Възторг от новия сериал на Дейвид Атънбъро, ако можете да се отърсите от чувството за вина

Всяко предаване за природата в днешно време е просто списък с неща, които човечеството убива, пише Луси Манган в ревюто си в „Гардиън“ за най-новия научно-популярен сериал на Дейвид Атънбъро. „Седем свята, една планета“ е поредният проект на Атънбъро, който Би Би Си ще покаже, но Манган и други телевизионни критици не се колебаят да му дадат 5 от 5 звезди.

Възторгът, разбира се, е при положение, че можете да се отървете от гузното чувство какво прави глобалното затопляне със заобикалящата ни среда. Всеки от седемте епизода е посветен на един от земните континенти, като се започва с този, открит преди едва 200 години – Антарктида. Той бе излъчен във Великобритания на 27 октомври и веднага спечели одобрението на критици и публика.

Екипът на Дейвид Атънбъро заснема най-голямото стадо хранещи се китове.

Антарктида е снимана в продължение на четири астрономически сезона. През пролетта кралските пингвини събират малките си в типичните ясли, през лятото китове се организират в стада, за да ловуват крил, през есента вече поотрасналите малки имат първите си срещи с хищници и пристъпват прага на живота на възрастните, а през зимата единствено животът дълбоко във водата продължава да тече със същата сила, както през останалите сезони. Докато ледът отгоре замръзва със скорост от 103,5 кв. км на ден, триметрови червеи се крият в скалите, морски анемони ловуват медузи и се хранят с тях в продължение на дни…

„Както винаги, създателите на сериала свирят на нас като на пиано, и в този етап от еволюцията на телевизията на тема „природа“ те са майстори – пише в ревюто си Манган. – Величествена зимна пустота! Най-голямото стадо хранещи се китове, което някога е снимано с камера, е последвано от меланхолия. Затоплящите се ледници намаляват с такава скорост, че носещите се във водата техни отломки маскират враговете на пингвините от тях – а грабителският подход на човеците спрямо околната среда и дивият живот са като огромна въглеродна гъба за света в опасност.“

Седемте епизода няма да замаскират истинския живот и ще покажат на зрителя и трагедиите, стига да може да ги понесе.

„Всичко е красиво, спиращо дъха, докосващо, но и опустошително, както и очакваме от водещите в света Би Би Си [става дума за отдела „BBC Natural History Unit“, които произвеждат телевизионно, радио и онлайн съдържание на природна тематика – бел. ред.]– продължава Манган. – Няма какво да се критикува или с какво да се заядем тук, освен ако, разбира се, не смятате, че сте на достатъчно висока морална основа, за да се оплачете от това, че сериалът и Атънбъро е трябвало да използват силата си, за да осветят кризата в околната среда, още преди време.“

Огромните морски лъвове са само част от животните, които операторите следят на Антарктида.

Но не само идеята и замисълът на минисериала впечатляват критиците. В британските медии хвалбите са и по адрес на изпълнението – за „операторско майсторство, почти абстрактно в своята красота“ говори Кристофър Стивънс в „Мейл“, докато Майкъл Хоган пише в „Телеграф“ (където сериалът също е оценен с максималния брой звезди) за „поредния забележителен сериал от неуморния сър Дейвид“.

„Има много секс, комедия и сладки моменти – отбелязва в „Индипендънт“ Фиона Стърджис. – Но най-много от всичко има смърт и мъка.“

Дебютният епизод е привлякъл пред екраните 6,78 млн. зрители, по данни на Би Би Си. Предаването върви всяка неделя, самият Атънбъро е в ролята на разказвач. В описанието се казва, че седемте епизода ще покажат типичните за съответния континент животински видове и ще проследят битката им с повишаващото се ниво на океаните, топящите се ледници и необичайните атмосферни условия – всички предизвикани от световните климатични промени.

Музиката, която звучи в поредицата, е на Ханс Цимер.