Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Възторгът от това начало не е измамлив

Великолепно начало на сезона за Симфоничния оркестър на БНР със солист младия руски пианист Константин Емелянов

На младия пианист Константин Емелянов, формиран в принципите и традициите на голямата руска школа, видимо предстои да вдъхновява и зарежда със силата на музиката хиляди хора по света. Снимка: Здравко Петров - Възторгът от това начало не е измамлив

На младия пианист Константин Емелянов, формиран в принципите и традициите на голямата руска школа, видимо предстои да вдъхновява и зарежда със силата на музиката хиляди хора по света. Снимка: Здравко Петров

Има различни суеверия между артистите и едно от тях гласи: внимавай с кой крак ще стъпиш на сцената, че да ти върви на добре… Става дума за добър старт на Радиооркестъра, и за радост на всички фенове и на неговия диригент Марк Кадин, откриването на сезон 2019-20 г. бе великолепно. Пожелавам им все така да им върви и да впишат в историята си много нови успехи.

Програмата бе обмислена и стилна, диригентът Марк Кадин ни даде възможност да проследим една щафета във великата руска школа, избирайки творби, разделени от седем десетилетия, но пък и двете в една и съща тоналност – си бемол мажор (може и да е случайност). И ако Концертът за пиано и оркестър № 1 на Чайковски е популярна творба, то Петата симфония на Прокофиев у нас се чува рядко. Адмирации за Кадин, чиято концепция за този сезон е да ни представи много млади, но и много перспективни изпълнители. Безспорно, че да се докоснеш до личности прочути и вече с име в света на музиката е огромно изживяване, но още по-вълнуващо е да предусещаш бъдещето на младо дарование, а когато след години го слушаш, да усетиш, че си бил част от една съдбовна аудитория, която го е насърчила, аплодирала, че е успял да изкачи върха и възторгът ти не е бил измамлив.

В нашето малко, вече съвсем скромно по мащабите си музикално общество младият 25-годишен руски пианист Константин Емелянов стана известен това лято като лауреат на много престижния Международен конкурс „Чайковски“. Там, където битката винаги е чутовна и конкуренцията не е между талантливи, а между изключително талантливи и съдбовно свързани с пианото и музиката избраници. Между изпълнители, влезли в далечни орбити, достижими само за специалните, особени дарования. Защото, освен задължителните музикалност, много здрава техника и психика, трябва да притежаваш оригинално, свое мислене и разбиране. Не само да си прочел отлично текста от петолинията, но и да сугестираш слушателите си.

Всичко това се отнася за Константин Емелянов, който – дори не мога да обясня защо – предизвика у мен асоциация с Малкия Принц и неговата роза. Толкова интимни съкровени моменти имаше, толкова любов към музиката и толкова естественост. Наистина, всичко това не би се реализирало, ако не притежаваше още и харизма, темперамент, чувствителност и таланта да разказва – да създава музикални образи, видения, картини. Дори няма да се спирам на великолепната му техника – той нито за миг не я демонстрира самоцелно, но благодарение и на отличната си школовка при прочутия проф. Сергей Доренски от Московската консерватория (това, впрочем, е учителят на забележителния Денис Мацуев), изпълнителят ни възхити с баланса на емоция и патетика, на романтична лирика и драматизъм, на контрасти – в темпа (имаше епизоди, изсвирени необичайно по-бавно и сдържано, но много вълнуващо). И ако в първата част патетика имаше само в точните авторови места, то във втората бе много затрогваща многообразната красота на реализирания звук и то без залитане по прекомерна емоционалност; третата Емелянов изпълни с плам и „нарисува“ сцени от народните празници, които толкова са пленявали детето Чайковски в родния Воткинск.

Фантастико

Прави впечатление и връзката му с инструмента, който бе деликатно докосван, но и раздвижван шеметно, например в третата част, но никога насилван с грубо фортисимо или висок удар на пръстите при акорди или октави. Без да анализирам поотделно всяка част или чудесните бисери – бисове, което си беше един мини рецитал, считам, че на младия пианист, формиран в принципите и традициите на голямата руска школа, вече лауреат на ред сериозни конкурси и музикант на „Ямаха“, предстои да вдъхновява и зарежда със силата на музиката хиляди хора по света.

