Велислав Минеков: Гешев държи в ръцете си всички колекционери

За около две седмици в служебното правителство Велислав Минеков създаде усещането, че в Министерството на културата тече акция по цялостно почистване. Министърът отвори папки (включително със секретна информация), прегледа наредби и закони и предложи решения – някои импулсивни и юридически невъзможни, други обмисляни с години. Всички решения са с идея за цялостна промяна, невиждана в такива мащаби, особено в това конкретно министерство.

Разговаряме с проф. Минеков по редица дългогодишни проблеми в културата, както и по теми, някои поставени от самия него в изявите му пред медиите през последните седмици.

– С какви мотиви приехте да станете министър на културата, г-н Минеков?

– С оглед на всичко, което съм питал и съм правил през последните години, сега имам възможността повече да не питам, а да го направя. И за този период до днес, колко са – две седмици някъде – намерих много отговори на своите въпроси. Някои от проблемите ще имат разрешение, другите ще оставя в наследство на следващия министър и ще държа това наследство да се изпълни, защото това са не само моите очаквания, но и на всички, свързани по някакъв начин с Министерството на културата.

– В първите дни на този пост повтаряхте много често думите „ужас“ и „отвратително“, ще обясните ли в детайли от какво се ужасихте и отвратихте?

– Ужасява ме ситуацията, в която съм. Това е министерство, което се е превърнало в блато. Трудно е да се плува в тези мътни води. Във вторник ще дам пресконференция, на която ще съобщя за това, което съм намерил дотук. Другото е намерения за бъдещето на работата на министерството, започнахме срещи. Срещнахме се с филмовите дейци, говорихме за проблема в Закона за филмовата индустрия. Продължих с директорите на драматични и музикални театри, симфонични оркестри. Проблемите ще ги решим един след друг. Това, което се е случило за десет години, не е възможно да бъде излекувано за два месеца. Но е възможно да направим комисии, които да изчистят нещастието, което е било досега, да предложат промени в закони и, живот и здраве, всичко да тръгне с новия парламент.

– Говорите за десет години назад. Това означава, че хронологично поставяте началото на проблемите с управлението на ГЕРБ и първия мандат на Вежди Рашидов.

– Визирам цялото управление на ГЕРБ, без значение чий мандат е. Но не само това. За съжаление стигнах и до други мандати и правителства.

– На Тройната коалиция? Тогава министър на културата беше Стефан Данаилов. Когато в министерството дойде Вежди Рашидов, той още на първата си пресконференция оповести намерението си да разкрие злоупотреби по времето на Данаилов, но след това се отказа, каза, че няма да търси мъст.

– Ха, ами той е достоен наследник на Стефан Данаилов, едва ли съм очаквал да търси каквото и да било срещу него. Напротив, той наследи всичко тук, включително и неговата шефка на пиар отдела, госпожа Радка Петрова. Тя от кореспондент на „Дума“ в Кърджали стана шеф на пиар отдела в Министерство на културата. Тук назначенията през целия този период не бива да ви учудват, колкото и да са странни.

– Вежди Рашидов щеше да вади разкрития срещу Стефан Данаилов за ремонтите, след това също започна ремонти.

– Нека да ви припомня ремонта, който целеше преместването на НГДЕК. Там отново имаше европейски средства, драмата и агонията продължиха, но твърде потулени някак. Имаше бесни родители, след това родителите решиха да поизчакат малко, да видят какво ще стане, децата им завършиха и техният гняв премина. Това е нещо, което ще предложа на госпожа Кьовеши, смятам да ѝ предложа конкретни теми и те не са малко.

– Кои са другите?

– Бутафории най-вече.

– Руините на Ларгото?

– Не само. За Ларгото имам доклад от ОЛАФ, който е смущаващ.

– Доколкото разбрах, този доклад е с гриф „Секретно“, има проблем с националната сигурност ли?

– Има проблем, който не мога да споделя. Неслучайно е „секретно“. Докладът е на английски, аз чета и говоря доста добре английски, запознат съм с текста.

– За злоупотреби ли става дума?

