Венета Райкова в „Библиотеката“, скандал

Ако стиснем силно очи и се направим, че не виждаме това, което не ни харесва, то ще спре ли да съществува?

Снимка: Площад Славейков - Венета Райкова в „Библиотеката“, скандал

Снимка: Площад Славейков

„Библиотеката“ се завърна в ефира на БНТ – в нов час и с нов водещ. И още с първия му брой се разрази буря. В рубриката „Изборът на книжаря“ беше спомената последната книга на Венета Райкова – веднага след „Все още аз“ на Джоджо Мойс и „Едно лято в Италия“ на Пип Уилямс. Контекстът беше ясен – това се купува през лятото. Никой не може да го знае по-добре от един книжар. Бяха употребени „правилни“ епитети – леки книги, летни книги, а „Скандал“ на Венета Райкова беше наречена дори „булеварден роман“.

Този кратък откъс – не повече от минута в едночасовото предаване – беше единственото, което събуди реакция. При това основно сред хората, които така или иначе се занимават с литература, не сред читателите. Тезата на възмутените, повечето от които не бяха гледали предаването, беше, че е неприемливо Венета Райкова да бъде представяна като „избор на книжаря“.

И тук идват въпросите ми. Питам се дали ако стиснем силно очи и се направим, че не виждаме това, което не ни харесва, то ще спре да съществува. Ако спрем да споменаваме Венета, Де Мео, Азис, те дали ще изчезнат от пазара?

По мое мнение проблемът не е в това, че се говори за тях, а в това, че не се говори.

Америка за България

Ясно е, че читателската публика е нееднородна. Има хора, които четат повърхностно, както се чете жълт вестник. За тях е важно да има история с лек и интригуващ сюжет, лесна за смилане, за да не ги затрудни в прекосяването на книгата. Тези хора или тепърва трупат читателски опит и някой ден ще презират първите си слабости, или завинаги ще търсят подобна „литература“. Те са повече от другите. Това е публиката на Венета Райкова и на тази публика изобщо не ѝ е ясно защо някой се гнуси от факта, че Райкова пише и продава книги. Никой никога не е обяснил на тези хора – не надменно и отвисоко – какви са качествата и недостатъците на тези четива. Това са обикновени хорица – те работят нещо скучно и натоварващо. Те не търсят литература, но им трябва откъсване. Не искат да надраснат себе си, искат да забравят за малко живота си. По света този тип книги са бестселъри – защото повечето от милиардите жители на планетата са в тази целева група.

Да, „Библиотеката“ е предаване, от което се очаква да вдига нивото. Да заговори именно за това – защо едни книги са по-ценни от други, какво точно означава добра литература и с какво превъзхожда масовата. И това трябва да се случва на езика на читателите, не на езика на литературоведите. Защото пропастта между едните и другите е много дълбока, трябва мост.

В този смисъл споменаването на Венета Райкова и Джоджо Мойс е много полезно. Така заблудилият се масов читател, който смята, че „Библиотеката“ е предаване за скучни високопарни приказки, е разбрал, че всъщност е забелязан. Че съществува дори за онези богоподобни същества в телевизора, които говорят умно и като че ли на чужд език.

До този момент този непретенциозен читател познава от телевизора само същата тази Венета Райкова. И я разбира, тя говори на неговия език. Затова я чете. Високомерието на „разбирачите“, на онези с високите критерии и естетически изисквания, го плаши. То го кара да се чувства смален и нищожен, въпреки че – какво чудо! – чете книги. Същите тези умни хора са му казали, че е важно да се чете. Но не са му казали защо и как да избира литературата си. В книжарницата му се предлагат много неща. Разбира се, че ще избере познатото, удобното, лекото. И ще се чувства горд, защото е предпочел книга пред телевизора или кръчмата. Ще се развълнува от историята, написана от Венета Райкова, и ще реши, че това означава литературно вълнение. И няма да има кой да му обясни, че не е. Никой няма да му помогне да се качи едно стъпало нагоре.

Bookshop 300×250 3

През последните години класациите се оглавяват именно от тези книги, които спомена книжарката в „Библиотеката“. Преди десетина-двайсет години бяха подобни на тях – Нора Робъртс вместо Джоджо Мойс, Христо Калчев и Людмила Филипова вместо Венета Райкова. Нищо не се е променило. Но днес сме много по-готови да заклеймим всеки, който се осмели да каже истината.

Венета Райкова е факт. Тя успешно продава себе си като продукт. Не раздава мъдрости за света и България от позицията на продаван автор. Вероятно не нарича себе си и писател. Прави това, което умее – говори за евтини събития и богати хора. И винаги ще има заинтригувана публика.

Но ако държим да дълбаем пропастта, ако се правим, че Райкова и тези като нея не съществуват, скоро не те, а ние, радетелите на „високата литература“, ще изчезнем.

Решението не е в мълчанието, а в говоренето. В обяснението – човешко и просто – какво различава „леките“ от „тежките“ книги. Вменяването на вина у читателя за това, което е избрал, е контрапродуктивно. Будителите будят, а не изритват задрямалия.

Bookshop 728×90