Марк Кадин, очевидно много стойностен диригент, освен че владее занаята, както се казва, но има размаха и убедителността да изисква и да постига, да организира и да прозре пътя напред на „своя“ състав. Симфоничният оркестър на БНР не само акомпанира (всъщност при Чайковски трябва да се употреби „съучаства“), но изпълни много ярко и вдъхновено Пета симфония си бемол мажор на Прокофиев, създадена към края на войната (1944 г.). Изминали са 14 години, в които не е писал в жанра – едно дълго мълчание, вследствие на неразбиране, пренебрежение, но и на психическо малтретиране „от горе“, характерно за 30-те години на века и не само спрямо Прокофиев, но и към Шостакович и много други творци. Веднага след първото ѝ изпълнение през 1945 г. в Москва и Ленинград (тогава), зазвучава и в чужбина – Париж и Ню Йорк. И до днес едва ли има прочут (и не само) диригент, който да не я е свирил или записал, като се започне от Мравински и Кусевицки, през Ливайн и Озава, та до Валери Гергиев.

Под диригентството на Марк Кадин Симфоничният оркестър на БНР не само акомпанира (всъщност при Чайковски трябва да се употреби „съучаства“), но изпълни много ярко и вдъхновено Пета симфония на Прокофиев. Снимка: Здравко Петров

Пета симфония на Прокофиев е много сериозна и трудна партитура – и за овладяване на формалните, мелодически, темпови и ладово-хармонични особености, и за постигане на единство в музикалния наратив. Диригент и оркестър реализираха и типичните внезапни смени на настроения, изразени в резки и капризни съпоставяния на мотиви, тоналности, метруми, и многобагреността на пищната оркестрация, и индивидуалния чар на образите – епични, драматични и по прокофиевски танцувално ефирни. Пета симфония бе много точно избрана, за да се даде възможност на всички групи да се извят, да покажат не само ансамбъл, но и звук, майсторство, качества. В Анданте (1 ч.) се открои величаво-епичният руски мотив, родината, в Алегро маркато (2 ч.) с функция на скерцо, като на кинолента прелитаха чудати образи, които в средата му образуват странен и натрапчив маршов поток, в бавната трета част, еманация на прокофиевата чувствителност, почувствахме авторовото страдание, но и поетичната му душа, а на финала – весело алегро, вярата и предчувствието за победа на мира и доброто, на радостта и оптимизма – едно тържество на дионисиевото начало.

Резултатът бе много стегнато изградено, в подходящите мащаби, изпълнение: щрайхът звуча прецизно и красиво, всички сола и групи демонстрираха мисловно-интерпретаторска сплотеност и подвластност на волята на диригента. Всичко това не винаги се откроява, и не винаги е присъщо на нашите оркестри. Например виолончеловата група привлече вниманието с еднакво дълъг лък – знак за синхронно емоционално състояние, т.е. за ансамбъл, който диша и фразира като един човек, а това се постига и с труд, и с желание, и с искрено отдаване.

Констатацията се отнася за всички групи в оркестъра, който тази вечер, под ръководството на Марк Кадин, доказа своята класа и ни дари с духовен празник. Всички спонтанно възторжено ги аплодираха, макар да е известно, че за нашата публика подобни произведения все още не са най-любим репертоар, че се причисляват към т.н. „модернистични и неразбираеми творби“. Но ето че когато са изпълнени вдъхновено, майсторски и с желанието да увлекат слушателя, винаги имат успех и печелят нови и нови привърженици.

Вижте още: ДИРИГЕНТЪТ МАРК КАДИН: В РУСИЯ НИКОЙ НЯМА ДА ТИ ПОЖЕЛАЕ „ХУБАВ ДЕН!“

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах