Вечерен час за мъже?

Вие, онези с пенисите, имахте своя шанс. И го проиграхте. Онова, което сте доказали, пак и пак през времето, е, че не може да ви се има доверие да сте прилични след мръкване. В Германия около 1000 мъже са пристигнали около Кьолнската катедрала в новогодишната нощ с намеренията да насилят сексуално и оберат колкото се може повече жени. CBC съобщи: „Най-малко 121 жени са били ограбени, заплашени или сексуално малтретирани от банди от предимно пияни мъже между 18 и 35 години“. Подобни атаки е имало и в Хамбург и Щутгарт.

Една от жертвите казва пред N-TV:

„Около 11 вечерта бяхме на централната гара и искахме да отидем да видим фойерверките. Тогава първо забелязахме всички тези мъже наоколо. Успяхме да стигнем до катедралата и искахме да минем покрай Музея „Лудвиг“, за да се присъединим към всички останали. Тогава внезапно ни обгради група от между 20 и 30 мъже.

Бяха гневни и трябваше да се опитаме да не ни разделят. Опипваха ни, а ние се мъчехме да избягаме колкото се може по-бързо.“

Друга жертва, назована Катя Л., признава пред Der Express:

„Опипваха ме навсякъде. Беше кошмар. Въпреки че крещяхме и ги удряхме, не спираха. Бях отчаяна. Опипаха ме около 100 пъти в рамките на 200 метра. За щастие, носех яке и панталони. Ако бях с пола, сигурно щяха да я разкъсат.“

След поредица от нападения в кампуса на Университета на Британска Колумбия „широката общественост“ (нека ги наречем „жени“, защо не?) бяха предупредени да „останат бдителни около заобикалящата ги среда и да вземат всички предпазни мерки, за да повишат личната си безопасност“, когато ходят сами през нощта или, най-добре, да се движат с придружители.

Аналогично, след атаките в Германия, кметицата на Кьолн Хенриете Рекер препоръча поддържане „на определено разстояние – повече от една ръка“ от непознати мъже и препоръча жените „да излизат и да се забавляват, но да са добре подготвени, особено с приближаването на Кьолнския фестивал“. Тя продължи и с това, че ще има „онлайн насоки, които младите жени могат да прочетат и да се подготвят“.

Студентките са под постоянна заплаха в кампусите – страхуват се да се прибират нощем, изнасилват ги на купони, след бара или в общежитията им. Въпреки че насилието от мъже може и се случва във всеки час, именно нощта е критична – напът към колите им, вадейки ключове между автобусната спирка и входната им врата, лежейки в уплах какъв е този шум зад прозорците им, при пиянски веселби като тази на Нова година или просто в петък вечер – тогава жените са най-ужасени от нападение.

Има решения – феминистка революция; реални последствия за изнасилвачите и нападателите на жени; уверение, че жените са финансово независими и могат да напуснат насилника си безопасно; културна промяна, адресирана към мъжките права и порно културата; край на мъжествеността; и, най-вече, полова социализация – срещу позицията, че мъжете са актьори, докато жените са пасивни получатели на мъжката „игра“ – това е идеята, че мъжете получават секс от жените, което позиционира принудата като нормална и очаквана част от хетеросексуалните отношения…

Всичко това. Всичко това ще помогне. Но докато работим в тази посока (с малко помощ дори от либералните феминистки, които изявяват желание да прекратят културата на изнасилвания, като мистериозно я отделят от всички останали неща), какво да правят жените? Колко време ще отнеме у поколения мъже да се вкорени разбирането, че женските тела са си на жените и че сексът е едно от естествените им права? Особено когато прогресивни т.нар. „феминистки“ се борят със зъби и нокти да гарантират, че мъжете ще продължат да вярват, че сексът е право, а не привилегия?

В това време жените живеят в страх. Ние сме нападани от големи групи пияни, агресивни мъже, докато се отброяват минутите преди Новата година. Заключваме с двойни резета всичките си врати и прозорци, но пак не можем да спим нощем. Страх ни е от онези, които ни карат до вкъщи вечер. Не сме в безопасност и мъжете – предимно мъжете – имат свободата да се държат както поискат, тъй като повечето мъже, които изнасилват, тормозят и насилват, не биват наказани.

И да, мъжете насилват и денем, вечерен час за тях няма да реши проблема на патриархалността – но ще постави въпроса за правата и привилегиите. Докато в някои отношения аргументът ми започна като шега, колкото повече обмислям идеята за вечерен час за мъжете, толкова повече смисъл придобива тя. Защо трябва мъжете – ако те са доказали отново и отново, че не могат и няма да оставят жените на спокойствие и да спрат насилието, преследването, опипването – да могат свободно да се движат в този свят? Ние – жените – сме тези, които страдат и се страхуват.

Но от кого се страхуваме? От други жени? От призраци (добре, да, ако сте като мен, може да са и призраци, но само когато спите в огромни, стари, зловещи къщи)? От безполово, безлико и безтелесно създание? Не. От мъж. От мъж с пенис, който той може, а може и да не, използва като оръжие.

„Какъв реален принос би имал вечерният час“, ще попитате. Със сигурност ще изпрати послание, че ние приемаме насериозно поведението на мъжете и то вече не е приемливо. Със сигурност ще позволи на жените да се движат в безопасност нощем – в колежа, в домовете си, в баровете, на автобусните спирки. Със сигурност ще назове проблема. Ще каже недвусмислено:

„Проблемът сте вие, мъже. Вие сте проблемът и съответно вие трябва бъдете спрени.“

Мислете за това като масово приземяване за мъжете. След определен период от време, ще им позволим да се върнат обратно на улиците и след залез. Ако сексуалните нападения и насилието продължат – е, ще се обърнем отново към вечерния час.

Имам предвид наистина, те си го просят.