е прозаична – инженер Чокулеску дължал на доктор Берон 110 жълтици, които не искал да връща. Поръчителите обаче са освободени поради липса на доказателства. Двамата наемни убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, макар съдията да обявил, че ги е наказал със смърт, но по онова време в Румъния смъртното наказание е отменено.

„На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!”.

Така започва некрологът на видния учен, публикуван в пресата от негови близки. В него се съдържа и емоционален изблик, предизвикан от зверското убийство:

„Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.

В народната памет доктор Петър Берон е останал най-вече като автор на учебника „Рибният буквар“, наречен така заради рисунката на кит на корицата. Животът му обаче е бил богат на постижения и приключения.

Той завършва медицина в Мюнхен и започва да практикува в Букурещ. Почти десет години е окръжен лекар на Крайова, но заедно с това инвестира в търговския бизнес на племенника си и активно участва в търговията с аби и наметки, а по-късно – и със зърно.

След като напуска лекарската си практика, купува чифлик край Крайова с площ 10 хиляди декара. Започва да живее от рентата и се отдава изцяло на науката. С приходите от търговията и чифлика заминава за Париж, където пише 25 тома научни трудове. Получава дори предложение да вземе френско гражданство, но отказва.

Доктор Петър Берон не просто пише първия български учебник. Тъй като е изключително богат, той дарява значителни суми на български училища във все още неосвободената, но възраждаща се България. През 1853 г. пише завещание, в което се казва, че цялото му имущество трябва да бъде предоставено за развитието на образователното дело в родината му. 15-ина години по-късно продава чифлика си на съдружника си Теохар Папазоглу с уговорката, че той и племенниците му трябва да отделят годишно по 1000 жълтици за издръжка на български училища.

Когато открива, че те нямат намерение да изпълнят волята му, прави ново завещание и поверява изпълнението му на 12 видни българи, а начело поставя Евлоги Георгиев. Опитва се и да анулира продажбата на чифлика, но на първа инстанция не успява. Връща се от Париж, за да присъства на обжалването, определено за 7 април 1871 г. Убит е две седмици преди това.

Делото обаче е продължено от комитета за наследството му. С усилията на 12-имата, и най-вече благодарение на Евлоги Георгиев, продажбата на чифлика е анулирана. Наследник става племенникът му Стефан, който стриктно спазва изискванията на чичо си. През 1896 г. с парите от продажбата на чифлика (400 хил. златни франка) в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, наречена „Д-р Петър Берон“. Част от наследството отива за подпомагане на родния му град Котел. Създаден е и фонд „Д-р Петър Берон“, от който се дават стипендии на котленски деца, които искат да продължат образованието си.