– Да, и то много сериозни – от страна на всички съучастници в изпълнението на този проект.

– Общината и министерството?

– Да кажем, че е така. Но не мога да споделя тези неща.

– Друг голям проект от времето на ГЕРБ беше т.нар. Български Лувър, там открихте ли проблем?

– Този Квадрат, който не е квадрат, е едно изключително загадъчно творение. Не знам защо една учебна част от тази сграда, бившият Технически университет, трябваше да бъде превърната в музей. Помещенията са крайно неподходящи. Единствената цел, според мен, е разходването на средства. Нека ви припомня, че имаше седем или осем кандидати за този величав ремонт, но всички паднаха по документи и беше избрана любимата фирма на правителството „Главболгарстрой“. Години по-късно „Главболгарстрой“ построи къща на министъра.

– Къщата му в „Симеоново“ ли?

– За съжаление, вие дори не знаете къде е. Този човек е изключително имотен, той притежава и две строителни фирми.

– Г-н Рашидов вероятно ще опонира, че е много успешен скулптор.

– Със сигурност е така, но аз мисля, че е по-успешен като строител, отколкото като скулптор.

– Вие също сте скулптор…

– Но не съм строител (смях).

– Може би не продавате толкова скъпо, колкото господин Рашидов?

– Ако вашите произведения по време на мандата ви са купувани от господин Васил Божков, това какво е? Ако произведенията ви са купувани от фирма, която е спечелила голяма обществена поръчка, това нормално ли е? Ще изкарам 10-годишния договор на министерството с определена фирма, свързан с огромни суми, и тази фирма е купила цяла колекция от произведения на Рашидов. Но приемаме, че той е толкова грандиозен и велик, че всички тези фирми са длъжни да купуват неговите работи.

– Неговият нов луксозен албум, отпечатан от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, излиза с подкрепата на Цоло Вутов („Геотехмин“ ООД), Николай Вълканов („Mинcтpoй Xoлдинг“ AД) и Димитър Цоцорков („Асарел-Медет“ АД), но изданието не се продава и не успях да се сдобия с него, за да разгледам творчеството и изложбите му.

– По отношение на изложбите ще чуете във вторник също странни неща. Едно от тях е купуване на голям брой произведения от един случаен човек, който Рашидов определя като галерист, а след това провежда изложба в неговата галерия в Париж. Аз не мога да я определя като галерия, а по-скоро като гараж. Впоследствие има откупки от страна на българската държава, с пари от нашите данъци.

– Имаше един случай с галерия в Лондон – българските данъкоплатци платиха 20 340 паунда за изложбата на Вежди Рашидов в галерия „Галиарди“, като част от събитията от българското Европредседателство. Това се разкри публично и нямаше никакви последствия, защо?

– Защото няма медии.

– Тази информация излезе, включително и в нашата медия.

– Във вашата – да. Къде още – в националната телевизия или в по-големите телевизии? Да знаете втори източник? Аз не съм видял. Аз ще искам проверка, защото това е инцидент, който българската държава не помни от Освобождението насам. Никога не се е случвало такова държавно подпомагане на артист, независимо колко е велик той, или не. Не само наемът на тази галерия, а и антуражът, който бе закаран там – двама или трима министри присъстваха. Кой плати пътуването на антуража?

– Този случай също ли ще бъде даден на Лаура Кьовеши?

– Този случай първо ще го дам на ДАНС, ще искам да се изследва как се е случило, откъде са получени тези средства. Възнамерявам да помоля бившия министър да върне сумите.

– Дали позицията на министър е дала възможност на вашите предшественици да засилят интереса към собственото им творчество? Току-що споменахте примери, но само за един човек.

– Естествено. Но пак ще кажа: такова нещо друг път не се е случвало. Стефан Данаилов не играеше в театъра, докато беше министър. Божидар Абрашев също не работеше друго, освен министър. В такъв случай трябваше и аз да преподавам, но съм си взел неплатен отпуск. Не е възможно и двете. Единственото нещо, което направих, е да видя последния ден на моите първокурсници, вероятно ще присъствам и на дипломирането. Но аз имам заместници, а присъствието ми е символично.