„Библиотеката“ се завърна в ефира на БНТ – в нов час и с нов водещ. И още с първия му брой се разрази буря. В рубриката „Изборът на книжаря“ беше спомената последната книга на Венета Райкова – веднага след „Все още аз“ на Джоджо Мойс и „Едно лято в Италия“ на Пип Уилямс. Контекстът беше ясен – това се купува през лятото. Никой не може да го знае по-добре от един книжар. Бяха употребени „правилни“ епитети – леки книги, летни книги, а „Скандал“ на Венета Райкова беше наречена дори „булеварден роман“.
Този кратък откъс – не повече от минута в едночасовото предаване – беше единственото, което събуди реакция. При това основно сред хората, които така или иначе се занимават с литература, не сред читателите. Тезата на възмутените, повечето от които не бяха гледали предаването, беше, че е неприемливо Венета Райкова да бъде представяна като „избор на книжаря“.
И тук идват въпросите ми. Питам се дали ако стиснем силно очи и се направим, че не виждаме това, което не ни харесва, то ще спре да съществува. Ако спрем да споменаваме Венета, Де Мео, Азис, те дали ще изчезнат от пазара?
По мое мнение проблемът не е в това, че се говори за тях, а в това, че не се говори.
Ясно е, че читателската публика е нееднородна. Има хора, които четат повърхностно, както се чете жълт вестник. За тях е важно да има история с лек и интригуващ сюжет, лесна за смилане, за да не ги затрудни в прекосяването на книгата. Тези хора или тепърва трупат читателски опит и някой ден ще презират първите си слабости, или завинаги ще търсят подобна „литература“. Те са повече от другите. Това е публиката на Венета Райкова и на тази публика изобщо не ѝ е ясно защо някой се гнуси от факта, че Райкова пише и продава книги. Никой никога не е обяснил на тези хора – не надменно и отвисоко – какви са качествата и недостатъците на тези четива. Това са обикновени хорица – те работят нещо скучно и натоварващо. Те не търсят литература, но им трябва откъсване. Не искат да надраснат себе си, искат да забравят за малко живота си. По света този тип книги са бестселъри – защото повечето от милиардите жители на планетата са в тази целева група.
Да, „Библиотеката“ е предаване, от което се очаква да вдига нивото. Да заговори именно за това – защо едни книги са по-ценни от други, какво точно означава добра литература и с какво превъзхожда масовата. И това трябва да се случва на езика на читателите, не на езика на литературоведите. Защото пропастта между едните и другите е много дълбока, трябва мост.
В този смисъл споменаването на Венета Райкова и Джоджо Мойс е много полезно. Така заблудилият се масов читател, който смята, че „Библиотеката“ е предаване за скучни високопарни приказки, е разбрал, че всъщност е забелязан. Че съществува дори за онези богоподобни същества в телевизора, които говорят умно и като че ли на чужд език.
До този момент този непретенциозен читател познава от телевизора само същата тази Венета Райкова. И я разбира, тя говори на неговия език. Затова я чете. Високомерието на „разбирачите“, на онези с високите критерии и естетически изисквания, го плаши. То го кара да се чувства смален и нищожен, въпреки че – какво чудо! – чете книги. Същите тези умни хора са му казали, че е важно да се чете. Но не са му казали защо и как да избира литературата си. В книжарницата му се предлагат много неща. Разбира се, че ще избере познатото, удобното, лекото. И ще се чувства горд, защото е предпочел книга пред телевизора или кръчмата. Ще се развълнува от историята, написана от Венета Райкова, и ще реши, че това означава литературно вълнение. И няма да има кой да му обясни, че не е. Никой няма да му помогне да се качи едно стъпало нагоре.
През последните години класациите се оглавяват именно от тези книги, които спомена книжарката в „Библиотеката“. Преди десетина-двайсет години бяха подобни на тях – Нора Робъртс вместо Джоджо Мойс, Христо Калчев и Людмила Филипова вместо Венета Райкова. Нищо не се е променило. Но днес сме много по-готови да заклеймим всеки, който се осмели да каже истината.
Венета Райкова е факт. Тя успешно продава себе си като продукт. Не раздава мъдрости за света и България от позицията на продаван автор. Вероятно не нарича себе си и писател. Прави това, което умее – говори за евтини събития и богати хора. И винаги ще има заинтригувана публика.
Но ако държим да дълбаем пропастта, ако се правим, че Райкова и тези като нея не съществуват, скоро не те, а ние, радетелите на „високата литература“, ще изчезнем.
Решението не е в мълчанието, а в говоренето. В обяснението – човешко и просто – какво различава „леките“ от „тежките“ книги. Вменяването на вина у читателя за това, което е избрал, е контрапродуктивно. Будителите будят, а не изритват задрямалия.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение