Величието на бай Ганю

Избирателните урни се затвориха. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе-социолог: „Партия „Народно величие“ влиза в парламента!“. Спогледахме се и прихнахме да се смеем. В този момент ето, че и Гедрос довтаса.

– Гедрос, каква е тая партия, дето сега влиза в парламента?

– Как! Мигар вие не знаете за Народно величие, партията на бай Ганя? Чакайте да ви разкажа. Днес ми разправиха тая история подробно и аз ще ви я предам тъй, като да съм бил там.

Ето какво ни разказа той:

У бай Ганя свикано събрание. Събрали се: сам стопанинът, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина и разсъждават – като какво предприятие да заловят, за да се възползват най-изгодно от положението.

– Трябва и ний да клъвнем по нещо – казва бай Ганю, – току-тъй на сухо патриотизъм – бошлаф. Я ми кажете вий сега, както стоят работите, като откъде може да се удари най-добър келепир? Ти, Гочоолу, какво ще речеш?

– Един руски трактир да отворим! Ще напазарим десетина хлапета, ама да не бъдат чернооки, да изглеждат като русначета; ще им нахлуем по едни ботуши, по една червена риза, па ще ги подстрижем по казашки. Ще докараме руски вестници, водка, закуски, пускаме няколко канала телевидение, па теглим отгоре и един надпис: „Руски културно-информационен център“… Нека русофилите да заповядат! И Матушката ще пусне финансиране чрез тавариш Митрофанова.

– Не одобрявам! – извика тържествено Дочоолу. – Ако е работата да ударим келепир от вятъра, дето е повял, то най-добре ще бъде да отворим една фабрика за квас… То е едно таквоз… като туйнака, крушеница го кажи, боза го кажи… Само кажи „русский квас“ и разбирай „русский мир“, русофилите ще се изпотрепят да тичат – нали им е същата боза в главите!

– Хубава работа! – изсмя се Данко Хаирсъзина. – Квасът го продават в „Берьозка“ и никой не го купува! Даже русофилите – и те се научиха на бирата, посягат към „Хайнекена“.

Тук Данко Хаирсъзина се обърна към бая си Ганя:

– В оригинала, дето го писа навремето оня фукара Алеко, ти, бай Ганю, предлагаш да издаваме вестник – „Народно величие“!

– Тогава тъй беше, сега във вестника няма далавера – муси се бай Ганю.

– Днес никой не чете, на мода са фейсбуци и тик-тоци!

Изведнъж му светва:

– „Народно величие“ вече няма да е вестник, а исторически парк! Парк ще правим, господа-другари и таваришчи!

Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина почнаха да се споглеждат плахо-плахо, като че се питаха: „Да не е изхвръкнала, не дай Боже, някоя чивия на Ганя?“. Еле Гочоолу се престраши да му загатне:

– Твоя милост, бай Ганьо, аз само така рекох да… таквозинака… Твоя милост, тоя парк исторически…сериозно ли?

– Ами че как инак! Парк „Народно величие“! Що пустеещи земи има на село, изкупуваме ги по две за лев! И влизаме в историята – от Аспаруха, през Крума и цар Симеона, та до днес! Дигаме прабългарски юрти, славянски хижи с ватерклозет – за туристи и търсачи на минало. Крепост дигаме и дворец! Заедно с туй и самочувствието на българина дигаме! Организираме стрелби с лък, мятане на копие, конска кушия и лов със соколи! Рекламираме се в тик-тока и във фейсбука! Вход – петдесетачка!

– Че кой ще ти я даде! – не вярва Данко Хаирсъзина. – Пенсионерите ли?

– Българите в чужбина, те пари имат, величие си нямат! – отвръща му бай Ганю, който вече разгръща своя бизнес-план из дълбочина. – На тях ще им продаваме къщи на зелено, народни танци и магии, кумис-кобилешко мляко, както и екохрани: домати и краставици на търкалета, ама биотъркалета!

Гочоолу и Дочоолу се споглеждат и вече им просветва идея за акционерно дружество, тип пирамида, таквоз бяха майсторили през 90-те години на 20-ия век.

А пък бай Ганю продължи да се въззема:

– Без кинти няма „Народно величие”! Познавам едни хора, ще ни вземат в техния ТИМ! А колкото до Матушката – нека да заповяда, да идва като в Крим и Донбас! Нашето „Народно величие“ е в руския мир – там видя аз келепира!

***

Ето, господа, как се основала партията на бай Ганя – завърши разказа си Гедрос.

Ние пуснахме телевизора и оттам предадоха репортаж от Историческия парк „Народно Величие“ – там хиляди хора се бяха събрали на средновековен събор. Право казваше онзи сатирик, че всеки век има своето средновековие!

Източник: в. „Стършел“