Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Великите ни учат на Едно (и Също)

Приятно бъбрене с Фредерик Льоноар и размислите му върху Сократ, Иисус и Буда

Снимка: Емил Георгиев - Великите ни учат на Едно (и Също)

Снимка: Емил Георгиев

Ако има нещо, което да ужасява издателя и читателя, това е сериозното изследване на която и да е тема. Трябва да популяризираме. Или да коментираме. Духовитостта също не е за изхвърляне, но най-безопасната духовитост е каламбурът, защото живеем в политически коректни времена и авторите трябва да си мерят приказките. В това отношение „Сократ, Иисус и Буда. Трима наставници в изкуството на добрия живот” от Фредерик Льоноар е много правилно съставена книга.

Навлизането в догматичната дълбочина е лош тон, защото мирише на фундаментализъм, а – да не дава Господ, ако Го има – и на лични убеждения. Такъв примитивизъм на всяка цена трябва да се отбягва. Френскоезичната философска проза от много време насам е специализирана в този сладостен нов стил, който представлява неангажиращ коментар върху рецепцията на културноисторически разглеждано послание. Нито следа от мистицизъм и никаква историческа или морална увереност не бива да застават на пътя на добрия тон в приятния дискурс между автора и неговата лежерно заинтригувана публика. Льоноар тук е във вихъра си и книгата му е осъдена на успех.

В края на краищата, кои са Сократ, Иисус и Буда? Атински философ от епохата на Пелопонеската война, юдейски религиозен реформатор от първи век и индийски принц, преживял вътрешна криза от времето преди Сократ? Та това е толкова вулгарен възглед! Скучно е да се опираме на Платон и Ксенофонт, Евангелията са немислим източник на информация за уважаващия себе си панскептик, а будисткият канон на езика пали практически не е интересен. Може и да остане непознат. Нека се потопим в разговор за Учителите и Духовното, нека разсъждаваме върху добрия живот по начин, който би накарал Сенека да си капне чашка фалернско и да ни слуша с лека усмивка… Лабрюйер, Декарт и Волтер биха останали доста изненадани от курса, поет от френската популяризаторска школа, но Хелвеций би бил очарован до степен на пълно раблезианство.

Самото поставяне на трите имена едно до друго е форма на съвременно градско благочестие. Човек би могъл да се запита защо Мохамед е пропуснат – та нали не трябва да изключваме нито една култура от благите си помисли? Ако книгата на Льоноар беше писана през седемдесетте, Пророкът на исляма задължително щеше да присъства – но тогава са били ведри времена, днес Мохамед е опасно име. Нека не тревожим читателите с възможности за неконтролируема рефлексия, преминаваща към рефлукс. Добре, но защо не Моисей? О, не, не, в никакъв случай Моисей! Той е като Иисус и Сократ, в известен смисъл принадлежи към западния канон, а е по-добре да не натоварваме излишно съчиненията си с имена от традиционния, даже някак империалистки свод имена. Чудесно е, че Буда уравновесява присъствието на тези някак съмнителни Сократ и Иисус. Дори можеше да се добави Зороастър, така всичко щеше да бъде още по-приемливо.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Сократ, Иисус и Буда” е уютна книга, която при прочит може да бъде заснета и постната в социалните мрежи заедно с чаша вдигащо пара кафе или хладно бяло вино. От нея идва една нежна духовност на не-хедонизма, който също е хедонизъм. Стреми се да избяга от повърхностността по толкова очарователен, чак сладък начин!

Пък и винаги е хубаво човек да прочете, че Великите ни учат на едно и също… при това на такова Едно и Също, което някак си винаги сме подозирали за вярно в миговете веднага след секс или хубаво хапване. Животът може и да е загадка, но тази загадка се решава сред литературния вариант на коктейл „Космополитън“.

„Сократ, Иисус и Буда” от Фредерик Льоноар е издание на „Колибри”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах