Великобритания да ни върне Четвероевангелието и Видинското евангелие, настоява петиция

Великобритания да върне Четвероевангелието на цар Иван Александър и Видинското евангелие на митрополит Даниил се иска в петиция, адресирана до българските и британските власти и институции. Автор на текста на петицията е Ралица Драгостинова – българска адвокатка, временно пребиваваща във Великобритания, преподавателка в българско неделно училище на острова.

Двата безценни средновековни ръкописа са не просто исторически артефакти, а символи на духовното и културно възраждане на България през т. нар. Втори златен век. Завръщането им в родината ще бъде акт на културна справедливост, съпоставим с международно признати случаи на реституция, каквито вече са осъществени в Нигерия, Индия, Египет, Италия, Гърция и други държави, се казва в писмото, адресирано до президента, министъра на културата, министъра на вътрешните работи, Българската патриаршия, британските власти, Британската библиотека и ЮНЕСКО.

Четвероевангелието на цар Иван Александър е създадено през 1355–1356 г. от монах Симон в столицата на Второто българско царство — Търновград. Съдържа 366 богато украсени миниатюри, което го прави най-пищно илюстрирания славянски ръкопис на Средновековието. Изобразени са сцени от живота на Христос, четиримата евангелисти, както и цар Иван Александър със семейството си — едно от най-значимите изображения на български владетел.

През 2017 г. ръкописът е вписан в Регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО — програма, която отличава документалните съкровища с изключителна стойност за цялото човечество. Това вписване не променя нито произхода на ръкописа, нито неговата национална принадлежност. Напротив — то засилва моралната и културна отговорност ръкописът да бъде съхраняван и представян в контекста на своето създаване, се твърди в текста.

„Въпреки че международното право не предвижда автоматично връщане на културни ценности, придобити в исторически контекст, различен от днешния, съвременните международни конвенции и етични норми насърчават сътрудничеството, диалога и справедливото разрешаване на подобни казуси. Завръщането му в България би било съвместимо с международните принципи на ЮНЕСКО за уважение към културната идентичност и зачитане на произхода на документалното наследство“, казва авторката на петицията.

Видинското евангелие от своя страна е създадено във Видин (Бдин) по време на управлението на цар Иван Срацимир. Изписано е върху пергамент с търновски уставен почерк, характерен за Търновската книжовна школа. Макар и по-скромно украсено, то е не по-малко значимо като свидетелство за духовния живот на българското Средновековие.

След падането на България под османска власт, Четвероевангелието и Видинското евангелие са пренесени и съхранявани столетия наред в манастира „Св. Павел“ на Света гора (Атон). През 1837 г., в условията на отсъствие на българска държавност и институционална защита, ръкописите са изнесени оттам от британския аристократ и пътешественик Робърт Кързън.

В своята книга „Посещенията на манастирите в Левант“ (1849) Кързън сам описва как е получил ръкописите като дар от игумена, който не осъзнавал стойността им:

„…Ако не ви е грижа каква книга сте така добри да ми дадете, нека взема тази, която ми харесва“; и казвайки това, взех илюстрираното фолио на българските евангелия и едва можех да повярвам, че съм буден, когато игуменът ми го подаде в ръцете. Може би най-голямата наглост, която някога съм проявил, беше, когато поисках да купя друго; но те настояха да ми го дадат; затова взех фолиото на гореспоменатите евангелия. Почти се засрамих, когато приех тази последна книга; но кой би могъл да ù устои, знаейки, че и двете са напълно безценни за монасите и не се продават на пазара в Константинопол, Смирна, Солун или който и да е съседен град? Преди да си тръгна обаче, като умилостивение пред съвестта си, дарих малко пари на църквата…“

„Тези думи свидетелстват за ясна културна асиметрия – дадено е формално съгласие без реално разбиране за стойността на ръкописите, което поставя под въпрос моралната легитимност на тяхното придобиване. Кързън, който по това време събира ръкописи за своята лична колекция, взема Четвероевангелието и Видинското евангелие не с научна цел или ангажимент към опазването на културното наследство, а като част от лична инициатива, мотивирана от интерес към редки и ценни книги“, се казва в писмото до световните институции.

Съвременният британски славист и изкуствовед проф. Робин Милнър-Гъланд, в своя труд „The Slavonic and East European Review“ (1996), определя действията на Кързън като „безсрамно измолени“, което подчертава етичната неприемливост на придобиването, особено предвид контекста на отсъстващ национален суверенитет и институционална защита на българското културно наследство по онова време.

След смъртта на Кързън през 1873 г., синът му депозира колекцията му в Британския музей. През 1917 г. неговата внучка я завещава официално на музея, а след създаването на Британската библиотека през 1973 г., ръкописите стават част от нейните фондове и до днес се съхраняват там.

Авторката на петицията е категорична, че Четвероевангелието и Видинското евангелие са взети в момент, когато българският народ не е имал механизъм да се защити.

„Отнети са не просто физически — отнети са от паметта ни, от поколения българи, които никога не са могли да ги зърнат. Днес, когато говорим за справедливост и зачитане на културната идентичност, вярваме, че е време тези светини да се завърнат у дома — там, където да бъдат съхранявани, почитани и достъпни за всеки българин“, се казва в петицията.

На фона на световната тенденция за реституиране на културни ценности и в защита на историческата истина и етичните норми, подписалите писмото настояват:

1. Българските държавни институции — Президентът на Република България, Министерството на външните работи и Министерството на културата — да предприемат официални дипломатически, правни и културни действия за възстановяване на ръкописите.

2. Българската православна църква — Българска патриаршия да бъде активно ангажирана като духовен пазител на тези ръкописи, с цел да подкрепи морално и институционално усилията за тяхното завръщане, както и да съдейства за повишаване на обществената чувствителност към тяхната историческа и религиозна значимост.

3. Създаване на експертна комисия, включваща историци, юристи, дипломати и музейни специалисти, която да разработи официална позиция и стратегия за диалог с Обединеното кралство.

4. Признаване от страна на британските власти и Британската библиотека на историческия контекст, при който ръкописите са придобити, и оказване на съдействие за тяхното пълно, безвъзмездно и достойно връщане.

5. Международната общност, включително ЮНЕСКО и международни организации с мандат за опазване на културното наследство, да подкрепи инициативата за реституция на два от шедьоврите на православната и славянската книжовност.

6. Да бъде създадена официална гражданска инициатива с участието на учени, културни дейци и обществени личности, която да подпомага процеса и да представлява гласа на обществото в усилията за връщане на ръкописите.

Това не е просто борба за връщането на два средновековни ръкописа. Това е борба за историческа справедливост, национална памет и културно достойнство, се казва още в петицията.