„Гледаш тия витражи, слушаш тая музика
и си даваш сметка, че това е цивилизацията.“
За голяма част от християнския свят Великден вече настъпи. Католиците, протестантските общности и арменците се поздравяват с Възкресението, все още търпеливо изчаквано от източноправославните Църкви. Тази година празникът дойде във време на големи изпитания. Папа Франциск съчета тревогата с радост.
Докато Коледа, вечерта на Рождеството е по-скоро тих, нощен празник на семейството и чакането, на скритото напрежение в дома, изолиран от зимната тишина, Великден принадлежи на пролетта с нейните надежди, на ярката дневна светлина и на триумфалния вик: „Христос воскресе!“ През 2016-а обаче Великден настъпи едва пет дни след атентатите в Брюксел, един традиционно католически, а от относително скоро – мултикултурен град. Атмосферата все още сякаш не е като за празник. Христос наистина възкръсна, но жертвите на експлозиите от Моленбек и Завентем си остават безмълвни.
Символът на вярата неслучайно съдържа и думите: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“. Още свети Павел си позволява гордото: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ Денят на надвития страх от смъртта беше отбелязан в Рим сякаш точно с тези думи. Площад „Свети Петър“, прегърнат от ренесансовите колонади на Бернини, беше пълен с хора. Недобросъвестни медии заливат обществата ни с послания на ужас и безпомощност, но вярващият лаос, народът на Рим и поклонници от цял свят бяха на площада, за да споделят новината, че Христос е възкръснал. „Евровизия“ предаваше великденската меса и папското послание към Града и света (и е чудесно, че сигналът й продължава да бъде предизвикателната прелюдия към „Te Deum” на Шарпантие). Хилядите събрали се хора със знамената на страните си участваха в отговорите на литургичните формули, в кратката безмълвна молитва и взимаха причастие от многото свещеници пред катедралата. Само по себе си това е вече показателно за несломим дух. Въпреки реалния риск Ватиканът, Италия и Рим демонстрираха, че Великден не може да бъде отменен. Разбира се, охраната и редът на площада бяха видими.
Папското послание повтори силните думи на Йоан-Павел Втори: „Non abbiate paura”, „Не се страхувайте“, една от най-важните фрази на ХХ в. Франциск, който на Благовещение (съвпадащо тази година с Велики петък) ритуално уми краката на имигранти в подражание и на Христовия жест, и на средновековния обичай, при който владетели и епископи са вършели същото, говори за нуждата от протегната ръка. Не бежанците носят насилие в Европа, показа той. Не жертвите на войната са тези, които я предизвикват. Не те заслужават гняв и недоверие. Напротив, те са тези, които трябва да бъдат защитени. Тероризмът им е отнел достойнството, което те са имали в родните си страни. Това достойнство може и трябва да им бъде върнато тук. Този призив към подражание на Христа и към самярнски дух е доста смел от страна на папата, защото в момента тъкмо страни с най-силно католическа култура се отнасят резервирано към навлизащите на Стария континент мигранти от Близкия и Средния Изток. Франциск не си спести поредната възможност да бъде обвинен в левичарска безотговорност. Този човек определено не е популист. Хуманният универсализъм на поведението му е уязвим и затрогващ, защото възпитава, а не ласкае. Огромна е разликата в поведението му в сравнение с религиозни фигури, които си позволяваха и продължават да си позволяват да изтъкват „държавнически“ аргументи за безразличието към милиони човешки съдби.
Продължението за украинската война също беше впечатляващо. Папа Франциск разтревожи униатите в Украйна, когато през февруари се срещна с московския патриарх в Куба (между другото, любопитно е, че срещата на двамата религиозни водачи стана точно преди посещението на американския президент в Хавана, по-малко от година след възстановяването на дипломатическите отношения на островната република с Вашингтон). Имаше коментари, че главата на католическата Църква е подписал такава съвместна декларация, която сякаш потвърждава кремълските претенции към рускоезичното население в Украйна. Днес папата напомни, че Русия трябва да върне незаконно задържани лица. Не спомена Надя Савченко по име, но и това е достатъчно. NBC, „Уошингтън Поуст“ и други влиятелни медии вече открито наричат Савченко „украинската Жана д’Арк“.
За пореден път Франциск показва ясна, макар и не крайно формулирана позиция. Влиянието на 79-годишния папа може само да се увеличи след днешното му обръщение. Поведението му е на уверен и последователно морален лидер, готов да дава трудни примери. Нищо по-подходящо от това за големия празник.
Христос воскресе!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение