Софийска филхармония МЕГАБОРД

Велислава Кръстева: Когато едно нещо е жълто като пате и кряка като пате, то обикновено е пате

Харесвам много Александър Морфов като режисьор. Мога да приема нормално дори и екстраординерни неща, казва пиарът на Народния театър

Велислава Кръстева от времето, когато бе народен представител от ДПС. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС - Велислава Кръстева: Когато едно нещо е жълто като пате и кряка като пате, то обикновено е пате

Велислава Кръстева от времето, когато бе народен представител от ДПС. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС

Колко е трудно за един журналист да интервюира пиар? Още по-трудно е да интервюира дългогодишния пиар на лидера на ДПС, автор на морфичния резонанс, Ахмед Доган. След дълга кариера в политиката, Велислава Кръстева смени резонанса и стана завеждащ „Връзки с обществеността“ в Народния театър. Няколко месеца по-късно кабинетът ѝ осъмна с врата, нашарена с надписи „ДПС“, „Връзки с обществеността на Ахмед Доган“ и „Изчезвай“, а табелката  с името ѝ беше изкъртена. Директорът на театъра Васил Василев пусна жалба срещу неизвестен извършител за рушене на театъра, който е паметник на културата.

Все още няма официален отговор кой е авторът на надписите, които могат да бъдат тълкувани като тормоз. Случило се е на 29 октомври между две представления на „Хъшове“. И според изказвания на Василев и Кръстева в медиите, извършител е вероятно главният режисьор на театъра Александър Морфов.

Вижте още: МОРФОВ ЛИ Е ГЕРОЯТ НА АНОНИМНИЯ ПРОТЕСТ В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР?

„Площад Славейков“ потърси Велислава Кръстева, за да се опитаме да изясним този въпрос, както и генезиса на конфликта.

Кръстева ме посрещна в кабинета си в театъра. Десет дни след появата на надписите, вратата ѝ вече бе почистена, поставена е нова табелка с името ѝ. Компания по време на срещата ни правеше големият ѝ екип от млади хора. Това не бе интервю, а опит за разговор, прекъсван с въпроси защо питам това или онова. Г-жа Кръстева го започва с разказ за себе си, за музикалното училище в Плевен, където е учила виолончело, после за опита си като журналист, включително и като главен редактор на излизащия и днес регионален вестник „Конкурент“. Затова неколкократно ме нарече „колега“, въпреки възраженията ми, че пиар и журналистика са различни професии.

Велислава Кръстева има дълги години опит като политически пиар на ДПС. Беше народен представител, зам.-министър на културата в кабинета „Орешарски“, където зам.-министър е още и Васил Василев, настоящият директор на Народния театър. В моментa преподaвa „Медии и национална сигурност“ в Пловдивския университет.

Започнах разговора с въпроса дали Велислава Кръстева е наясно кой е авторът на надписите по вратата ѝ. Тя започна отдалеч:

„Когато приех поканата на Василев да дойда тук, аз много харесах идеята да осъществя едно професионално предизвикателство, включително към себе си. Защото повече от 20 години в политиката образуват рутина, колко и да е разнообразна политиката, тя е по-разнообразна, колкото му се иска на нормален човек. С него сме добър отбор. Освен това той много израсна като лидер, като мениджър, и трябва да бъде подкрепен в това. Такива като него са бели лястовици и трябва да им се помага“.

Кръстева разказа, че още при постъпването ѝ в Народния решението било да направят старта на новия сезон епичен. И първото, с което се захванали, било връщането на „Хъшове“ в театъра:

„Първото голямо, което направихме, е една чудесна кампания за „Хъшове“. Цяло лято, навсякъде ние успяхме да изкараме „Хъшове“.

На въпрос как точно са успели да го „изкарат“, г-жа Кръстева обясни, че ще ми препрати пресрилийз, за да видя колко публикации има за завръщането на „Хъшове“ и как станало новина. Тук успях да отбележа, че за връщането на „Хъшове“ „Площад Славейков“ не е разчитал на официални пресрилийзи, а сме писали още за скандалното отпадане на спектакъла от афиша и апелите да бъде върнат, включително от актьори като Деян Донков. Което г-жа Кръстева коментира така:

„Аз имам едно правило: добрият пиар е като сол във водата – гледаш я – прозрачна, вкусиш я – солена. Добрият пиар не е аз да ви се обадя и кажа: извинявай, ще направиш ли една публикация за завръщането на „Хъшове“. Добрият пиар е да ви се прииска да го направите“.

Велислава Кръстева се съгласи с мен, че мястото на спектаклите на Александър Морфов е в Народния театър, и най-вече „Хъшове“, една от емблемите в репертоара, марка за качество.

„Категорично. Въпреки че решенията и концептуално как изглежда театърът като репертоар, като актьорска трупа, като режисьори, драматурзи – е на директора – отбеляза тя. – Това е неговата визия, с която спечели конкурса за директор. Още в нея беше заложено завръщането на Александър Морфов в Народния театър.“

Тук припомних на г-жа Кръстева първия въпрос от нашия разговор: наясно ли е кой е авторът на надписите по нейната врата.

„Ще отговоря така: Демокрацията е ужасно трудно нещо. Прекрасно, несъвършено. Нашето общество, цялото, няма-няма и забуксува някъде, защото демокрацията е такава организация на живота, че изисква една друга култура на общуване, на поведение. Ние не сме изолиран остров от останалия свят, всичко е във всичко. Ние сме умален модел на цялото общество“, обясни тя.

ПРОТЕСТ СРЕЩУ БИВШИЯ ПИАР НА ДОГАН В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Според Кръстева текстът за нея в „Площад Славейков“ има вина за случая с вратата:

– Вашият коментар предпостави конфликта, защо?

– Мислите, че аз съм подстрекала Александър Морфов, ако той все пак е авторът на надписите?

– Не. Вие предпоставихте бъдещ конфликт, само това имам предвид… Съвпадение е на нещата. Всичко на себе си прилича. Има такъв един принцип философски – каквото вън, такова и вътре, каквото горе, такова и долу. И когато цялото общество се тресе непрекъснато от демаркационни линии, от конфликти, противопоставяния, нетърпимости, от пълно неприемане на другия – по дяволите, не може да сме еднакви всички. Това се пренася във всички форми на общуване.

Много харесвам Александър Морфов като режисьор. Правенето на „Хъшове“ беше голям кеф за нас.

– Как общувахте по време на кампанията с него?

– Ние имахме страхотен разговор с него, преди да замине той на ваканция, в края на сезона.

– По онова време не сте имали с него конфликт?

– Сега ще ви изненадам сигурно – но аз всъщност съм много диалогичен човек, когато работя. Под никаква форма не сме имали конфликт.

– Очи в очи сте нямали конфликт?

– Тогава не сме имали конфликт. В последните няколко дни имах време да помисля върху нещата и си казах така: ако всичко е такова, каквото го виждам, аз съм абсолютно спокойна за това, че мога да приема нормално дори и екстраординерни неща. Защото това, което правя, според мен има повече смисъл, отколкото дълбаенето на отговори на въпроси „ама защо един какъв си, еди що си“…

– Как да няма смисъл, след като зад кулисите се разиграва „Хъшове“…

– Никол (член на пиар екипа – бел. авт.) тук ми каза нещо, което много ме заинтригува – каква е дефиницията за хъш: човек, който иска да освободи България, но в момента се намира в чужбина и не е на ръководна позиция. Последното чухте ли го?

– Всичко чух, разбира се… Очевидно авторът на надписите по вратата иска да освободи Народния театър от вас.

– Нямам такъв прочит. Не искам да имам такъв.

– Какво тогава е вашето обяснение на това послание върху вратата ви?

– Не ми е интересно дори да разсъждавам на глас. Колегите от моя екип не разбират етимологията на този проблем.

– Как приемате всичко това, което се случва?

– Приемам го като проявление на проблем, който имаме като цяло в обществото.

– Какво се промени след прекрасния първи разговор с Морфов, че се стигна до ескалация на отношенията?

– Това не е темата на разговора… Разговорът стана страшно дълъг. Второ не бих правила анализ на ничие състояние. Не мога да тълкувам чуждо поведение.

– Ще подадете ли лична жалба срещу автора на надписите по вратата ви?

– За всичко си има време, гласи Еклесиаст. И всяко нещо на този свят си има своето време.

– По ваша инициатива ли са изтрити надписите, или вече не са необходими като веществено доказателство?

– Не мога да ви кажа, аз не бях в България през последните дни. Предполагам, че са ги изтрили, защото хигиенистките си вършат работата.

– Това означава ли, че е прекратено производството срещу неизвестния извършител?

– Не ми е известно такова нещо, няма как да знам.

– Мислите ли, че сте жертва в тази ситуация?

– Ще ви отговоря така: Майка ми ми беше разказала преди повече от 40 години една история, която дълбоко ми се е загнездила в главата. През 70-те години французойка от азиатски произход печели световно първенство по карате, източен спорт. Дребна женичка. Пишат вестниците, но един касапин силно се фиксира върху тази история, отказва да приеме, че толкова дребно женче е световен шампион. Той самият е 140-килограмов човек. В крайна сметка открива къде живее, причаква я и я убива с един удар.

– След онзи разговор с Морфов работили ли сте с него?

– След „Хъшове“ той не е изкарвал друго, така че предстои…

– Смятате ли, че представлявате за него събирателен образ на ДПС?

– Попитайте него. Очевидно, след като на вратата пише 12 пъти „ДПС“, най-вероятно… Американците казват: едно нещо като е жълто, изглежда като пате, кряка като пате, то обикновено е пате.

Нека да приключваме за днес…

– Защо напуснахте пиар позицията си в ДПС?

– Аз не съм напуснала ДПС, аз съм активист на ДПС. Пиара в ДПС го напуснах още като станах народен представител. Бях 4-5 години народен представител, бях активен член на Комисията по култура.

– Тоест придружили сте Ахмед Доган на изборите през октомври в качеството ви на активист на ДПС, а не на пиар?

– В качеството на това, че той е почетен председател на ДПС.

– Вие като пиар ли бяхте до него, като приятел?

– Ами аз 20 години съм работила с него. Не е необходимо да има в някакво качество, освен ако не се придържате към етикетите. Аз гласувам с г-н Доган повече от 10 години.

– От 10 години като пиар на ДПС и народен представител на ДПС… А сега като пиар на Народния театър ли го придружихте?

– Като Велислава.

– Достатъчно сте близки, за да отидете заедно, когато той гласува?

– Пак ще ви кажа за патето и за жълтото… Когато започнеш да обясняваш очевидности, е много тъпо.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах