Велосипедирай трудно в София

Таксито пъпли след бавното шествие, ескортирано от двама полицаи на велосипеди. Таксиметровият апарат чука стотинките по-бързо, отколкото трябва, а бакшишът, доволен от принудителния платен престой, пали цигара и ми се подсмихва:

„Бъчварова толкова ли няма пари да им даде кола на тея, та ги е качила на колелета.”

Ние, българите, сме конен народ и почитаме конските сили, тъй както прадедите ни са се прекланяли пред конската опашка. Сто и петдесет коня под капака са двайсет тона виртуална конска наденица, която важно търкаляме по разбитите софийски улици. Колелото пък е жалка работа – няма шанс и срещу най-пробитата трабантела. А това е важно, защото излизането навън е като сбор за война, в която превозното средство е оръжието. Колкото по-тежко и унищожително е то, толкова по-големи са сигурността, шансът за оцеляване и способността да унижиш другия.

В това отношение колелетата са от най-губещата страна. На тях се гледа с подозрение и защото са западно влияние – нали там всички карат велосипеди. Значи и тея с колелетата сигурно се правят на западняци, не им е чиста работата. Вероятно затова и самите велопътеки в градовете приличат на пътя ни към Запад – почващи от нищото и свършващи в нищото.

Краят на пътя към Запад

Велопътеките са точно толкова ненужни на криминалния елит, дето ни управлява, колкото е ненужен и въпросният Запад, но последният, нали сега дава пари, та малко или много трябва да се тачи. И понеже онея от Брюксел много обичат тея с колелетата (що не си ги вземат там всичките), та като дават пари за крадене, трябва да им отчитаме, че сме направили велоалеи. И им ги правим, колкото да не е без хич, ето например Варна – петдесетсантиметрова криволичеща змия по тротоара, изпитание за всеки велоакробат.

Вижте още: ГРАЖДАНИНЪТ С КОЛЕЛОТО – ГОСПОДАРЯТ НА ЕВРОПА

Но колелото, освен всичко друго, е вредно. Какво би било, ако София стане като Берлин, с адекватна велотранспортна схема, където двайсет процента от трафика е велосипеден? Колко български мъже ще останат без работа? Таксиджията, маршруткаджията, бензинджията, скобаджията, паркингджията и още неизвестен брой градски паразити ще бъдат освободени от задължението да псуват по цял ден несретната си работа и ще размислят върху възможността да бъдат наистина полезни с нещо в този недобре устроен свят.

Велосипедистите са на косъм разстояние от автомобилите по улиците на София.

Но не, по-добре това да не се случва. По-добре велосипедистът да е необходимият виновник, който кара по тротоарите и минава през забранени зони, за което поне да го глобяваме, както става сега на Витошка. Законите, ограничаващи велосипедистите, за разлика от другите закони, се прилагат незабавно. Нали все за нещо трябва да им вземем пари на тея.

Вярно е, че велосипедистите нарушават закона, но се налага да го правят, за да не платят с живота си. В София има около 40-50 километра велоалеи, в Берлин – 600 км, във Виена – 1300 км. В Берлин около половин милион човека карат колело всеки ден – с него ходят на училище, на лекции или на работа и градската управа им е осигурила тази възможност.

По малките улички често не е лесно да се кара колело дори през уикендите.

Честа гледка по „Графа“

Просто погледнете картата на Берлин или Виена и вижте какво трябва да се направи – няма да струва милиарди. Ако искаме да имаме по-здрави хора и по-малко задръствания, трябва да пуснем велоалеи, които свързват центъра с кварталите. Сега в София има два-три такива – от „Надежда“ и „Овча купел“, а южните квартали успяват да се справят през Южния парк. Трябва да има и поне един свързващ ринг между лъчовете и това да е основата на цялата транспортна схема. Само така ще може да се създаде една сравнително безопасна система за каране на колело и тя ще може да бъде ползвана от всички, което ще облекчи моторизирания трафик, което (уж) всички искат.

Хората в автомобилите рядко забелязват участниците в движението на две колела.

Мнозина се престрашават да карат по пътното платно.

Велоалеите не трябва да се разполагат по тротоарите, а да се използва уличното платно – така, както е направено на бул. „Тодор Александров”, на част от който са поставени вертикални ограничители за автомобили. Има достатъчно широки булеварди, които позволяват дори и при наличието на паркоместа да се направи алея. Карам и автомобил, и колело в центъра на София и не смятам, че паркирането там е толкова драматично. Затова дори може част от паркоместата по булевардите да се премахнат, за да се отстъпи място на велосипедни алеи. Такъв е принципът, на който са изградени повечето велоалеи в Берлин и в центъра на Букурещ. Само така няма да има конфликти между велосипедистите и пешеходците и ще е безопасно и за едните, и за другите. Наистина, може би е добре да си намериш повод да набиеш някой пешеходец, задето ти ходи по велоалеята, но не знаеш дали няма да попаднеш на някой по-здрав, който на свой ред да те ступа. Именно тази неизвестност е ограничила насилието между индивидите по време на еволюцията ни и аз го намирам за полезно – добре е и общината да го оцени така. Значи велоалеите по тротоарите трябва да са изключение, не правило.

Пешеходците рядко спазват правото на движение на велосипедистите поспециалните алеи. 

За велосипедиста е останало място само на жълтата линия.

Вярно е, че за последните 15 години има развитие във велосипедирането на градовете. От първите намазани жълти ленти, които минаваха през билборди, колчета и дървета, мина много време, а велосипедистите стават все повече и повече и ще стават все повече и повече. А ако се намерят адекватни решения за тях, ще е по-лесно за всички, които живеем в града.

Това обаче няма никакво значение за тези, които вземат решения, защото техният начин на мислене е друг. Те знаят, че ако на велосипедистите ни е по-трудно, някой ще спечели пари от това. Ако хората изберат здравословния начин за придвижване, други някои хора, като описаните по-горе таксиджии и прочее, ще загубят работата си. А това не е хубаво, защото всички онези олигарси, ДС-чорбаджии и техният подопечен криминалитет няма да вземат нищо от това, че хората карат колелета. Това до голяма степен предопределя изхода – в София и в големите градове скоро няма да има адекватна транспортна система за придвижване с велосипеди.

Хората с велосипеди в София стават все повече.