Велислав Минеков: Гешев държи в ръцете си всички колекционери

„Главболгарстрой“ построи къща на Вежди Рашидов, твърди служебният министър на културата

„Ще проверим всички културни институции заради санкциите по закона „Магнитски“, казва министър Велислав Минеков. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Велислав Минеков: Гешев държи в ръцете си всички колекционери

„Ще проверим всички културни институции заради санкциите по закона „Магнитски“, казва министър Велислав Минеков. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Продължение от стр. 1

– Какво стана с делото срещу вас, заведено от Вежди Рашидов?

– Продължава. Първото дело беше прекратено, след това той заведе още едно с иск за 120 хил. лева. Адвокатите, които работят по него, не са виждали подобни обвинения. Обвинява ме в лоши слова, включително, че съм употребявал термина „главен мултак“. Това е странно, има видеодоказателство, дори самият той казва „по-добре мултак, отколкото калтак“. Има и други неща, които са го огорчили, но се оказва и че аз мога да разболявам дистанционно. Тоест обвинен съм във вещерство. Другото е, че интересен негов бизнес е бил нарушен вследствие на тези мои слова – откупуване на негови работи от френска фирма, собственост на български бизнесмен, който заради моята критика се отказал. В същия период имаше пет или шест петиции срещу господин Рашидов, включително и коментари около петициите, протести срещу него… Изглежда, че този бизнесмен не е чул за тях, а само моите думи.

– Знаете ли кой ще свидетелства срещу вас по тези обвинения?

– Госпожа Валерия Велева и писателят Христо Стоянов.

– А вашите свидетели кои са?

– Дотук е изслушан само журналистът Димитър Стоянов.

– Вежди Рашидов често изрежда направеното от него като министър на културата – Музея на социалистическото изкуство, Квадрат 500, САМСИ… Има ли сред тях нещо, което бихте посочили като постижение?

– В момента Музеят на социалистическото изкуство е отворен, съветвам ви да отидете и да преброите колко посетители има в него. След това отидете до САМСИ и отново ми кажете колко са хората там. Поисках справка за посещаемостта им, тя е пълна трагедия.

– Това вече може би е проблем на мениджмънта на тези музеи.

– Не, просто те бяха направени с цел усвояване на средства. Мениджмънтът там е невъзможен. Музеят на социалистическото изкуство представлява една експозиция от пластики, събрани в противоречие със Закона за авторските права, тъй като те са поставени в нова светлина, с друга характеристика, без съгласието на авторите или на техните наследници.

– Спомням си, че в Музея на социализма беше поставена работа и на Вашия баща, Величко Минеков.

– Няма проследяване коя е комисията, която е предложила тези пластики. Доколкото разбирам, това е било посочвано с пръст от самия господин Рашидов с помощта на именит негов колега.

– Може би и комисия е имало, но е възможно да е повлиял личният вкус на Вежди Рашидов.

– Повлияла е единствено сумата, която е била заделена за създаването на този музей, който не е и музей, а филиал към Националната галерия. Той всъщност бе замислен наистина като Музей на тоталитарното изкуство, съществуваше такъв проект, който е бил гледан пред Министерски съвет, тоест законът относително е бил спазен. Но в движение явно се е решило, че това ще обиди някои автори и така музеят е прекръстен на Музей на социалистическото изкуство. До ден днешен, допитайте се до изкуствоведи, такова нещо „социалистическо изкуство“ няма. Може би, ако кажем, че то е ограничено във времевата си характеристика 1944-1989, донякъде би било правилно, но социалистическо изкуство…

– Смятате ли, че Паметникът на съветската армия трябва да остане в центъра на София, не е ли по-подходящ за въпросния Музей на социализма?

– Този музей, според мен, трябва да бъде закрит. Каквото и да сложите в него, той ще бъде точно толкова посещаван, колкото и сега. А за премахването на Паметника на съветската армия има предложения отпреди 20 или 30 години.

– Това е един от малкото паметници, които имат нотариален акт, който принадлежи на държавата, а правото да се разпорежда с него е на областния управител. Според юристи, единственият начин да бъде преместен е да бъде гласуван специален закон за това от Народното събрание. Ще попитам пак: трябва ли да бъде преместен този паметник от центъра на София?

– Аз съм част от този занаят. Нито имам възможност, нито имам намерение да се занимавам с паметника, аз имам предложение относно него, публикувано е във вестник „Труд“ през 2013-а или 2014 г.

– Разбрахме през последните дни, че все пак няма да закривате театри и опери.

– Аз и да искам, не мога.

– Знаете ли, че има столичен директор на театър, който предстои да бъде обявен за принадлежен към ДС?

– Възможно е, не знам за кого става дума.

– Снощи Васил Божков обяви във Фейсбук, че свързаните с него юридически лица са Националният исторически музей, Националната галерия, учени, артисти, режисьори и БНТ. Как ще процедирате в този случай в контекста на санкциите по закона „Магнитски“?

– Вижте решението от вчера на Министерски съвет. Създава се постоянна работна група с участието на вътрешното и финансовото министерство, държавна агенция. Ще проверим всички физически и юридически лица, които по някакъв начин са били свързани лица с Васил Божков по закона „Магнитски“.

– Какво ще се случи с тях?

– Ще искам санкции, а също и към онези, които не са били на служба, но са съучаствали в тази колекция. Не само в колекцията, но и в този странен просперитет на господин Божков.

– Проверявали ли сте дали наистина са изчезвали неща, както господин Божков обяви?

– Още не съм.

– Възможно ли е тази колекция да бъде загубена за страната ни? Дали покрай санкциите за Васил Божков по закона „Магнитски“ колекцията може да бъде залог за нещо, да бъде продадена или конфискувана?

– Тази постъпка може да бъде направена от прокуратурата, колекцията в момента е прибрана по делото. С този акт Гешев държи в ръцете си всички колекционери, някои от които можем да определим като олигарси. Той вече се възползва от тяхното подчинение и смирение, и не само това – но и ги поведе към война със служебното правителство.

Нека се върнем на Закона за културно наследство, който беше създаден в интерес на едрите колекционери. Такива в България са някъде около 15-20 души. Законът беше направен така, че едновременно да бъдат притиснати дребните колекционери, нумизматите, които постепенно да насочат своите ценности към същите едри колекционери. Ако ли не – това, което имат, вследствие от този натиск, да направят възможно да го изнесат зад граница. За съжаление, има забелязан от „Европол“ износ и трафик на ценни предмети. Ние сме наистина главен износител на подобни обекти от историята ни. Това е причината да продължа своята нещастна амбиция да създадем специализиран отряд за охрана на културното ни наследство.

– Както се разбра, само 212 от предметите на господин Божков са регистрирани, това означава ли, че останалите ще бъдат конфискувани?

– Законът така е направен, че той има право да бъде държател на тези предмети.

– Тоест, не могат да му бъдат иззети?

– Господин главният прокурор прибра цялата колекция като незаконна, без значение какво е регистрирано и какво не е. Това означава, че този акт носи риск към всички регистрирани 11 колекции и към всички останали 102, които очакват регистрация. Това е нещо много опасно.

– За кого е опасно?

– По реда на конфискацията на тази колекция би трябвало да се конфискуват и останалите. Няма разлика. Бедата е, че там стоят хора с огромни възможности и средства, другата беда е, че те продължават да мълчат, не желаят да кажат истината нито пред медиите, нито пред главния прокурор. Тяхното мълчание е нещастие. Естествено, главният прокурор би се страхувал да посегне на останалите, това е много опасно действие. Но няма какво да се лъжем, тези колекции се правят с работи, които идват от нашите земи.

Държавата трябва да направи задължително изкупуването на такива артефакти, и то на цени, каквито са в Европа. Това означава нещата наистина да остават за музея. Започнато е по много некадърен и безобразен начин, на ръба на закона, но трябва да има и такава възможност. Става дума за случайно намиране в случай – прекопавате вашата градина с домати и краставици и намирате съкровище.

– Ех, оттук нататък колко доматени градини ще се появят…

– Лесно се разбира кое е истинска градина.

– В едно ваше изказване споменахте, че заради делегираните бюджети Операта е принудена да прави комерс. Какво разбирате под „комерс“ в операта и класиката?

– Опит за оцеляване, който е много тъжен и пак е във връзка с величавата театрална реформа, която беше проведена. Всъщност, целта е да се напълни залата, да няма празни столове. Това води до кич, до нещо, което е на ръба на популярното изкуство и се стига дотам, че в операта има рок концерти и естрадни певици. Очаквайте скоро да има и чалга, според ситуацията, която се получи след пандемията.

