Вдигането на българското кино от мъртвите

До края на „Любовта е лудост“ остават броени дни, но за разлика от любовта между двама (или повече), финалът на един кинофестивал, пък дори и лятно-черноморски, не е непременно тъжен. Дори може да е радостен (най-вече за наградените). Отличията и имената на носителите им ще станат ясни в неделя, а сега е моментът да видим накъде се е запътило романтичното киномероприятие.

23-то издание на Международния филмов фестивал във Варнa (с плакат като реклама на козметичен продукт) започна миналия петък, както си му е редът: червен килим и кинозвезди, познати повече от комедийни ширпотреби на малкия екран, отколкото от киното. Няма как, българските филми са твърде малко, много по-малко от актьорите и режисьорите. Но имаше и други – като варненците Михаил Мутафов и Стоян Радев, които са намерили по-добро убежище за таланта си – театралната сцена.

Най-важни на всеки фестивал, обаче не са гостите, а филмите. Тази година те са повече – над 90. За добро или лошо акцентът в съпътстващите програми е поставен върху българското кино. Това не се отнася за конкурсната програма, там български (даже може да се каже варненски) е само един от включените 12 филми. За пръв път (или почти) пред публика ще бъдат представени четири наши заглавия.

За дебюта на режисьора Димитър Димитров „Събирач на трупове” се заговори, че щял да вдига българското кино от мъртвите. Филмът, в който можем да видим Стоян Радев, Теодора Духовникова, гангстери, трупове и разбира се любов, вече има своя първи успех – беше избран за една от селекциите на престижния световен кинофестивал в Монреал (27 август-7 септември).

От „Жената на моя живот” на Антони Дончев се очакваше да тръгне по екраните през есента на 2013-та, но филмът бе завършен през 2014 г. Ако изобщо стигне до разпространение, то няма да е преди есента на 2015. Продукцията е на България, Ирак, Румъния и Македония, а жанрът е романтично-терористична драма в геополитически контекст с Виолета Марковска и кюрдски актьор в главните роли.

„Бартер” на варненеца Атанас Киряков също е дебют, но само в игралното кино и продължение с нови средства на документалния „Омагьосан от морето“ на същия режисьор – и всичко се случва отново във варненския квартал Аспарухово. „Никой няма да чуе от мен лоша дума за филм, в който съм вложила душа и сърце“, беше категорична на премиерата една от изпълнителките Татяна Лолова – нищо, че никой не е очаквал такава черна неблагодарност от нея. „Бартер“ е единственият наш участник в конкурсната програма и няма начин създателите му да си тръгнат с празни ръце. Така стоят нещата.

Има и още български филми в панорамата по повод 100-годишнината на българското кино. Сред любимите на зрителите заглавия от „златния фонд“ на нашето кино тази година няма тежки драми (като най-любимите според класацията на БНТ1 „Време разделно“, „Козият рог“ или „Осъдени души“), а комедии и сатири, както и специална почит към творчеството на двама от най-забележителните български сценаристи -Валери Петров (In memoriam) и Георги Мишев (80 години).

За първи път в историята на фестивала със своя съпътстваща програма участва и Националния дворец на културата. Тя включва изложбата „Двойки“ на фотографа Темелко Темелков (любовта е важна, не половете), поредното представяне на българския бестселър „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали и откриващия филм. За щастие на варненци и гостите на фестивала това бе „Каръци” на Ивайло Христов, който съвсем скоро получи най-сериозното чуждо отличие за български филм през последните години – голямата награда на 37-ия Международен Московски кинофестивал от председателя на журито Жан-Жак Ано.

Останалите филми в конкурса са от Испания, Португалия, Полша, Русия, Украйна, Иран, Китай и Тайланд. За първи път в конкурсната програма ще бъде показан филм от Уругвай. Балканското кино ще бъде представено от Македония, Хърватия, Румъния и Турция. Начело на 5-членното международно жури от постсоциалистически характер (руска и румънска актриси, сръбски журналист, арменска кинокритичка) е режисьорът документалист (и ректор на НАТФИЗ) проф. Любомир Халачев.

За всички, на които в програмата на фестивала им липсват европейски филми и истински звезди, е панорамата на съвременното френско кино с 4 от най-новите му заглавия с многобройни международни награди и участието на знаменитости като Катрин Деньов, Киара Мастрояни, Шарлот Гензбур, Луи Гейбриъл Бърн. Френският писател и режисьор Давид Фоенкинос представи в конкурсната програма филма си „Деликатност“ по собствения си едноименен роман с Одри Тоту в главната роля.

Предстои да видим кой филм ще вземе „Златната Афродита“, но който и да спечели – съмнително е колко хора ще успеят да го видят. Какво ви говорят заглавия като например „Любовни пържоли“, „Два дни“, „За Ели“ или „Светлинка в мъглата“? Това са все филми, спечелили Голямата награда, но въпреки че някои от тях са добри, зрителите им у нас са най-много стотици, ако не и десетки.

А ето и някои победители на същия фестивал от 90-те години – „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, „Осъденият на смърт идва“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Коля“, „Тя е толкова прекрасна“; Ралф Файнс, Никълъс Кейдж (тогава още беше много добър актьор), Лорънс Фишбърн, Рупърт Еверет, Серхи Лопес, Натали Бай…

Ако в ранните си дни „Любовта е лудост“ умееше да открива и отличава филми и актьори, още преди да са стигнали до световната си популярност, днес тенденцията е по-скоро обратната. Дано фестивалът си върне духа от младежките години, за да не дойде денят, в който ще си спомняме за „Златната Афродита“ като за „Златния Орфей“. Поради липса на интерес, дори и към безплатните прожекции.