– Театралната реформа от 2010 г. беше заложила на пазарния принцип. От Вашите изказвания подозирам, че и вие сте привърженик на този принцип в културата.

– Напротив, не съм.

– Смятате ли да започнете някакви постъпки за промяна на този принцип на финансиране?

– Вече ги направихме. В момента създаваме групи, които да направят своите предложения. Необходим е сериозен разговор, предстоят срещи, защото трябва да има промяна в тъй наречената реформа. Тя превърна опери и театри в бизнесцентрове. Естествено е държавата да бъде майка на българската култура и да я подпомага, но никой не казва доколко и докъде. Ако един театър всяка година носи загуби по половин милион, по милион и половина, какво правим? Явно става дума за лош мениджмънт. Но пък в подобен на този театър нещата вървят добре.

– Това е отговорност на Министерство на културата, което провежда конкурсите за директори.

– Не, отговорност е на самия директор, защото това е конкретният случай.

– Проверявате ли в Министерството на културата дали директорите, избрани с конкурс, си изпълняват програмата? Чувала съм, че програмата се прави само за конкурса, колкото да се спечели поста.

– Аз проследих какво се случва с финансирането, с успеха и с финансовия неуспех. Дотук това е, което виждам. Впоследствие се надявам да имам време да направя и такава проверка.

– Има ли човек, който има силите да оправи Министерство на културата?

– Нужна е сила, откровеност и разбиране с всички, които са под шапката на министерството и нещата може да се случат. Лечението ще бъде бавно и мъчително, няма да стане за една година. Още повече, че пандемията отучи българина да посещава музеи, галерии, театри… Ще трябва нова програма, нова политика. Надявам се сред тези инициативни групи, които събирам в момента, да има решения. Няма да се случи в периода на моето двумесечно присъствие. Но те ще продължат, някои от промените ще бъдат дадени на парламента, за да видят кое как да съществува, кога държавата наистина може да бъде майка и за кого.

– Дано да има културни политики, а не само финансиране. Точно поради тази причина някои казват, че няма нужда от съществуването на Министерство на културата.

– Тогава правим от театрите чалга клубове и те ще бъдат изключително успешни.

– Кога „тогава“?

– Ако няма културна политика.

Тук работим всеки ден, с много тежка програма, включително събота и неделя, както виждате. Времето е недостатъчно, но трябва да го направим. Аз мога и нищо да не правя и никой няма да забележи, съгласна ли сте? Да не давам интервюта, да не давам пресконференции. Ще изкарам прекрасни два отпускарски месеца. Но е важно тук да има човек, който да върши нещо, да е тук всеки ден и особено в това начало, което очаква следващия, той да бъде хиперактивен. Без събота и неделя и без шофьор.

– Как се придвижвате?

– Използвам и шофьор, когато посещавам места, които не са достъпни за градския транспорт и отнемат много време. Примерно до НИМ е абсурд да стигна с градския транспорт, с услуга или с такси дори, ползвам служебната кола на НСО. Така пътувах и до Пловдив, и до Калофер. Но продължавам да използвам градския транспорт, сутринта ме докара жена ми, следобед ще измина половината път пеша, другата половина с нещо друго.

– Отне ли Ви нещо демокрацията, г-н Минеков?

– Да предпочета диктатурата ли? Естествено, че избирам демокрацията, каквато и да е. Въпреки че в последните години превърнахме демокрацията в диктатура. Държавата беше изкривена, действаща с насилие, дори с насилие по отношение на българската култура. Имаше натиск върху директори на музеи, на театри, имаше натиск дори и върху персони, които си позволяваха да бъдат по-гласовити, противяха се на съществуващия режим, бяха уволнявани, премествани или направо унищожавани. Когато искаш да издадеш книга, зависиш често пъти и от държавата; когато искаш да изложиш свои работи в чужбина – също. Когато искаш да си директор, трябва да се съобразяваш с това кой е министър. Така бяха нещата. В момента давам право на глас на всички, които са към Министерство на културата. Нека да критикуват, да кажат истината, нека всеки има самочувствието, че е свободен човек. Това е ползата от демокрацията, нищо не ни отнема.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах